Най-добрите заглавия, с които ще запомним името на Албърт Пюн

На 26 ноември 2022 година, на 69-годишна възраст, ни напусна режисьорът Албърт Пюн, оставяйки историята на киното с богатството на своите проекти – „Мечът и магьоникът“, „Немизида“, „Капитан Америка“ и много други.

Пюн е роден на 19 май 1953 г. Стартира във филмовата индустрия, като работи в различни продуцентски къщи в Хонолулу, Хавай, а по-късно като стажант в Япония за телевизионен сериал с участието на известния актьор Тоширо Мифуне. Прекарва години като редактор и монтажист, след което се премества в Ел Ей, за да се отдаде на режисьорската си амбиция. Неговият дебютен игрален филм, The „Sword and the Sorcerer“ от 1982 г., събира положителните ревюта на критиците и успешното представяне в кината в едно, като остава неговият най-касов филм досега.

В памет на съпруга си, Синтия Кърнан написа в социалните мрежи, че преди смъртта си Пюн „звучи така, сякаш се освобождава от тежестта на света“.

В тази публикация сме събрали най-високо оценените филми под неговата режисура, плод на десетилетия работа, силна воля и минимално финансиране.

Най-доброто от Албърт Пюн

  • Sword and the Sorcerer“ (1982) – това е дебютният филм на Пюн като режисьор. В него можем да забележим отличителните черти на работата му, наличието на атмосферни сцени във филма. Впечатление правят битките и образите на чудовища, примесени с нотки на лека пошлост и голота.

  • „Captain America“ (1990) – базиран на едноименния супергерой на Marvel Comics. Акцентира върху един нов и различен поглед по отношение на сюжета в комикса. В него Стив Роджърс се превръща в Капитан Америка по време на Втората световна война, след като бива замразен в ледена капсула. Мисията му е да спаси президента на САЩ от престъпна фамилия, която не харесва екологичната му политика.

  • „Mean Guns“ (1992) – стилeн резултат за нискобюджетен екшън филм, заснет с висок контраст и множество филтри. Всички герои са твърдоглави по нрав, носещи слънчеви очила и черно палто, което с избраната кинематография прави интересен опит да се предаде стила към зрителя. Необичайният избор на мамбо музика като саундтрак добавя подходящо оптимистично настроение към филм, който не претендира за нещо твърде сериозно. „Mean Guns“ е много добър пример за това как Пюн е успял да работи с нисък бюджет и да създаде учудващ филм с уникален стил.

  • „Knights“ (1993) – макар и с нискобюджетен проект Пюн отново успява да впечатли със силната си кинематография. Използвайки географските прелести на областта Юта, режисьорът пресъздава епичното излъчване на сцените си, именно заради играта с пейзажите, които съзерцава. Филмът е изключително динамичен, с умела актьорска игра и значително повече бойни сцени от типичния екшън.

  • „Nemesis“ (1999) – в това заглавие Пюн действа по традиционния за него модел, което веднага прави впечатление с избраното визуално оформление. Неоноарната мода допринася за цялостната оригиналност на визуалното представяне, а самото заглавие показва едно лудо пътуване, динамично и завладяващо. Определено в „Nemesis“ ще забележите високите възможности на Пюн като режисьор.