Генерация: "И после тя отвори очите си"

Всяка втора статия за системите за генериране на текст и изображение на OpenAI (разбирайте ChatGPT и DALL-E 2) започва с думите: “Ако не сте чували за съответните системи, най-вероятно живеете под камък или зад масивна, непробиваема скала, която възпрепятства контакта ви с останалата част от света”. Братле, опитвам се да намаля темпото и да се върна към корена си извън дигиталния свят, затова не знам много за Чат-Джипчи, окей? По ирония на съдбата в експерименталния филм “Генерация” по сценарий и режисура на Рикардо Фусети, който със сигурност не живее зад скала и знае за системите за синтез на информация, се споменават камъни, но за тяхното предназначение след малко. Достатъчно засега е да се заяви, че проектът, продуциран от Теодосия Добриянова, е рожба на сътрудничество между човека и компютъра по начин, останал дълбоко неразбран поради страх.

Всеобхватна е параноята, че платформи като гореспоменатите ще изземат човешките функции и допълнително ще ни отдалечат не само от корена, но и едни от други. Дебатът има резон за внимание, но не и до степен, че да се тревожим за досегашната доминантност на човека в създадения от него свят. Основно майки и бащи ще продължават да правят деца собственоръчно, а което е още по-назряло като въпрос: артистите винаги ще са една стъпка пред компютъра в творенето на изкуство, защото на машината липсва човешкият елемент.

Екстра късият филм (с продължителност от едва 2 минути) изобразява човешкото съществуване през очите и “тялото” на изкуствения интелект. Превъплътила се в ролята на AI, Иви Уебзел предоставя танцови движения, а те от своя страна са платно за основа, което Рикардо Фусети ръчно дообработва с компютърна графика, анимация и stock footage. Крайният продукт се получава, когато проектът преминава през Disco Diffusion – избраната от Фусети система за генериране на изображение по текстово описание, тоест посестрима на DALL-E 2 платформа. С помощта на Disco Diffusion Фусети добавя последните щрихи, допринесли за “слепването” на всички компоненти: от сценария, писан от човек, през движенията на човешкото тяло, чиято структура се видоизменя от контролирана отново от човек компютърна програма, до приноса на изцяло изкуствения интелект във финалната фаза. Успешното създаване на толкова наситен филм като “Генерация” е един вид борба с този страх от неизвестния и обожествяван AI. Режисьорът дава пример за сътрудничество между човек и компютър, не за надпревара, в която творецът е обречен на забвение. Неслучайно в интервюта Фусети непрестанно натъртва върху нуждата от “човешкия елемент” и труд при продуциране на експерименталната “Генерация”. Той и неговият екип стабилно държат позицията си на създатели, а системата за генериране е просто един амбициозен инструмент в помощ на филма.

А сега за камъните, както обещах. “Генерация” започва с “И после тя отвори очите си”, оставяйки впечатлението, че “тя” е жена. Тя, обаче, е изкуственият интелект, принуден да изживее целия човешки опит от Големия взрив до тишината след смъртта. В текстово отношение филмът е също толкова пълноценен и стойностен в рамките на своите две минути, колкото и във визуален аспект. Поетичният сценарий, озвучен от гласа на Пол Томпсън, подбира съставки от човешкото съществуване под формата на резюме на онова, което виждаме, чуваме и усещаме в краткото си време на Земята. Започва от природните явления, камъните, океаните от лава и големите гущери, преминава през небостъргачите и градските карти и стига до реално най-интимната част от сценария, а именно изреждането на онези изживявания, които от животни ни превръщат в хора: миризмата на пресен хляб, лепкавия сок на динята в гънките на тялото, вкуса на морска сол върху устните на любимия човек, опашките в магазина и свалянето на обувките, щом влезеш вкъщи. Тези сякаш случайно нахвърляни феномени са всъщност внимателно подбрани от Фусети при написването на сценария. И в тази фаза от процеса той избира сам да създаде текста, вместо да използва ChatGPT, например, именно защото системата може да е научена да познава историята на човечеството, както и езика, но не притежава емоционалната интелигентност, за да разбере колко съдържание и чувство има в уж възможно най-незначителните моменти от ежедневието на човека.

