Ахмед Юмер е едно от младите попълнения на Младежки театър „Николай Бинев“ и затвърждава своето присъствие с успешните си превъплъщения на театралната сцена. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков и не след дълго става част от голяма сцена с участието си в представленията „Граф Монте Кристо“, “Майстора и Маргарита”, „Дон Кихот“ и други.

Ако искате да опознаете в един по-дълбок пласт кинопредпочитанията на Ахмед Юмер, то тогава прочетете следващите 7 филмови заглавия в новата ни рубрика „7 любими“.

_____

500 Days of Summer (реж. Марк Уеб)

Американската любовна комедия „500 мига от любовта“ впечатлява своите зрители още от самото началото. С нея режисьорът Марк Уеб показва едно от лицата на любовтa – онова чисто и непредсказуемо, с което можем да се сблъскаме в ежедневието си. Разказана ни е любовната история между Том и Съмър – истинска и съвременна, раняваща и изпълнена с трудности. Изоставен от своята партньорка, Том връща мислите си към онези изминали „500 мига от любовта“, за да открие къде успя да се пропука любовта им.

Двамата главни персонажи в лицето на Зоуи Дешанел и Джоузеф Гордън-Левит играят по чудесен начин и това остави в мен дълбок отпечатък. Филмът е изключително честен и забавен в романтиката си. Парадоксалното е, че това не е любовна история, а е смесица от много романтика и прагматизъм, когато стане въпрос за любов. Определено бих го препоръчал на много млади хора, защото в ранна възраст ние сме свикнали да приемаме любовните емоции, които преживяваме, като крайна точка в емоционален план. Филмът по неподправен начин показва как след лятото идва и самата есен.

Fanstastic Mr. Fox (реж. Уес Андерсън)

Впечатляващата анимация на Уес Андерсън – „Фантастичният господин Фокс“ привидно ни връща към щастливите детски моменти и темите, които по-скоро вълнуват порасналите хлапета. Сериозната грижа за семейството, високата цена на родителската институция, търсенето на по-добър живот. Гласовете на Джордж Клуни и Мерил Стрийп (озвучаващи мистър и мисис Фокс) успяват още повече да направят героите красиви, меланхолични, но изпълнени с надежда . По този начин непринудено, но и забавно „Фантастичният господин Фокс“ остава филм за малки и големи, отварящ очите и душите към сериозните полемики в живота

„Фантастичният господин Фокс“ ме спечели, защото както всички филми на Уес Андерсън, и този е празник за очите, в същото време съчетава в себе си една носталгия към проваленото и изгубилото се във функциите си семейство. Анимацията е в стила на режисьора и е класика, с която сме израснали всички. Имаме изкачване на филма до съвсем различно ниво – разказът е епичен, дълъг и сложен, но в същото време приковава към екрана.

Scott Pilgrim Vs. the World (реж. Едгар Райт) & Guardians of The Galaxy Vol. 3 (реж. Джеймс Гън)

Фентъзи екшън комедията „Скот Пилгрим срещу света“ проследява приключенията на младия Скот Пилгрим (в ролята Майкъл Сера). 22-годишният музикант от Торонто случайно или не среща привлекателната американка Рамона Флаурс (в ролята Мери Елизабет Уинстед). Фабулата ни показва борбата на Скот срещу „седемте зли бивши“ на Рамона, за да могат да бъдат заедно.

Американският супергеройски филм „Пазители на Галактиката: Част 3“ ни пренася във вече добре познатата история за екипа от вселената на Марвел. Примесена с любовна мъка, приключения срещу нов злодей и опити за укрепване на едно разпадащо се семейство, „Пазителите на Галактиката: Част 3“ обещава едно интригуващо последно усещане от предицата (нашето ревю за филма можете да прочете тук).

Аз съм голям фен на комиксите и това изигра важна роля в избора ми на заглавието „Скот Пилгрим срещу света“. Визуално той е под формата на видеоигра и виждаме едни артисти във време, в което известността още не ги бе достигнала. „Скот Пилграм срещу света“ е сам по себе си филмова класика за феновете на комиксите. Издържан е и като вкус, и като естетски разказ.

„Пазители на Галактиката 3“, от своя страна, е емоционален филм, какъвто не бях срещал никога в Марвел вселената. Джеймс Гън съумява да създаде усещане и душа, като съчатава по много цветен начин. Самата поредица сякаш има собствен жанр и идентичност. Филмът до своя край беше истинско празненство, което предизвиква силни емоции в своите зрители.

