„Най-ранният ми спомен за страх, предизвикан от филм, е свързан със „Зоната на здрача“, поредица, която гледах като малка, последвана от „Туин Пийкс“.“ – това пише психоложката Анна Жукивская в своята публикация, посветена на хорър стила в киното и психологията. И понеже двете често се преплитат, а този ден предлага познатата призрачна атмосфера, в този кратък разговор ви открехваме вратата към спецификата на хоръра и все по-силното влияние върху зрителите.

Здравословно ли е честото гледане на хорър филми?

Здравословно е да се гледят хорър и съспенс филми толкова често, колкото човек усеща, че му е приятно. Ако започва да изпитва засилена тревожност, проблеми със съня, кошмари, добре е да направи пауза. Да смени с по-лек жанр.

В своята публикация „Удоволствие в страха“ споменавате за усещането за симулация – какво точно означава това?

Това означава, че в контролирана и безопасна среда е полезно да се сблъскваме със страховете ни, знаейки, че винаги можем да натиснем пауза, да спрем филма, да излезем от ситуацията. В реалния живот това, за съжаление, няма как да го направим.

Според психологията (и вашата практика), на каква възраст един младеж може да започне да гледа страшни филми без опасност за неговата психика?

Всъщност децата са изложени на страшни истории още от ранна възраст покрай приказките, които им четем. Да, спестени са доста от оригиналните кървави елементи и все пак темите за смъртта, загубата, завистта, убийството, изоставянето са застъпени в тях – помислете си за „Хензел и Гретел“ или дори за „Червената шапчица“.

Образите на изоставените децата в гората, които търсят пътя обратно към вкъщи, е ужасяващ. Та, до някаква степен приказката прокрадва път към по-тежките визуализации на филмите. Бих казала, че след 11-12 годишна възраст едно дете спокойно може да различи между въображаемата и действителната реалност и да бъде изложено на по-леки варианти на страшни филми в присъствието на родител. Това може и да е добър повод за разговори и сближаване. Аз наскоро изгледах последните сезони на „Stranger things“ заедно с моята дъщеря, която е на 14 г. И това си бяха „нашите“ моменти. Моят син, който е на 10 г., хич не иска и да чуе за такива филми. Най-вече въпросът опира до готовността на самото дете. Две деца на една и съща възраст може да са в различна степен на готовност.

Има ли определени модели на страх, към които човек е най-много податлив – мрак, шум в тъмното, кръв и т.н.?

Това, което отключва страховете ни, обикновено се корени в нашите лични истории, вярвания, убеждения. Темата за деца, които извършват жестокости, за мен е най-страшна. За друг това би било темата за непредвидимостта, липсата на контрол, уязвимостта, липсата на защитеност. Най-вече всичко, което ни навява на мисълта, че това може да се случи и в реалния живот. Затова и филмите, базирани на истински истории, са толкова ужасяващи. Живият живот ражда най-кръвожадните сценарии.

Кои заглавия от жанра са на върха на вашата собствена класация?

Със сигурност „Stranger things“, „Jeffrey Dahmer“, „Identity“, „The Haunting of Bly Manor“.

Цялата публикация „Удоволствието в страха“ можете да прочетете в сайта на Анна Жукивская. Анна завършва Психология с концентрация Клинична психология в Лондон, след което в България специализира фамилна терапия.

Въпросите зададе Симеон Александър