През месец март на 2018 г. Нетфликс започнаха да стриймват „Изтребление“ – филм, създаден за кино. Причината той никога да не излезе по нашите и много други киносалони, е защото студиото, което го продуцира, се стресна, че няма да направи никакви пари от него, и го продаде скорострелно на първата стрийминг платформа, която пожела да го купи. Нетфликс избраха хибриден вариант на дистрибуция, подобно на „Франкенщайн“ тази година, и пуснаха филма в лимитирано количество кина и 17 дни по-късно – по нашите телевизори. Сега, на 15.11.2025, след цели седем години, нашите приятели от It’s Alive! Horror Film Festival ще поправят тази чудовищна несправедливост, нанесена на зрителите и на самия филм, и „Изтребление“ най-накрая ще бъде гледан така, както винаги е трябвало – на големия екран.

Променливата природа на всичко и всички

От една страна, този развой на събитията може би е спасил филма, тъй като вместо да го гледаме на кино орязан и променен от страхливи продуценти (в който случай сценаристът и режисьор Алекс Гарланд щеше да бъде принуден да направи ужасяващи компромиси с визията си, за да бъде филмът по-конвенционален и смилаем), „Изтребление“ успя да се съхрани непроменен, несъкратен, безкомпромисен, странен, внушителен и често неуловим в намеренията си. Филм, който предпочита да задава въпроси със строго индивидуални и дори интимни отговори за всеки човек, който го преживее, и който всеки път изглежда сякаш метаморфозира в нещо ново и различно в зависимост от това какво е преживял зрителят му между всяко негово гледане.

На първо място „Изтребление“ е един от най-бруталните и най-красиви филми, които ще имате удоволствието да гледате – филмът е морбидна поезия, едновременно вълшебна и зловеща, понякога и двете в един и същ кадър. Той е кръвожадна магическа приказка; тъмно и бляскаво, всепоглъщащо същество. Вселената, която Алекс Гарланд е изградил, е едновременно извънземна и плашещо позната – тя се самосъздава, видоизменя и еволюира според своите две най-важни правила – оцеляване и самоусъвършенстване. В този естествен и изкуствен свят, в този микрокосмос, съдържащ се в буквален и преносен балон, дошъл отнякъде другаде, Гарланд инжектира и нас, човечеството, под формата на пет жени с различни мотивации, които да изследват природната аномалия, заплашваща да промени нас и мястото, което обитаваме, коренно и завинаги. Това е всичко, което трябва да знаете за сюжета.

Майсторството на естествения разказвач

Отвъд зашеметяващия начин, по който изглежда „Изтребление“, това, което ме придърпва със страшна сила към него, е първичната, лишена от всякаква претенция и показност интелигентност на историята. Начинът, по който Алекс Гарланд разказва, винаги е бил семпъл и директен – дълбочината на посланията му не се криe в сложния и объркващ изказ, а само и единствено в съдържанието. Какво ми казваш? Защо ми го казваш? Как ми влие? Какво значи за мен? Това са единствените въпроси, всичко друго е безпредметно. И отговорите за всеки човек ще бъдат различни.

Същевременно с това Гарланд все пак уважава и интелекта на публиката – не се бави с тромава и ненужна експозиция, оставя зрителят да сглоби сам взаимодействията между персонажите, средата и ситуацията и предпочита да изследва петте си главни героини чрез хода на историята, която разказва, а не чрез безсмислено задълбаване в техните лични съдби, в опит да ни накара да им съчувстваме. Той знае, че най-лесният начин да се сближим с тях, е чрез това, в което се намират в момента, тук и сега – тяхната обща история. Всички основни персонажи, с които се запознаваме във филма, имат минало, травми и различни причини, поради които се намират на психологическото и физическо място, на което са, и сценарият ни показва достатъчно от тях, за да ни провокира, разчитайки на въображението и интелекта ни да попълнят неизвестните.

Но какво значи всичко това?

Философията на филма ще е напълно различна за различните хора. Това, което следва, е само моята интерпретация, защото „Изтребление“ говори за едно от най-личните и индивидуални неща в нас – инстинктивното желание на всеки човек за самоунищожение – и всеки знае сам за себе си как, защо и колко се отдава на това… но всички го правим по един или друг начин. Противоположният на самоунищожението стремеж е рационалната ни нужда от самоусъвършенстване. Тези два полюса са вградени в ДНК-то ни от някаква незнайна, необяснима сила. Но въпреки че са противоположности, парадоксално не е задължително те да си противоречат, понякога дори са едно и също нещо. Разграждането, унищожението и преобразуването водят до следващата стъпка в нашето безкрайно и неуморно домогване до съвършенството.

Не мисля, че някога ще ни е достатъчно – и като индивиди и като вид, това което имаме, мястото докъдето сме стигнали. Мисля, че винаги ще искаме още, дори да нямаме никаква представа какво е това, което искаме. Някога преди, нещо е отворило дупка в нас, която жадно поглъща, опитва се да компенсира някаква липса, и въпреки че през вековете сме достигнали философски до осъзнаването, че никога няма да задоволим тази жажда, никога няма и да спрем да се опитваме, като вечно противоречащите си, борбени създания, които сме. Обречени сме на себе си до момента, в който не отречем програмирането си и хванати за ръце, дружно не решим да посрещнем съдбата си.

Краят на всичко?

„Изтребление“ е единствен по рода си хорър филм. Абсолютно всяка ужасяваща сцена в него произлиза от първични философски и психологически страхове като загуба на идентичност, насилствено видоизменяне, липса на контрол, незначителност, забвение и безсмислие. Той разбира, че наистина страшните неща, за които нямаме отговори и от които никой не може да избяга, са ужасите на нашето съществуване и на нашето невежество – ние нямаме представа кои сме, откъде идваме, накъде отиваме, каква е целта ни и дори дали имаме такава. Докато чудовищата, от които сме се страхували преди векове, отдавна вече са изчезнали, победени от прогреса на рационалното, то екзистенциалните въпроси, които са ни тормозили винаги, само биват подхранвани от същия този прогрес и колкото повече узнаваме, толкова повече ни е страх, защото нищо не си обясняваме, не и наистина. Това е истинският ужас и той е полепнал навсякъде по този невероятен филм.

*

Можете да гледате „Изтребление“ само на 15.11.2025, 20:30 ч., в Дом на Киното. Билети можете да закупите тук. Очакваме ви!

Снимки: IMDb