За да не пропусне шанса си за собствено дете, смелата, но самотна разследваща журналистка Анна решава да забременее от донор. Неочаквано работата ѝ я отвежда в непозната среда. След сериозен житейски обрат, Анна взема най-трудното решение.

Това е малка част от „Анна“ – продукция на Геополи, която беше част от конкурсната програма на фестивала „Златна роза“ и която беше посрещната с аплодисменти за актуалните теми, намесени в историята, и реалистичните превъплъщения на актьорския състав.

С актрисите Недка Йорданова и Красимира Фатима-Лейла Карабулут разговаряхме малко след прожекцията.

Хареса ли ти ролята във филма „Анна“?

Недка: Да, много ми хареса и това беше голямо удоволствие за мен да я изиграя. „Анна“ е първият ми филм, надявам се да има и следващ. (смее се)

Беше ли предизвикателство да влезеш в образа на Памела?

Недка: Да, беше голямо предизвикателство. Най-трудното беше в онази сцена в мола, където трябваше да открадна една въпросна чанта.

В края на филма ти се беше променила – и физически с различната коса, и професионално с повече увереност пред камерата. Работата с другите актьори повлия ли ти?

Недка:  Учиха ме всички, но и аз дадох всичко, което можах за ролята.

Красимира: Само да вметна, че тя самата доста поработи за създаване на образа. Това, което е много важно за един актьор, и вече посещава курсове по актьорско майсторство с огромно желание. 

А как всъщност получи поканата – яви се на кастинг?

Недка: Да, явих се на кастинг. Питаха ме различни въпроси и накрая ме избраха. 

Във филма играеш със своята по-малка сестра, но разбрах, че тя се отказва от актьорството. Ти, от друга страна, си се запалила още повече. Имаш ли любими образи, които би искала да изиграеш?

Недка: Повече си падам по екшън филмите. В такъв бих искала да играя.

Красимира, беше ли ти трудно да изгледаш филма?

Красимира: И да, и не. Трудно ми беше, защото участвам в него и ми беше интересно да си видя грешките, също да разбера какво сме постигнали като екип, но съм много доволна от резултата! 

А изпита ли трудност да се поставиш в образа на майка, която изпраща децата си надалеч? 

Красимира: Не, защото имам наблюдения върху такъв тип семейства, познати са ми маниерите и действията им. Може би съм щастлива, защото имам пък и двойно наблюдение и винаги казвам, че самият филм съдържа две страни – и двете са истина, и двете са реалност. Едната истина съм аз, понеже се свързвам с ромската общност, няма нищо българско в мен, а другата истина е семейството, което видяхме на екрана. 

Направи впечатление, че в „Анна“ са представени двата паралела. От едната страна стои семейството, което не отдава значение на образованието и успеха, но пък от другата страна е точно обратното с второто семейство. Получава се сблъсък.

Красимира: А двата дипа семейство живеят заедно, свързани са. Това е още по-интересно. Като Ин и Ян.

Ти си професионалист, както и Валери Леков, с когото си партнираш (той е и журналист в БНР). Как се разбиват стереотипите с ромската общност в киното?

Красимира: С показване, с много показване и на двете реалности. Това е начинът да се разбият стереотипите. 

Участваш и в актьорския състав на „Снимка с Юки“. Кое от двете превъплъщения беше по-предизвикателно?

Красимира: И двата бяха предизвикателство. Интересното е, че и двете заглавия са дебют за своите режисьори. И с двамата се работи лесно. Боно е толкова спокоен, направо му се възхищавам, умее да предразполага целия екип на снимките! Разбира се, и опитът му оказва влияние. Благословена съм и за продуцентите на „Анна“ – Павлина Желева и Георги Чолаков, които са наистина добри и в работата, и като отношение. Обгрижват целия екип – от актьори до статисти!

Как протекоха снимките? Бяха локализирани в гетото.

Красимира: Бяхме притеснени, в интерес на истината, но и приятно изненадани, че самото гето ни обгрижваше. Например един ден ми свършиха цигарите и веднага някой отиде – дочул е, че нямам, и за да не ме притесняват, са попитали какви цигари пуша – отишли са и са ми взели. Или пък кафе също, или пък нещо друго. Целият екип сме много приятно изненадани от посрещането ни в гетото. 

Виждаме Радина да снима със своята камера различни части от мястото. Декор ли беше, или реални материали от ромското ежедневие?

Красимира: И двете, не е само декор. Декорът във филма наистина свърши страхотна работа, понеже екипът използваше интериора от къщата, внесоха неща и отвън. Съчетаха се много добре с цялостното представяне на картината, на самия филм, на сцените.

Сюжетът не е линеен, не разказва само за майката, която милее за нероденото си дете, а всъщност преплита няколко сюжета и теми, актуални за България в съвременен аспект. Кои са посланията, които Анна дава към всички зрители? .

Красимира: Аз, като наблюдател и зрител на „Анна“, бих казала, че желанието при нея е водещо – желанието да има дете. На нея не ѝ трябва мъж, трябва ѝ дете и тя има пример – няколко майки във филма. Три сме майките и трите сме ѝ повлияли. Анна също е била пример за моята героиня – понеже и тя като всяка майка има онова вътрешно чувство – тук вече няма значение раса и предубеждения. Тя вижда една изучена жена и в един момент се замисля „моето дете е умно и може нещо да стане от него!“. Всъщност Анна става модел на моята героиня, но след това Анна заминава, а тя остава в тази общност, като продължава по стария модел. 

Как смяташ, че ще бъде възприет филма от ромската общност, ако бъде гледан?

Красимира: По-голямата част ще го оценят. Между другото е много странно, аз във филма карам дъщеря си да краде портмонета, а в петък вечерта аз самата намерих портмоне. (смее се) Вътре с пари, документи и кредитни карти, върнах го. Ето това са двете реалности и двете истини. Аз също съм от тази общност и да – наистина има такива семейства. 

Такава двойна идентичност се показа и във филма – когато Анна те снимаше с камерата, твоят образ бе жертвоготовен и печален, но когато записът спира, героинята ти бе различна.

Красимира: Трябва да се боря държавата да даде средства. (смее се)

Друг много интересен момент, който силно ми направи впечатление, беше свързан с ритуалите във връзка с бременността – когато се отряза от косата на бременната жена и се помаза с банян.

Красимира: Това е благодарение на сценаристите. Всъщност е индийски ритуал и понеже се твърди, че ромите произлизаме от Индия, затова го добавиха и във филма. 

В България наистина ли се практикува?

Красимира: Не. Но не е и художествена измислица, реален ритуал, който може да се види в Индия. 

Интервюто проведе Симеон Александър

Снимки: Емилиян Ялъмов