Love Songs (реж. Kристоф Оноре)

Френският музикален филм „Любовни песни“ засяга основата на човешките отношения. По особено игрив и очарователен начин се описва както откриването на любовта, така и нейната загуба в Париж. Трите части на „Любовни песни“ – „Заминаването“, „Отсъствието“ и „Завръщането“ проследяват романтичната история на Исмаел (в ролята Луи Гарел), обхващаща едва няколко месеца от живота ѝ. По нежен начин „Любовни песни“ акцентира върху чувството, емоцията и тeмата за сексуалността, докато музиката действа като подкрепящата роля през цялото време.

За пръв път изпитах някаква мания към Луи Гарел – тук играе така харизматично, успява да пренесе усещането, че целият филм зависи от неговото изпълнение. „Любовни песни“ е мюзикъл, а аз съм огромен фен на жанра. Филмът има засилено европейско усещане в чувството си за мяра и истинност. Самите песни влизат много деликатно в него и ние не можем да усетим кога диалогът се превръща в изпълнение. Това не е типичният американски мюзикъл, а е един неусетен мюзикъл, в който песните имат дълбока драматургична функция. Става въпрос за сложни любовни отношения, за смърт и загуба, както и за настъпващите промени. Едно от основните послания на филма е влюбването в душата, а не в пола и идентичността.

Маrtyrs (реж. Паскал Ложие)

Психологическият филм на ужасите „Мъченици“ поставя огромно количество въпроси, над които да размишляваме. Проследяваме историята на младо момиче, което непоколебимо търси пътя на отплатата и се среща с ответната мъчителна сила, която иска да предизвика. „Мъченици“ фино ни пренася през едно отвличане до издирването на похитителите и търсенето на утеха след години насилие.

Това е един изключително труден филм за гледане. „Мъченици“ е предназначен за еднократна среща със зрителя, остави много философски отпечатък върху мен. Смятам го за шедьовър в жанра на ужасите. Пред нас са поставени сцени с много кръв и мъчение. Има някаква странна поетика във филма. Сцените с голямо мъчение са с цел понасяне от персонажите, за да може да се изследва вечният въпрос какво се случва след смъртта. Протагонистът ни не умира и успява да устои на предизвикателствата. Никога няма да забравя урока, който остана в мен, след като гледах „Мъченици“, и усещането, че всеки трябва да вярва, да търпи и да носи своя кръст. Филмът на Ложие, със своето послание да постигнем смирение, дава сили да продължим напред.

O, Brother, Where Art Thou? (реж. Джоел и Итън Коен)

„О, братко, къде си?“ съчетава по любопитен начин епизоди от епичната поема на Омир „Одисея“. Трима избягали затворници се впускат в приключение по търсене на тайнствено съкровище, докато биват преследвани. Срещите са интересни и интригуващи – някои от тях дори са с митичните плеяди, дирени и циклопи. Дали главните ни герои ще намерят така желаното съкровище? „О братко, къде си?“ отправя сериозни и предупредителни въпроси, но успява да даде съответните отговори по тях.

Много харесвам работата на братята Коен! В съзнанието ми изникна моментално „О, братко, къде си?“. Харесва ми по множество линии, най-вече че е базирано върху „Одисея“ на Омир. Друг аспект, който силно ми направи впечатление, е музиката. Целият филм много ми напомня на едно кънтри-фолк изживяване с главния герой и неговите трудности. Религиозният мистицизъм, който присъства във филма, също успява да прикове вниманието. Заедно с това е и типичен пример за фабула, която върви по линията на бягството на престъпниците. „О, братко, къде си?“ е изключително забавен и Джордж Клуни е много харизматичен в ролята, която заема.

There Will Be Blood (реж. Пол Томас Андерсън)

„Ще се лее кръв“ ни връща в 20 век и ни запознава със семейство Плейнвю – Даниел Плейнвю (в ролята Даниъл Дей-Люис) и неговия син. Бащата прави опити да натрупа богатство чрез бизнеса си с петрол в Калифорния. Усилията му обаче биват подложени на множество предизвикателства. Сблъсъкът на „Ще се лее кръв“ е между амбициозните фигури от семейство Плейнвю и младия проповедник Илай Съндей (в ролята Пол Дейно). Ще се зароди едно мрачно пътешествие, което се движи по допирателната линия на здравия разум.

Типичен пример за всеобща класика! Когато го гледах, бях студент в НАТФИЗ и в процеса на гледане забравих всичко случващо се около мен. „Ще се лее кръв“ ме пренесе в едно изцяло друго пространство. Даниел Дей-Люис, от своя страна, е чудесен в превъплъщението си. Действията са премерени и подходящи, точни и често достигащи до крайности. За мен е изключително важно филмите да бъдат изживявани, а не просто да бъдат изгледани. Това е чудесно заглавие, представящо алчността, съмнителния морал и капитализма, примесени в силно епична история. По този начин за мен „Ще се лее кръв“ си проправи своето място до модерните класики.

Всички гости на рубриката “7 любими” вижте тук.

Снимки: IMDb, The Movie Database, Variety