На 12 октомври в пълната зала на кино „Одеон“ зрителите присъстваха на първата прожекция на японския филм „Теки“ (реж. Дайхачи Йошида), включен в тазгодишното издание на кино-литературния фестивал „Синелибри“.

Гисуке Ватанабе (Кьодзо Нагацука) е пенсиониран професор по френска литература, който води спокойното си съществуване в стария дом на своя дядо. Къщата е изградена в традиционен японски стил и носи усещането за отминал уют и топлина. Животът тук сякаш е застинал в рутината на героя. Въпреки че има допълнителни занимания, с които да запълва времето, професорът прекарва самотните си дни в пестеливо готвене и посрещане на бивши свои студенти. Понякога се отбива в близкия бар, за да обсъжда класически френски произведения с младо момиче, запленено от тази сфера на знанието. От време на време при него е появява мъж, който се опитва да възстанови стария непотребен кладенец в градината на къщата. Всичко в живота на пенсионирания преподавател върви чудесно, докато един ден той не получава мистериозно съобщение на компютъра си, загатващо за предстояща опасност. Откъде се появява то? Кой е подателят? Какво цели с неговото пращане?

Със смяната на сезоните възрастният мъж навлиза в зимата на своя живот и постепенно започва да проявява болезнените признаци на старостта. Сънищата преминават в страховити кошмари. Миналото връща отдавна забравени събития, заминали си хора отново нахлуват в света му. Врагът, таящ се в собственото му съзнание, отприщва с пълна сила въображението и пред публиката бавно се разкрива нов свят, в който реалност и фантазия се смесват до абсурдна неузнаваемост.

Йероглифът на филмовото заглавие, „теки“ (敵), означава „враг“, „неприятел“. Думата е умело подбрана метафора с множество значения и препратки. Продукцията е екранизация по произведение на Ясутака Цуцуи от 1998 г. с идеята да предаде на екрана изконния страх на японската нация от чуждо нашествие, независимо дали става дума за хора, чудовища (Годзила), или свръхестествени сили.

Врагът е олицетворение на колективния страх от външно нахлуване, който неизбежно се проектира в страховете на отделния японец и е подсилван в настоящето от увеличаващата се вълна бежанци в страната (застаряваща нация с нужда от работна ръка). В сънищата на Гисуке Ватанабе това е врагът, който напада отвън (асоциация с врага от север/запад, който се опитва да застраши японските острови от континентален Китай – изживяно в миналото, по време на монголските набези през 13-и век; от друга страна – препратка към враговете, дошли отдалеч с черни кораби и неизвестни намерения в по-късната история на страната). 

„Теки“ е красив, тъжен и необикновен филм, смесващ реалност с илюзия, за да ни накара да се замислим върху важни екзистенциални въпроси на настоящето през призмата на миналото, спомените и сънищата. Той е повече психологическо изследване на живота и ума на един пенсиониран преподавател, отколкото динамична картина на съвременната действителност. Кулминацията е връх в целия замисъл, а финалът е обвит в мистерия и оставя поле за действие на зрителското въображение. Фигурата на стария професор се появява зад един от прозорците на къщата, за да напомни за себе си и страховете си или да избледнее в забрава.

Решен в стилната визия на монохромния оттенък, филмът е изпипан до съвършенство в кинематографичен план. Статичната камера, забавеният каданс и изключителното изпълнение на актьора в главната роля създават необикновен спектакъл, напомнящ в своята носталгична същност за филмите на стария майстор Ясуджиро Одзу. 

Автор: Мария Симеонова