Трилърът под режисурата на Джесика М. Томпсън определено поставя зрителя в очакване още със своето заглавие. В актьорския състав на „Поканата“ можем да откроим имена като Натали Еманюъл, Томас Дохърти, Шон Пъртуи, Хю Скинър, Каръл Ан Кроуфърд, Алана Боден и други. Кинематографски и музикално оформена продукцията впечатлява с пищност и умели режисьорски решения.

Историята вевежда зрителя в имението Ню Карфакс, загатвайки мистериозните сибития, които се случват между неговите стени. Следва разказ за младата Евелин Джаксън (Натали Еманюел) – момиче, което се бори със сложността и динамиката на големия град и най-вече трагедията, която я оставя пълен сирак.

На събитие, на което Евелин работи, тайно взима плик с посланието „Открий своето минало“. Решава да направи ДНК теста в пакета и го изпраща за анализ. Така попада на своя мистериозен братовчед Оливър (Хю Скинър), с когото по-късно се срещат. Той ѝ предлага да го придружи на сватба на роднина от рода Де Вил и ѝ разказва с подробности всичко под претекст, че не може да пази тайни. Според мен, още тук младата дама трябваше да се досети, че в събеседника ѝ липсват добрите намерения, както се анализира във всеки хорър филм, но тя с неухота се съгласява да присъства на сватбата, без да знае какво я очаква там.

Дотук добре, но завръзката на филма се реализира със запознанството ѝ с младия господар на имението Уолтър де Вил. Привлекателното му излъчване по нищо не издава мрачната и тъмна страна, която притежава. Интересен нюанс на мрачната постройка е съчетанието с красиви картини от епохата на Ренесанса, както и грижливо пазени скултури на видни римски императори. По това се откроява любовта на младия домакин към властта, който не се поколебава да използва сила при нужда. Оксиморонно на действието, Ренесансът е течение, което подтиква към хуманизъм, във филма обаче преобладава тираничното и на моменти маниакално поведение на Уолтър.

Заформя се красива любовна история между Евелин и Уолтър, с което неминуемо се губи част от хорър характера на филма. Съществуват и други несъответствия, на които липсва обяснение – като расистките коментари на шаферката спрямо главната героиня – нерелевантни на действието през целия филм.

Интригуващият финал на филма обаче оставя чувство за незавършеност. Определено филмът заслужава отделяне на време за преглед, като стилно ще запълни приятната кино вечер. Самите зрители е хубаво да се запитаме дали можем да се измъкнем от лабиринтите на скръбта, в които често ни се налага да се губим. Не за друго, „Поканата“ сама ще ни зададе въпроса.