Актьорът Иван Бърнев участва в първата съвместна филмова продукция между България и Испания – историята за Васил, който напуска страната си и проговаря на езика на шахмата. За своята роля той спечели награда за най-добър актьор на фестивала във Валядолид, а под режисурата на Авелина Прат самият филм бива отличен с шест награди „Берланга“ в категориите за най-добър филм, режисьор, сценарий, оригинална музика, звук, най-добра поддържаща роля, връчени от Валенсианската аудио визуална академия.

Дни преди официалното разпространение на „Васил“ по кината ще поговорим за актьорското майсторство, поставено пред перипетиите на езика, образа на емигранта и отношенията на снимачната площадка.

Как протече подготовката Ви за кастинга на филма „Васил“?

Весела Казакова и Мила Милева се свързаха с мен с предложение за кастинг в испанско-българската продукция. Подготовката ми по нищо не се отличаваше от тази за останалите роли, тъй като подхождам сериозно към всяка една от тях.

След като ме одобриха, започнах да подготвям сцените и текстовете, а с режисьора Авелина Прат уточнихме подробностите. Ролята трябваше да е на език, който аз не владея. Все пак благодарение на моята приятелка Поли, която ме придружи и по време на снимките, си подготвих сцените възможно най-добре. На терен бях спокоен, че ще мога да направя всичко, което се изисква от мен, както и да го разбера в детайли.

Как се променя актьорската игра при промяна на езика?

Актьорското майсторство е инструмент, който прави така, че това, което чувства актьорът, да стигне до зрителя. Ролята трябва да бъде предадена на публиката по автентичен и искрен начин, за да бъде убедителен персонажът. Когато си ограничен заради езика, се включват останалите сетива, които допринасят за изграждане на образа. Такива са физическото поведение и експресията посредством очите.

Отидох с подготвен сценарий от началото до финала. Когато започнахме да снимаме първите сцени, всички бяха удивени от нивото ми на владеене на езика. Карра Елехалде дори предложи да променя изказа си в началото, тъй като произношението ми беше на доста добро ниво, а героят във филма развива уменията си в испанския в хода на действие.

От опита си на зрител знам, че за испанската публика би било много мъчително, ако човекът отсреща говори счупен испански и трудно би почувствала емоционалното преживяване. Не е необходимо да знаеш езика, а да изградиш усещане за обстановката. Опитах се да се поставя на мястото на човека – какво е да бъдеш в един прекрасен дом. Единственото, което свързва героите, е езикът на шаха. 

Как се установи връзката актьор-режисьор във „Васил“?

Не съм безразличен към професията си и първоначално имаше притеснение от работата с непознат екип. Не знаех как ще се възприеме това, което правя, но благодарение на Авелина Прат нещата потръгнаха. Тя много ми помогна по време на снимките, работихме в синхрон и приемаше моите идеи и тези на моя партньор с разбиране.

Кинорежисурата е отговорна професия и изисква да се взимат различни решения в един и същ момент. Много режисьори не намират време за изграждане на връзка с актьорите, а всъщност това е най-важното. Отношенията режисьор-актьор допринасят за цялостната обстановка по време на снимачния процес. Това е нещото, към което всички актьори се стремят. Именно такава връзка успяхме да изградим с Карра Елехалде и Авелина Прат. Прочетох в очите на Карра, че всичко, което чувствам, мисля и правя, е достигнало до него и тогава придобих спокойствие и самочувствие да продължа да развивам образа на Васил.

Кои черти от характера на Васил припознавате в себе си? Кое е общото и различното между Вас и образа, който ще видим на екрана?

В образа на Васил съм въплътен в целия път, който изминава героят. Само че на него му се случват различни неща от това, което ми се случва на мен ежедневно. Васил има различна представа за света. Трудно ще изброя само няколко прилики между мен и него, но ако се огранича до три, те биха били: възпитан в това да уважава дамите; благодарен, когато правят нещо добро за него, и същевременно с усет и респект към изкуството.

Мога да определя и една съществена разлика – не бих заминал за чужбина, знаейки, че семейството ми остава тук в България. Не осъждам персонажа, който постъпва по този начин, но си представям, че ако се наложи, ще замина с цялото си семейство. Това е нещо основно, което ни различава.

Свикнали сме да виждаме българския емигрант като изтерзан образ, тънещ в нищета. Как се опровергава този стереотип?

Не е точно опроверган, защото това означава животът на Васил да е само цветя и рози. По много елегантен начин Прат предлага погледа си към емигранта, когото вижда като стойностен и талантлив човек. В себе си носи много качества и опровергаването идва от това, че не е класическият емигрант с криминално досие.

Филмът не разказва само за българския емигрант, а за човека като цяло. Не е уникален случай, а напротив. През общата история успява да постигне конкретика и всъщност говори за действителността, през която всеки преминава сам. Васил е един качествен човек, който търси късмета си, предизвиква съдбата си и в същото време преодолява обстоятелствата на реалността. 

Кой е най-запомнящият се момент по време на снимките?

Заснемането на продукцията продължи месец и половина. Става дума за работа в най-тежкия период на Ковид. В съзнанието ми изниква картина, на която  всички са с маски и навсякъде се виждат само очи. На обяд не можех да позная хората. За цялостната експресия не допринася единствено погледът – човекът има нужда да бъде цял не само външно, но и вътрешно. За това е и филмът.

С каква емоция оставате след края на „Васил“?

Самият аз гледах филма пет пъти, а актьор в главна роля да се гледа сам, е много трудно. Не мога да се отделя от това, което виждам, и да направя оценка, защото сърцето ми препуска от началните надписи до финала. Не искам да взема на хората това, което сами трябва да преживеят.

Интервюто проведе Боряна Стефанова

Снимки: Активист 38