„Златна роза“ изненада с поредното силно заглавие в конкурсната си програма. „Мрак“ на сръбския режисьор Душан Милич бе прожектиран малко след началото на фестивала за българско игрално кино. Копродукция на Сърбия, България, Дания, Италия и Гърция, „Мрак“ заслужено се превърна и в сръбското предложение за Оскарите тази година. За филна, мрака в него и българската публика разговаряхме със самия Душан.

Как решихте да разкажете визуално тази болезнена история на публиката?

Стилът излезе от темата. Картината дойде на първо място за мен, тъй като смятам филма за гениално визуално изкуство. Скоро, когато реших да разкажа история за страха и когато намерих онези сърби, които живеят в анклави в Косово, които имат гигантски проблеми със спирането на тока, метафората се зароди естествено в мен. Трябваше да бъде направено в пълен мрак. Така тази тъмнина стана визуалната метафора за тази тема. 

„Мрак“ създава впечатлението, че целият филм ще бъде погълнат в тъмнина. Това ли беше оригиналната Ви идея? По време на пресконференцията Вие казахте, че сте искали да е толкова тъмно, затова сте използвали само един прожектор.

Да, исках само очите, които се виждат и искрят в тъмното, да са ясни. Тази светлина в зениците на протагониста подсказва, че човекът е жив, но е обграден от тъмнина. Имах дълъг разговор с Кирил Проданов затова как да походя към тази идея. Той се страхуваше от резултата, тъй като за мен никога сцената не беше достатъчно тъмна. Винаги най-предизвикателно е, когато трябва да снимаш сцена с ниско ниво на осветеност. Исках да работя без никакъв вид светлина като цяло, но това не беше възможно. Знаеш, когато правиш история с такова заглавие, то би следвало да обосновеш. Понякога е рисковано, защото ако публиката не вижда очите на актьорите, всичко се обезсмисля. Но Кирил по майсторски начин успя да пресъздаде идеята ми на екрана. 

Коя беше най-предизвикателната сцена, върху която работихте?

Последната със сигурност. Имахме много специални ефекти вътре: дъждът, вятърът, нощта и желаната актьорска игра. Както и тази сцена, когато дядото тръгва към нищото и дъщерята и внучката се опитват да го спрат, тогава също беше най-трудно и изморително както за мен, така и за целия екип. 

Кои са най-големите притеснения на режисьора при заснемането на толкова емоционални сцени като последната? Онази в тайната стая.

Притеснението е постоянно, дали това, което показваме, ще съответства на истината. Всяка сцена, която снимаш, трябва да резонира с достоверността. Бях вдъхновен от картините на Караваджо, дадоха ми в известен смисъл и религиозно усещане. Също така бях вдъхновен и от творчестото на Микеланджело. Точно както Пиета държи своя наследник. 

Как се работи с деца на снимачната площадка? “Мрак” не е обикновен семеен филм и това го прави да изглежда още по-трудно. Лесно ли се сработихте с Миона Илов?

Миона е много умно и интелигентно момиче. Работих с нея ежедневно. Това означава, че тя не знаеше предварително за сцените, които ще снимаме. Научи репликите си много преди началото на снимките, така че диалогът никога не бе проблемен. За мен беше важен емоционалният аспект. Затова се опитвах да я напътствам от кадър в кадър, очаквайки нейните реакции. Беше едно дълго приключение с доза удовлетворение в края. 

На сцената на “Златна роза” филмът бе посрещнат и изпратен с бурни аплодисменти за Вас и целия екип. Как бе възприет филма в Сърбия?

Беше същото, много харесаха филма. В Сърбия тази история се разглежда различно, за разлика от другата част на света. Можеш да си представиш защо. Но „Мрак“ не е приятен за гледане и не е за широка аудитория. Горд съм, че успях да направя филма. 

Освен като участник в „Златна роза„, „Мрак“ вече може да бъде гледан и в кината.

Въпросите зададе Симеон Александър