За Слава Дойчева – сценарист и режисьор на филмите “Брак” и “Черупки”, и двата номинирани на София Филм Фест – на преден план в една продукция излиза визуализацията на сценария, дори с по-голяма тежест от самия текст. Избира да постига дълбочина в щрихи, както и самата тя описва структурата на един късометражен филм в интервю за “Дарик Радио”: нарича го “малкото стихотворение”, където в ограничено пространство трябва да разгърнеш интимност, присъща на човешката твар. Разказваме ви повече за този филм, защото вече е достъпен за гледане онлайн на платформата Кинематограф.

Второто „стихотворение“

Нейното второ “стихотворение” “Черупки” може да бъде продължение на “Брак”. Въпреки че актрисите са различни (Слава играе в “Брак”, а в главната роля в “Черупки” влиза Стела Стойнова), героинята сякаш е същата, но в два отделни етапа на живота си. Разбира се, персонажите не са идентични пo характер, но можем да отдадем мекотата на момичето в “Черупки” на факта, че най-после е открилo уюта у сродна душа. “Брак” като че ли се случва в предходна фаза, когато героинята все още търси привързаност. Но въпреки че в “Черупки” героинята е във връзка с жената, с която взаимно са се избрали, чувството на откъснатост от всичко близко е константа. 

Филмът се развива на Великден и, както в “Брак”, който започва с обручение и образа на икона, религията не е пряко спомената. Тя обсесивно витае под формата на предразсъдъци и сексуални норми. Момичето иска да прекара празника със семейството и приятелката си. Двете споделят квартира и въпреки че всяка двойка решава сама за себе си какво означават традиционните стъпки, тоест запознанство с родителите, нанасяне заедно, празници, обикновено деленето на дом сигнализира, че връзката е достатъчно напреднала, за да има приемственост в семействата. В тази връзка тя липсва и двете момичета се изправят пред стената на отрицание в лицето на родителите. 

Нямаме възможността да разберем отношенията в семейството на приятелката, но за главната героиня знаем, че страда по връзката с баща си; връзка, съхранила се в детските снимки над мивката – едва две фотографии в чест на малкото, но комплексно семейство – и в стихотворението за дървояда, чиито реплики баща и дъщеря си подават, докато пренасят дърва. Тази сцена от филма е семпла по толкова прецизен начин, че в простотата си е заредена с напрежението между двама души. Единият живее в миналото с идеята, че детето му си е такова, каквото той си е представял, че ще бъде, а другият се опитва да расте в настоящето на своята трансформация към истинската същност.

Сякаш нищо не се е променило между тях в началото на срещата им. Момичето веднага хваща дървата, за да помогне, без да бъдат регистрирани изненада и радост от възстановения контакт. След това двамата се впускат в рецитиране, както най-вероятно са правели преди години, преди да се пропука черупката на детето и то да заяви какво го прави щастливо. За бащата, обаче, обичта не е достатъчна за празник. Без мъдростта да приеме, че щастието на детето не е еквивалент на неговото верую, той не е способен да даде родителски комфорт.

Самотата по време на семейния празник

В центъра на сюжета Великден играе хрисима и в същото време мащабна роля, отново с цел да олицетвори алиенацията. Боядисването на яйца е семейна традиция. Чукането с яйца е родово занимание. Със или без религия, празникът е празник, когато е споделен. В “Черупки” виждаме няколко семейства (във влака, на масата на село), но нито едно от тях не е семейството на момичето. Няма кой да докосне четирите страни на лицето му с прясно боядисано червено яйце. Бузите са червени единствено от сълзи, болка и стаен гняв. 

Слава Дойчева майсторски впряга символизма в интимния си разказ. Героинята боядисва две яйца, второто от които е символ на разделението – в кое семейство ще остане, след като световете на протагониста, нейното минало и настояще, не могат да се слеят? Както знаем, в края на деня младата жена остава откъсната, макар и в чакане на своята любима. Затова тя хвърля яйцето през парапета: когато си сам на Великден, няма с кого другиго да се бориш с яйца освен със земята. Но в този случай земята винаги ще спечели, а ти ще загубиш.

Можете да гледате „Черупки“ тук. 

Автор: Анита Кацарска