Жаклин Дочева се появява на големия екран в предстоящия филм на Яна Титова – ,,Диада“. Няколко дни преди премиерата му разговаряме с нея за ролята ѝ, впечатленията ѝ от работата с младото поколение актриси и трансформациите, през които преминава зад кадър.

Как получи ролята на Светлана – майката на Ива?

След приключването на снимачния процес по сериала ,,Татковци“, Яна дойде със сценария и ми каза, че има подходяща роля за мен. След удоволствието, което изпитах, когато получих поканата да вляза в кожата на Светлето, не успях да се зарадвам истински, тъй като подозирах, че нещо може да се провали. Kaзах си, че сигурно след няколко дни ще ми звънне, за да ме осведоми, че е променила решението си и е намерила друга актриса за ролята. Но нищо подобно не се случи. При мен тази уплаха от потенциален отказ е сила, която ме съхранява и амбицира. Приех задачата с огромна отговорност, защото знаех колко специален е този проект за нея и аз самата се почувствах значима, защото ми гласува доверие, за което съм много благодарна.

При какви условия беше поставена, за да влезеш в образа на провинциалната майка? Кое беше най-голямото предизвикателство за теб като актриса?

Усетих лек страх у Яна относно това как ще подходя към изграждането на образа си в ,,Диада“. Тя изрично ми каза, че иска да е по-различна от Жени – ролята ми в ,,Татковци“. Светлето е типичен пример за глезена жена, обитаваща нейния си неразрушим свят – лежерна е, не работи, мъжът ѝ я издържа – типичният пример за жена, която може да бъде снижена до клишето ,,кифла“.

Най-големите предизвикателства, с които се сблъсках, бяха диалектът и това да се почувствам физически различна от себе си. Яна ми спомена, че си представя героинята по-пухкава и аз сама си възложих задачата да напълнея, без някой да ме е карал насила, тъй като исках да се доближа максимално до представите ѝ. Два месеца преди стартирането на снимачния процес, спрях да тренирам и започнах да си позволявам повече тестени изделия и качих около десет килограма. Целта ми беше, като седна да създам ефекта на трите ката. Тъй като Светлето носи бански, сланинките винаги си проличават. С качването на килограмите и усвояването на диалекта, успях да хвана темпото на живот на тази жена. Разхождах се из улиците на Ямбол и наблюдавах поведението на жените там, слушах как си говорят и това изключително много ми помогна да привикна към местния начин на живот.

Какво си помисли за Светлана, когато прочете за първи път сценария?

Вихрушка от емоции премина през мен, докато прелиствах сценария. Първо ме хвана страх, защото не знаех дали ще се справя, колкото и благодатна да е тази роля. Забавлявах се, но ми стана много мъчно за нея. Исках да разбера какво я радва, какво ѝ е забавно. Исках да се опитам да я разбера и мисля, че успях. Според мен актьорът трябва да бъде адвокат на образа, върху който работи. Ако искаш да вдъхнеш живот на персонажа си, не трябва да мислиш и говориш за него от гледната точка на страничен наблюдател. Това е така, защото даден персонаж може да бъде нелеп за публиката, но той сам по себе си не е. Така е и в живота. Бих се сприятелила с една такава Светлана, защото ще ми е крайно любопитно и интересно.

Какво дава един професионален актьор на младите дебютанти в актьорската професия, каквито са Маргарита Стойкова и Петра Църноречка – дъщерята на Светлана?

Тук правилният отговор е, че те ни дават изключително много. Когато срещу мен стои един жив човек, който реагира адекватно, който ме вижда и е готов да ми се предаде – това за мен е професионализмът. Това ме възбужда като актьор. На терен усещах невероятна енергия. Маги и Петра ми дадоха адски много със своето присъствие, защото го носят в себе си. Те са толкова първични, непринудени, съблечени от егото си, диви са. Работата с тях ми помогна да се развивам още повече. Младите актьори трябва да се подкрепят, а не да се мачкат, защото екипната работа в нашата професия се проявява в това да приемаш отсрещния без допълнителна завист.

В друго твое интервю споменаваш, че критиката на тазгодишния филмов фестивал ,,Варненско лято“ определя образа ти като ,,изящна проста селянка“? Съгласна ли си с това или виждаш Светлана в друга светлина?

Както преди малко споменах, актьорът не трябва да съди персонажа си, а трябва да му е абсолютен адвокат, трябва да се опита да го разбере и да го представи по възможно най-автентичния начин, а не да го пародира, защото при образа на Светлето границата е много тънка. Но, когато чуеш такива думи от публиката или от журито, означава, че си изградил един много плътен, реалистичен образ и това може само да ме радва. Хората имат навика да съдят по външния вид, но когато актьорът влезе изключително надълбоко под кожата на персонажа си, той успява да достигне до това автентично представяне, което понякога е стряскащо у зрителя.

След успешните проекти, в които участваш – ,,Татковци“, ,,Диада“, ,,Клетката“, какво ти предстои?

Убеждавам се все повече, че на актьора никога не му стига. Пожелавам си следващият проект, в който участвам, да работя с още повече желание, хъс и енергия. Искам да е нещо, с което да се предизвикам и изненадам още повече от себе си. Защото ,,Диада“ ми подари точно това – изненадата от самата мен и ми показа колко далеч мога да стигна. Пожелавам си истина във всеки един следващ проект, защото най-голямата обида е, когато някой те нарече фалшив.

Интервюто проведе Борис Трушанов

Снимки: Жаклин Дочева, Светослав Стоянов

От 10 ноември можете да гледате „Диада“ по кината в цялата страна.