“Войната на буквите” постави своята премиера на 15 януари по Българската национална телевизия, а в края на тази седмица предстои излъчването на третия епизод на историческия сериал. Волен Чилов се срещна с главния сценарист Теодора Маркова, автор на едни от най-успешните сериали в българския ефир – “Под прикритие”, “Стъклен дом”, “Революция Z”, която разказва как се „кове“ драматургия, персонажи и сюжет за историческа драма.
По какъв начин една историческа драма, било то вдъхновена от роман, успява да се предаде в 12-епизоден сериал?
Историята ме вдъхновява най-вече с това, че може да разгледаш психологията на героите на фона на едно различно време и да направиш съпоставки с това как живеем ние сега, и как са живели те преди. Какъв е еквивалентът на нашите забавления, на нашите развлечения, на нещата, които ни вълнуват. Да разбереш, че с човешкия живот, колкото и да се е променил, продължаваме да се въртим в едни и същи страсти, болки и надежди.
Историята много трудно се предава в кратък формат. Даде ни се възможност да разгърнем образите докрай. Излъчили сме първия епизод, където само сме задали тяхната изходна позиция. Това, което най-много ни “пали” като сценаристи е, че имаме цялото екранно време, за да преведем персонажите през всички състояния, през които искаме да видим образите – как ще се разгърнат и как ще реагират, така че на финала, на 12-ия епизод да са толкова променени и изминали толкова дълъг път, че зрителят да може с интерес да го проследи.
Какво те впечатли най-много в романа „Войната на буквите“?
Аз бях поканена от от продуцента Габриел Георгиев да адаптирам романа. Най-много ни впечатли това, че има една дръзка интерпретация на историята за създаването на кирилицата, стабилна сюжетна линия, в която има любов, мистерия и много силна интрига. Това беше базата, от която си казахаме, че може да започнем.
За теб източникът – художествената литература – е само основа за последвалата драматургия. Как сценарият изгражда своя собствен облик и добива творческа самостоятелност?
Не искахме образите да бъдат черно-бели, а да ги изградим в по-голяма сложност. Втората поставена цел беше да резонира много силно в съвременния човек, т. е. едно 19-годишно момче да може да се асоциира с княз Баян, да избягаме от този навик да представяме историята ни сухо, учебникарски, да строим паметници на тези герои, да представим това момче като бунтар, хулиган. След това да видим как той се бори със себе си, със семейството си, за да може да стане такава митологична фигура.
Оттам натататък разгърнахме някои сюжетни линии, които не съществуват в романа. Имахме нужда от силно актьорско присъствие и поканихме за ролята на царица Мариам Теодора Духовникова, като трябваше много силно да разработим образа ѝ и да направим такива противоречия вътре в нея, че да бъде силен персонаж. Добавихме и нейния брат – Георги Сурсувул – който в романа е засегнат, но няма своя лична история. Поканихме Захари Бахаров. Те си партнират на екрана като брат и сестра и всъщност цялата тази линия написахме за тях. Мистерията и криминалната история изградихме наново, защото за нуждите на сериала трябваше да има силна завръзка с много заподозрени – кои са предателите в двореца и кой провокира пожарите. Тази мистерия се разплита почти до финала на сериала.
След първия епизод елементите на сериала бяха сравнявани с “Game of Thrones”.
Бюджетите не се сравняват, защото нашият е 60 пъти по-малък от “Game of Thrones”.
Но бяха ли направени референции към хитовата продукция?
Честно да ти кажа, може да шокирам част от хората, но аз не съм го гледала. Невена Кертова, която е наш сценарист, е гледала много обстойно “Game of Thrones” и знам, че нямаме дублиращи се сюжетни линии и идеи. Не е имало подобни намерения, няма фантастични елементи в нашия филм. През монолозите и скритите мисли на героите се докосваме по-скоро до сцените и тяхната психология. Натрупва се напрежение и съспенс. Излъчваме в БНТ и сме писали със съзнанието, че не може да има брутални сцени или много кръв, да сме чак толкова провокативни. За мен е много вълнуващо, че сякаш се отвори една кутия, от която “избуяха” изключитлено много мнения. В нашия опит като автори няма по-тъжно нещо след излъчването на епизод да няма мнения, да има вяли мнения и да няма дискусия и спорове. Бяхме подготвени, че ще има поляризация на мненията, че хората няма да останат безразлични хората, но за момента реакциите надминават очакванията ни.
Аз се вълнувам, защото като креативен продуцент на целия сериал, световна тенденция, която дойде късно в България, сценаристът е водещото креативно звено в сериалите за разлика от филмите, където режисьорът е основният автор. В този смисъл сценаристът налага естетиката на цялото произведение, тоест той е отговорен за стила, визията, темпото, картината, усещането. Това е правилният път, успешните сериали се правят по този начин.
Казваш, че за да е успешна една история, е нужен силен протагонист с ясна мотивация. Как изгради протагониста във “Войната на буквите”, Баян, така че той да е адекватен на времето и мястото на сюжетното развитие – Средновековна България по времето на цар Симеон, макар неговото битие в историографията да е обвито в смесица от реалност и фикция?
