Джон Уик отвори вратите за един особен поджанр на екшъните – онези изпълнени с насилие, издигащи гo до форма на изкуство, показващи особено извратената красота на оръжието, като едновременно с това преплете мистиката на свръхтайните организации, които сякаш са паралелна реалност на нашата. И след като Джон Уик умря (май), пред Сакре Кьор в Париж остави един вакуум в създадения от него, но далеч надхвърлил себе си кино жанр. 

Тук идва „Пчеларят“. Всеки, гледал Киану и Джон Уик, ще разбере още в първите минути на филма, че Джейсън Стейтъм, който играе главната роля на пенсионирания Адам Клей, ще се опита да заеме вакантното място на върха на класацията „най-пъргав убиец от тайна организация“. И тук зрителят ще е изправен пред основополагащ избор, който ще определи дали след час и четиридесет и пет минути той ще излезе от салона нахилен, въодушевен от видяното и всъщност изкарал си адски приятно, или ще изсумти, ще повдигне вежда с досада, ще си каже, че гледа поредния долнокачествен филм, копиращ Джон Уик или някои от екшъните от 80-те години на 20 век.

Понеже аз съм от хората, които обичат да гледат жестоки пушалки, в които кръвта е като вода и се лее навсякъде, диалогът е сведен до минимум и е тотално абсурден, а патроните струват жълти стотинки – избирам да тръгна по пътя, който ще ме доведе до това след края на филма да съм нахилен и да си затворя очите пред откровените абсурди на филма в името на доброто преживяване. 

Историята на „Пчеларят“ засяга една много позната тема в родната ни действителност – телефонните измамници, взима я, преправя я да е по̀ high tech и я използва като основа за разгръщането на поредица от силно виолентни събития. Мотивацията на Адам Клей да тръгне на кървавия път не е заради куче, а това, че кошерът му е под заплаха и той трябва да го спаси. Клиширано, но забавно! Особено частта с измамниците! Изпитвах истинско удоволствие да гледам как Джейсън Стейтъм сритва нахаканите им задници и как иначе много наперените първенюта зад телефона се сблъскват челно с реалността. Друг приятен момент в историята е изненадващият размер на айсберга, който Стейтъм трябва да унищожи. Там някъде е намесена и митичната организация, чийто бивш кадър е Адам Клей.  Въобще – Кърт Уимър, който е сценарист на филма, очевидно е уловил вдъхновението, което да го накара да пише по-добри сценарии и да създава по-заплетени истории. Изненадах се, когато видях, че той стои зад „Пчеларят“, особено като помним, че е автор на сценария на онова недоразумение в киното – „Непобедимите 4“. Историята на филма не е апотеоз на оригиналността, но е сюжет, с който всеки може да се свърже, представен е човешки и е точно толкова натрапчив, за да не може да забравяш, че гледаш кървав екшън, а не мелодрама. 

Освен недвусмисленото желание на настоящата лента да запълни вакантното Джон Уик място, от нея се усеща и един лек привкус на екшъните от 80-те и 90-те години на миналия век. Еми Рейвър Лампман и Боби Надери създават това усещане. Дватама играят агентите на ФБР – Вероника Паркър и Мат Уайли. Образите им загатват за класическите ченгета от екшъните от старата школа – отдадени и добри в работата си, единият е комичният, а другият е сериозният агент. Единият наистина иска да залавя престъпници, а другият да добута до пенсия, ако е възможно, без да го застрелят. Този дует успява да балансира лентата така, че да се превърне в равнобедрен триъгълник и да не натежи в посока на изключително тегавия Джейсън Стейтъм и бицарите, които ползва, за да извърви пътя си до дъното или върха на проблема. 

Другото рамо на този гърмящ триъгълник, разбира се, са измамници. Дейвит Уитс и Джош Хътчерсън, съответно Мики Гарнет и Дерек Данфорт, са всичко, което бихте искали да смачкате от бой, ако имате възможност, особено ако те наистина го заслужават. Джеръми Айрънс е основният конфликт на Стейтъм. Не очаквайте никакви сложни планове, които главните персонажи на филма кроят, не, напротив – те го играят по системата – ще изпратим всякакви възможни хора, включително и един отряд „принтирани маймуни от Фортнайт“, за да се бият с Адам Клей и ще се надяваме той да се измори да ги пребива, като така ще го убият. Концепцията е проста и е направена, за да задоволи първичното желание на зрителя от кръв и зрелища.

Най-острият връх на този любовен триъгълник на насилието е Джейсън Стейтъм. В него са налети най-обилно Джон Уик елементите, които макар и да не са на новото на беларуския убиец, са доста забавни. Шамари с крак, шамари с ръце, шамари с приклад, стреляне, палене и всякакви начини да раздели крехката връзка между живот и смърт, са в арсенала на Адам Клей. Свежият момент в неговия образ е отличната му преценка за това колко струва, какво може и колко точно е опасен. Именно това го прави абсурден, но Джон Уик ми е свидетел – това беше по-забавно от донякъде мелодраматичния и страдащ образ на Киану Рийвс. Двата образа са еднакво интересни, но по свой начин и лица на насилието, просто единият е тъжен, докато другият е видимо доволен, че раздава физическо правосъдие, в този случай в Бостън и околностите. Адам Клей също ще се хареса на публиката точно толкова, колкото ще бъде обвинен в неадекватност от нея.

Режисьорът Дейвид Айер се впуска в обичайния за него маниер, който виждаме в „Тренировъчен ден“, „Фюри“ (исторически абсурден, но нелош екшън за танк, с танк в главната роля) и „Хищни птици“ и неадекватно дългото заглавие за филм за Харли Куин. Та и тук – екшънът е бърз, бойните сцени са добре направени, без да са продължителни и заснети по начин, че да не знаеш какво става и кой кого шамари. Надали Айер се е потил много над този филм, но каквото и усилие да е вложил – получило му се е. 

Лично бих поощрил и насърчил гледането на „Пчеларят“, но с правилната нагласа. Ако идете да гледате „Пчеларят“:

• и търсите какво да заеме мястото на Джон Уик;
• желаете да разпуснете събота вечер, преди или след като сте били 2-3 бири с приятели;
• сте фенове на Стейтъм
• искате да изчистите петното, което „Непобедимите 4“ оставиха върху вас..

… тогава този филм е за вас! Просто не трябва (а и няма нужда) да очаквате много, влизайки в киното. А на излизане, ако сте като мен – ще очаквате още един филм за „Пчеларят“, защото той отиде и ступа много лошо кошера с осите и стършелите и те вероятно ще искат да го жилят лошо. 

ПП: Радвам се, че филмът има подзаглавие! Предишният път, в който имаше такова име на филм, беше „Мачете“. Тогава в залата имаше хора, които бяха пристигнали с друга и доста грешна нагласа за филма. 

Всички материали на Денислав Кандев можете да намерите тук.

Снимки: IMDB