Традиционно свързваме името на Алфред Хичкок с изобретяването на множество похвати в полето на психологическия трилър. Играейки с вниманието на зрителя и разчитайки на емоцията от съспенса, режисьорът изгражда “скелета” на своите филми. Къде обаче се отбелязва самото начало на ерата Хичкок?  

“Градината на удоволствията” (1925) е един от най-ранните запазени пълнометражни филми в кариерата на режисьора. Британско-германската продукция се счита за своеобразен дебют на Хичкок и с разговор с Франсоа Трюфо той нарича нямото кино “най-чистата форма на филма”. Визуалните му проекти от този етап са смятани за проява на талант от младия режисьор.

Какво се крие зад “Градината на удоволствията”?

Филмът е един от най-ранните успешни пълнометражни проекти на младия режисьор. Представлява адаптация по едноименния роман на Оливър Сандис от 1923 година. Очаквано или не, поради предишните провали в кариерата на Хичкок, „Градината на удоволствията“ се радва на висока оценка от публиката.

Сюжетът завърта пред очите ни две дами Патси и Джил (в ролите Вирджиния Вали и Кармелита Герати) – танцьорки в трупа на театъра “Градината на удоволствията”. Това е място, което е точно такова, каквото си го представяте. Пренесени за кратко в атмосферата на кабарето, ние разбираме и за любовта, която спохожда двете млади жени. Изведнъж влюбените мъже Хю и Ливът (в ролите Майлс Мандър и Джон Стюарт) биват разделени от половинките си – заминават да работят в Африка. След това експозе се случват и променливите в отношенията – базирани на лъжа и голяма доза съспенс. Мотивът за грешния човек – отличителен за творчеството на Хичкок, се вижда на няколко нива – било то в убийството, извършено от страст, или в поддаването на първичните човешки инстинкти.

Ограниченията на нямото кино рефлектират върху възприемането и емоционалността на “Градината на удоволствията”. Немите филми на Хичкок несъмнено не са толкова последователни и сигурни, колкото бъдещите му блокбъстъри (“Психо”, “Световъртеж”). Макар и да не е в полето на трилъра, „Градината на удоволствията“ започва в прекрасен хичкоковски стил с красивa “леденa блондинкa”*. И тук, както и много от филмите на режисьора, има заемка на теми от психоанализата и силни сексуални подтексти.

Отличителното в „Градината на удоволствията“ на Алфред Хичкок

Друга истинска забележителност във филма е използваната музика, която звучи от началото до края – красивата оркестрова партитура от композитора Лий Ъруин. Отвъд всичко това правят впечатление някои интересни композиции и красиви близки планове в кадрите с красивите танцуващи млади жени или доказата близост между влюбените персонажи.

Връзките и диалогичността между героите са лесно разбираеми през емоционалността. Това неминуемо се дължи на силната актьорска игра от екипа, който Алфред Хичкок подбира. През краткост, но съдържателност, режисьорът ни придава същинската дълбочина и ни загатва възможностите на бъдещето. „Градината на удоволствия“ е страхотна отправна точка за всеки любител, който се интересува от формата на нямото кино.

*Референция към главните женски протагонисти на Хичкок, отличаващи се с красота, независимост, изрезена сексуалност в езика на тялото и мистерия в характерите.

Всичките текстове на Емма Пекова можете да намерите тук.

Снимки: IMDB