Маргарита Стойкова: Предизвиках себе си и нещата се подредиха по най-добрия начин

Маргарита Стойкова влиза в ролята на противоречивата Дида в най-новия филм на Яна Титова „Диада“. Тя е едно 16-годишно момиче, готово да премине през своя собствен ад, за да достигне болезнено до далечните си цели. За образа на Дида, снимачния процес и пълната метаморфоза на Маргарита – прочетете в интервюто на Борис Трушанов.

Как се подготви за кастинга на ,,Диада“ или вече беше набелязана от Яна Титова за ролята?

Снимах се в сериала ,,Татковци“, където Яна беше негов режисьор, и видях, че е обявила отворена покана за двете главни роли на новия си филм. Основното изискване беше да изглеждаш като 16-годишно момиче. Отидох при нея и я попитах дали мога да се явя на прослушване. Тя ми отговори, че няма нужда да изпращам видео материал, а директно да започвам подготовка и да ида на кастинг. По-късно разбрах, че не е имала никакви намерения да ме избира, а просто да трупам опит, защото все пак съм млада актриса.

Не съм правила нищо специално, пращаха ми откъси от сценария, аз учех репликите и нещата се случваха на самите проби. Успях да стигна до последния шести кръг и разбрах, че аз и Петра Църноречка ще влезем в кожите на главните героини – Дида и Ива. Беше много странно, защото по време на кастинга никой не реагираше. По принцип мога интуитивно да усещам оценката на хората за себе си, но в екипа нямаше никакъв израз на емоция. Яна, с която сме много близки извън снимачната площадка, беше равнодушна и това ме побъркваше, но в същото време ми помагаше.

В какви условия беше поставена, за да се превърнеш в Дида от екрана?

Преди началото на снимачния процес имахме 4 месеца репетиции, като в този интервал от време се случиха много неща. С Яна започнахме да прекарваме повече време заедно, дори живеех с нея под един покрив, за да може да сме неразделни. Гледахме филми, които да ми дадат някакви насоки за изграждането на персонажа на Дида. Излизахме на индивидуални срещи с всеки актьор, с когото имах обща сцена, трябваше да се опознаем добре. За образа ми беше нужно да отслабна с 10 килограма, тъй като с Петра трябваше да изглеждаме максимално еднакви физически. Наложи ми се да ходя на солариум, за да потъмнея, защото тя е по-мургава от мен. Продупчих си и пъпа, защото в представите на Яна, Дида има обица там!

Какво си помисли, когато за пръв път прочете сценария?

Яна ми каза да го прочета целия без прекъсване. Аз нямах никакво търпение и го ,,изядох“ за една вечер. Малко се притеснявах, защото започнах да си визуализирам сцените и не знаех дали ще се справя. Предизвиках себе си и нещата се подредиха по възможно най-добрия начин.

Като дебютант в киното беше ли ти трудно да работиш с професионален режисьор като Яна Титова?

Тя до такава степен ми повлия, че дори спрях да използвам телефона си, както и да се храня нормално. Започнах да вярвам, че Дида е толкова естествена, колкото съм аз самата. Всичко се случваше много интимно. Обсъждахме живота на персонажа ми, все едно е истински човек. Представяхме си как са се срещнали с Ива, как са се разделили родителите ѝ, какво обича да прави през свободното си време, какво я вълнува и изграждахме историята на едно напълно непознато момиче. Имаше моменти, когато тези фантазии се усещаха като реалност. Яна има индивидуален подход към всеки един от актьорите. Всичко, което се случваше на терен, беше уникално, виждах със собствените си очи как тези хора дадоха максимума от себе си и това се случи благодарение на нея.

Каква е Дида във филма? Каква е Маги в истинския свят?

Единствената прилика, която имаме, е, че сме борбени, диви и няма да се предадем пред нищо. В реалния живот се опитвам да го правя по по-деликатен начин, а не да се хвърлям през глава навсякъде, както би постъпила Дида. Разликите между нас се дължат на това, че сме от различни социални групи, израснали сме по различен начин. Цял живот имам подкрепата на родителите си, докато Дида е била сама.

Кои бяха най-интересните мнения или рецензии, които получи от публиката във Варна и Варшава?

Първо за Варшава! Това е едно от най-великите преживявания в живота ми и въобще не преувеличавам. След официалната премиера на ,,Диада“ проведохме дискусия с публиката и докато си говорим със зрителите, един мъж вдигна ръка. Сподели ни, че посещава фестивала за пета поредна година с дъщеря си, която по време на финалните надписи му е прошепнала, че никога не е била толкова докосвана от филм. Тази реакция ме изненада, защото прожекцията беше с английски субтитри, които не могат да предадат ямболския диалект и не успяват да достигнат до красотата и разнообразието на нашия език. Въпреки това успяхме да ги развълнуваме. Това за мен е огромна победа. Само като се върна към този момент, очите ми се пълнят със сълзи и настръхвам.

Във Варна получихме страхотни отзиви, критиката беше смаяна. Наистина не можех да повярвам какво се случва, защото все пак се състезавахме с новото заглавие от Стефан Командарев – ,,Уроците на Блага“, който е направо шедьовър в българското кино. С него си делим наградата за най-добър филм, което е невероятно. Тогава получих първата си филмова награда – наградата на град Варна за най-добра актриса. Радвам се, че успяваме да проникнем надълбоко у хората чрез персонажите си. Според мен всеки би могъл да се припознае в някой от тях по една или друга причина.

Тъй като голяма част от действието на филма се развива в училище, има ли преекспонирани моменти в тази среда, за да се постигне по-силно влияние върху публиката?

Вчера се състоя една от ексклузивните прожекции в едно училище и след края на филма отново проведохме дискусия, но този път беше доста по-интересно, тъй като разговаряхме очи в очи с учениците. Когато се изправихме пред тях, първият ни въпрос беше дали някои от сцените са им познати, дали им се е случвало нещо такова, дали самите те са преживели подобни случки в учебна среда.

Започнаха да се усмихват плахо и една от учителките се изправи и каза, че в тази институция такива действия или поведение са недопустими. Пределно ясно е на всички, че нито една от страните няма да си признае, че упражнява тормоз под каквато и да е форма. Начинът, по който се отричат тези факти, е доказателство, че това се случва ежедневно и им е познато като усещане.

Какво искаш да ти се случи след ,,Диада“?

Желая да се снимам в още продукции! За участия на театралната сцена ще мисля по-нататък. За мен сцената е едно повтарящо се действие – от 19:00 ч. два пъти месечно, докато филмът е напълно различно изживяване. Имаме само една възможност да преминем през такава емоция. Не искам да бъда разбирана погрешно – обожавам театъра, но той е друга вселена, друго изкуство.

От 10 ноември можете да гледате “Диада” по кината в цялата страна.