Октомври е тук. Просмуква се бавно в кората на дърветата и изцежда зеленото от жилите на листата им. Рее се из въздуха и гали с влажните си пръсти белите летни памуци в небето, втежнява ги и ги напоява обилно с обещания за дъжд. Постепенно изстудява пръстта, за да може всичко нетрайно да умре, с излючение на шепата силни създания, които виреят триумфално в сезона на залеза – упоритите хризантеми, влюбените елени и забравените призраци.

На всяко дете му се е случвало поне веднъж да се почувства по-различно от останалите.…

Филмите, които Джеф Никълс създава, са написани на дълбоко човешки език. Отчасти защото самият Никълс го разбира на едно съкровено и интуитивно ниво, отчасти защото няма нищо за разбиране – те трябва просто да бъдат почувствани, тъй като важното в тях се крие не в това, което се случва, а именно в тези тихи паузи, когато хората не говорят и не действат, а просто са.

В историята на съвременното световно кино има имена и лица, които прорязват като Халееви комети небосвода на малкия и големия екран – велики артисти идват и си отиват, оставяйки незаличими следи на лентата. Някои са експанзивни, други са обрани, но има и някои, които поставяме в една много тясна графа, обхващаща най-необикновената черта на един артист – обикновеността. Представете си само как един човек на изкуството грабва, манипулира и омагьосва поколения със своята обикновеност и оставя трайна диря в съзнанията ни сякаш е велик илюзионист. Името на този обикновено велик човек е Томас Джефри Ханкс.

След продължително и на моменти почти клинично изследване на собствените си натрапчиви вкусове и нездрави обсесии, достигнах до заключението че Дейвид Кронънбърг е любимият ми кино-Дейвид. Плътно зад него, заключени във вековна схватка за надмощие и контрол над неблагодарното второ място са воайорската перверзия на Дейвид Финчър и кошмарните съновидения на Дейвид Линч. Но дълбоко психологически наслоената, влажна и лъскава, месеста тактилност на Кронънбърг завинаги ще царува над всичко друго. Така че наистина – „да живее новата плът!“.

На 28-ми май в Залцбург почина един човек, когото никога не познавах, но който е пропаднал в забвението на един гениален век. Защо в забвението? Защото от неговото име е останала само бледа сянка, а за неговите роли няма спомен… но въпреки това онези очи, онези сини и безкрайни очи трудно се забравят…

През 2022 г. се навършиха 100 години от истинското начало на хорър жанра, поставено през далечната 1922 г. от немския режисьор Ф. В. Мърнау и неговият ням, експресионистичен шедьовър „Носферату“. И тъй като КиноБокс не съществуваше миналата година на 4-ти март (оригиналната премиера на „Носферату“ в Германия), решихме да поправим този свой пропуск и да отпразнуваме 101-годишнината на може би най-великия хорър и със сигурност – най-великия вампирски филм, създаван някога.