Дори аудио-визуалната физиономия на филма се променя, когато се говори за емоционалното развитие: ако до този момент тялото на Иви е тероризирано от резки движения и CGI анимация, в мига щом гласът на Томпсън омекне при споменаването на топлия хляб, специалните ефекти изчезват и в картинката остават единствено плавните движения на плътта. Компютърът може и да знае, че физически хлябът е мек и топъл, когато е току-що изваден от фурната, но не би могъл да усети и опише тези свойства, както би направило съзнанието, свързано с езика. В този отрязък от филма изкуственият интелект като главна героиня в “Генерация” се доближава максимално до усещането да бъдеш човек, поради което за няколко секунди няма и нужда от специални ефекти.

След това с пълна сила се завръщат природните явления и изпъстрилите тялото на Иви компютърни изображения не стихват до мига, когато не настъпи краят на всичко. AI пада на колене и диша тежко, неспособна да възприеме цялата информация за човечеството и изтощена от експеримента. Интересно е как филм, чиято визуализация се базира върху компютърния прогрес, всъщност служи като един вид панацея за страха, че изкуственият интелект е на път да превземе човечеството. Филмът отразява тезата, че така нареченото “човешко състояние” (the human condition) — съвкупността от изживявания като раждането, влюбването, радостта, разочарованието, амбицията, смъртта — е толкова богато и невъзможно да бъде обхванато, че би накарало и най-бързата и способна машина да прегреее.

С “Генерация” Фусети се присъединява към онази извадка от населението, която гледа на продукти като ChatGPT, DALL-E 2 и Disco Diffusion като на катарзисно помощно средство, заслужаващо вниманието ни, а не като на заплаха с безконечно влияние. Майкъл И. Джордан — професор в катедрите по електрическо и компютърно инженерство и по статистика в Калифорнийския университет — успокоява, че AI няма как да замени човека в голяма част от действията, тъй като само имитира интелигентност, без да я притежава като качество. С други думи: много му знае устата, без да има разсъдък. Зачеквайки въпроса за ученици и студенти, облегнали се на ChatGPT, за да им напише домашните, друг професор (Итън Молик от Пенсилванския университет) сравнява изкуствения интелект с отракан стажант, който понякога дори те лъже и подвежда. AI е мощен ресурс в ръцете на хора, които вече знаят какво правят и как го правят, но дотам е само асистент. Сам по себе си не е способен да генерира креативност.

В този ред на мисли реших и аз да си поиграя. Тествах ChatGPT, като му зададох да напише задълбочена рецензия на “Генерация”, въпреки че филмът е от 2022 г., а машината е нахранена с информация само до 2021 г. Все пак исках да видя дали и доколо ще ме излъже. Инцидентно написах Ricardo Fusetti с едно “c”. Машината явно се обърка и призна, че не би могла да напише рецензия, защото такъв филм просто не съществува. Последва учтива молба за извинение от моя страна, поправка на името (Riccardo Fusetti) и добавяне на уточнението, че филмът е късометражен и е от 2022 г. В духа на размяна на фамилиарни реплики системата ми благодари за пояснението и под натиска на очакванията ми предостави рецензия… на някой си филм “Генерация” от някой си Рикардо Фусети, но не и на нашия филм. В “Генерация” на ChatGPT имаме реална героиня на име Мария и Мария живее в малко градче в Италия. Системата направи анализ на впечатляващото операторско майсторство, но не спомена нищо за CGI анимациите, защото в нейния филм такива не са използвани. Добър опит, ChatGPT. Ако бях ученичка с домашно задание да гледам “Генерация” и да напиша анализ на взаимодействието между компютър и човек, но бях решила да оставя на ChatGPT да свърши работата и вместо това да анализирам дизайна на кофа KFC, споделена с приятели на “Ангел Кънчев” 2, щях да получа 2-.

Това упражнение беше полезно напомняне, че изкуственият интелект, с познанията си за механизмите на човечеството, няма да направи по-добра версия на филма на Фусети и Добриянова. В цялото си изящество “Генерация” е поразителен филм, създаден от хора, с идеята положително да натовари зрителя и неговите сетива, като подобна мисия е изпълнима единствено през антропогенната призма. Гарантирам ви, обаче, че AI Иви се натоварва двойно повече във филма, защото уж бездънният ѝ капацитет не я спасява от това да е емигрант в страната на човеците. А колкото до нас, зрителите: никоя изкуствена система за генериране на интелигентност не гледа филм по-добре от нас и не разбира какъв деликатес на щастието е пресният хляб и колко хубаво е да вкусиш морето върху устните на любимия човек.