Неговата биография ни позволи да го изградим, защото той по-скоро съществува в митологията. Има над 20 автори в българската литература, които правят интерпретация на Баян. Искахме да ги съчетаем психологически, като стартираме от израстването на едно момче, което не е получило майчината обич, а сурово възпитание от баща си. Не сме се опитвали да го направим масов герой – смелчага, който да върти меча, да се впуска в приключения. Искахме да има своите реалистични, психологически преживявания и сложна персоналност.
В предишния въпрос засегнах изследването преди започването на писането на самия сценарий. Изворите за времевия период са оскъдни. Направихте ли голямо историческо проучване или използвахте предложеното в романа?
О, не! Проучването ни се простря в хиляди страници. Обръщахме се към най-големите специалисти по Средновековие в библиотеката, изчетохме почти всички книги, които съществуват за периода. Най-трудно открихме, но и най-силно ни развълнува, информацията за бита, за празниците, за устройството на семейството, за развлеченията, затова доколко църквата е намесена в живота на българите в този период, защото все още бушуват езическите страсти.
Ти адаптираш и доразвиваш драматургично роман на Людмила Филипова. Тя участваше ли в процеса на изработване на сценария и колко тежеше нейното мнение?
Не, тя не участваше. Даде ни пълна свобода. Мисля, че такава е договорката и с продуцента. Ние нямаше как да направим просто адаптация, направихме сценарий, който е базиран на книгата. Повествованието се простира в много голям времеви период, а нашият разказ се развива в 8 месеца и за тази цел ни бяха нужни много сюжетни линии, които да имат своите обрати и движения. В романа има много красиви послания и разсъждения, които трябваше да бъдат обърнати в драматургия. Затова казвам, че сериалът е по-скоро базиран на книга.
Ти си главен сценарист, но имаш още двама сътрудници – Георги Иванов и Невена Кертова. Твоето мнение колко тежеше?
Всъщност ние сме екип от 15 години. Не е точно идеята, че аз съм главен сценарист, а те ми помагат. Ние сме екип и работим заедно и вече много сме се приспособили. Аз съм главен сценарист и последното решение е мое, когато има спорове в екипа. В действителност ние правим и сътворяваме всичко заедно, като започнем от образите, сюжетните линии, писането на епизодите. Да, финалните редакции са мои, но всички те са автори.
От разговори с твои колеги сценаристи, но и от твои интервюта, знам, че сценаристите приемат трудно промените, които настъпват след завършването на сценария – продукция и постпродукция. Крайният продукт доближава ли се до твоя сценарий, или екранизацията придобива своя творческа оригиналност впоследствие?
Сценарият не е изменян по време на снимките. Аз в този проект се занимавам и с актьорите, костюмите, декорите, монтажа, музиката, т.е. с всички елементи. Но да, те добиват своята индивидуалност, няма как да не се случи. Всеки творец в продукцията внася своя отпечатък. Това е царица Мариам, която е изиграна от Теодора Духовникова, а не от друга актриса, кавхан Сурсувул, който е пресъздаден от Захари Бахаров и княз Баян, създаден на екран от Даниел Върбанов. В това е цялата красота на творческия процес – да видиш какво ще добави операторът, какво ще добави режисьорът, художникът по костюмите каква интерпретация ще направи. В този смисъл е много вълнуващо за нас и сме доволни.
Как „Войната на буквите“ се вписва в твоето творчество? Работила си и за други сериали като “Стъклен дом”, “Революция Z”, “Под прикритие”. По какъв начин “Войната на буквите” беше различен от останалите?
С нашия екип винаги сме били първи. Направихме първия седмичен сериал, “Стъклен дом”, след една известна пауза и липса на такъв тип продукции в българския ефир. След това създадохме първата криминална драма – “Под прикритие”. “Денят на бащата” беше първата по-лична и смела история на художествено издържан сериал. Дойде логично да направим първия исторически сериал, което изисква огромна смелост и отговорност. Трябва човек да има дързост, за да посегне към тази тематика, и да даде своята интерпретация. С това е различен сериалът, много по-мащабен и много по-сложен е като проект, въпреки че бюджетът, ако го сравним с други проекти и сметнем инфлацията, е много малък и това направи задачата ни още по-трудна. Извън продукционната сложност и епохата винаги ни води едно нещо – вдъхновяващите герои и неочакваните избори, които вземат. Това е нашият подпис – изграждането на персонажите и вниманието към техния душевен свят никога да не бъде пренебрегнато в услуга на каквото и да е било друго. В този смисъл “Войната на буквите” е логично продължение на всичко, което сме правили.
Споделяш, че чрез историите оценяваме собствения си живот. Ако следваме тази твоя мантра, какво открихте или оценихте за себе си по време на работата си по “Войната на буквите”?
Може би, че човек има много повече сила, отколкото подозира. Това е темата на сериала ни и въпросът, пред който се изправя всеки герой – дали има силата да доведе своята кауза или мечта докрай. Въпросът, над който и ние сме разсъждавали най-много.
Интервюто проведе Волен Чилов
