Книга за хората: хартиените корпуси на познанието

Едва ли има някой, който се съмнява в ценността на книгите като извор на познанието. Те са онези едновременно крехки и притежаващи безкрайна сила тела, благодарение на които ние, хората, в продължение на хилядолетия сме предавали своя опит и културната си традиция. Как иначе бихме могли да се възползваме от целия натрупан технологичен и мисловен напредък на нашите предци? В своя дебютен късометражен филм „Книга за Хората“ (2021), младият режисьор и сценарист Владислав Лаков възпява тази светиня на човешкия ум.

Страниците на историята се разгръщат на прага между семплата действителност и магическия реализъм и ни пренасят през последната седмица от летния стаж в затънтеното родно село на библиотекарката Славина (Моника Иванова), чиито вяра и идеализъм ще бъдат поставени под сериозно изпитание. Тя ще трябва да се изправи срещу Димитрова (Ирен Кривошиева) – директорката на местната библиотека, която въплъщава в своя образ заслепението и корупцията, както на идеологията, така и на целия бюрократичен механизъм.

Книга за хората

Лентата представя един светъл разказ за безкомпромисната вяра в идеалното, за силата на обединението и книгите, които не само разкрасяват света, но го изпълват със съкровен смисъл и превръщат живота в пълноценно и осъзнато пътешествие. Това, разбира се, е очевидно и от заглавието, но акцентът пада върху тях (книгите) като носители на морал, на дух, на характер, на най-съкровеното и най-есенциалното за нас като вид. Те не са само хартиени корпуси на познанието, те са портали към забравени светове и чувствителности, към душите на вече заминалите си, към ценностите, надеждите и уроците на предходните поколения. Трудът по написването, нуждата от четенето и благотворното влияние, което книгите оказват, са доказателството, че си заслужава да се борим срещу разрушителните и егоистични сили, които могат да обземат човешката душа, те са бунтът срещу безсмислието и безличността.

„Книга за хората“ е свеж и забавен поглед върху литературата като светиня на индивидуалността, смелостта и силния характер, които тя втъкава в нас. Един филм за деструктивното въздействие на цензурата, за съзидателното начало и за несломимостта на хората, които вярват в познанието. С приятна доза хумор, Владислав Лаков предлага един светъл, на моменти наивен, но все пак изключително хуманен поглед върху силата на словото и извечната му борба с несправедливостта, лицемерието и злобното невежество.

Книга за хората

Впечатление правят визуалните метафори, задвижени безупречно от оператора Ангел Балакчийски. Целият филм е заснет в село Братя Даскалови, а голяма част от участващите не са професионални актьори. Те са местните, които прекрасно и автентично пресъздават атмосферата на малкото населено място. Един летящ старт в авторското кино за Владислав Лаков.

Гледайте „Книга за хората“ в платформата на Кинематограф.


Автор: Иван Врамин

Снимки: Кинематограф