Този октомври излезе десетата част от поредицата, с която много от нас сме израснали! Можете ли да си представите? Аз лично не, толкова бързо ли остаряваме… Може би е от възрастта, но с всеки нов филм от този франчайз в последните няколко години имам чувството, че очаквам все по-малко и по-малко. Реално дори не защото самите филми са чак толкова зле, а по-скоро защото дните, в които „Убийствен пъзел“ редефинира хорър жанра, са толкова назад в миналото.

Още след третия филм поредицата започна рязко да изчерпва магията (и ужаса) си, някак си изгуби темпото, с което допринасяше с нещо интересно, креативно и едновременно значимо. И цялостно стана жертва на този тренд в своя жанр – да се правят филми с малък бюджет на база евтин шоков фактор с единствено идеята за големи приходи наум. Какво тогава може да е толкова различно в тази поредна десета част?

Да съчувстваш на убиец

Имайки всичко това предвид, когато се реших да гледам „Убийствен пъзел Х“, далеч не очаквах нещо особено. Но да ви кажа честно, този филм напълно разби и надмина каквито и скромни очаквания да съм имал – все още не мога да проумея как е възможно до такава степен да се влюбя в преживяването, което филмът ми предостави.

„Убийствен пъзел Х“ се развива между събитията на първия и втория филм в поредицата и проследява не кой друг, а самия Jigsaw – един много болен и провокиращ симпатиите ни Джон Креймър, който нека ви напомня, все пак е сериен убиец, но тук се явява основният протагонист.  В първата трета на филма откриваме доста повече за тежкото изпитание на Джон с раковото му заболяване, заради което му остават не повече от няколко месеца живот. Историята ни сблъсква с изключително добре представената картина на отчаяние, желание за живот, неизпълнени цели, но и нестихваща надежда.

Един от най-огромните успехи на филма е чувството на емпатия, което засажда у нас спрямо Джон Креймър. Сценарият те провокира да съпреживяваш емоциите и да съчувстваш на сериен убиец, който обективно погледнато, измъчва и умъртвява жертвите си по безкрайно брутални начини. Наистина разбираме и получаваме ясна представа колко важен идеал за него е животът и неговата ценност, която мнозина от жертвите му не осъзнават, преди да се сблъскат с него.

Емоцията не пречи на касапницата

В следващите две действия на филма към обнадеждаващия емоционален фон рязко се присъединява и това, с което всички свързваме филмите от поредицата – кръв и насилие, но въпреки това историята далеч не губи емоционалната си дълбочина. Супер умело се преплитат историите, целите и мотивациите на всички герои (които, между другото, са страхотно изградени и написани) с крайно безскрупулни, отвратително кървави и задоволяващо ужасяващи капани и садистични “игри”.

В един момент даже си помислих колко яко и изненадващо смешно е направено всичко, защото ставаме свидетели на чревообръщащ капан, който е последван от проникновена и по някакъв начин блага и приятна сцена, като тези между Джон и добре познатата на феновете на поредицата Аманда. Тя е абсолютна икона и една от малкото жертви на Jigsaw, които оцеляват и впоследствие се превръща в негов последовател и чирак. Двамата споделят сантиментални моменти на взаимна грижа и привързаност и се усетих как в главата ми нещо крещи – „Това е „Убийствен пъзел“, хора, каква сантиментална сцена, каква грижа?!„.

Но най-якото и шокиращо нещо е, че всичко това работи – буквално имаше моменти, в които исках да прегърна Джон и Аманда! Тези двама обективно ужасни души изсмукват очите на хората през тръби или ги карат да си режат крайниците, но провокират изключително конфликтни и объркващи емоции в мен. Но на въпроса „Защо искам да гушна двойка сериини убийци?“ има един много логичен и смислен отговор – просто филмът е добре направен.

Този път е лично

Друг елемент на филма, който изключително много ми допадна, е, че за разлика от преди, поредните жертви на Креймър са хора, които директно са го наранили и афектирали. Тенденцията до този момент беше на хора, които нямат нищо общо с него, но които той намира за коректно да научи на урок за живота. Поради тази негова мания много често, особено в по-късните филми, съм си мислел, че реално повечето от тези хора не заслужават чак такъв тип безмилостно наказание (като да си отрежеш сам ръцете). Но тук жертвите му до известна степен наистина се постарават да бъдат „достойни“ за играта на Джон, така че неговото отмъщение е доста по-добре мотивирано, главно заради този личен елемент, който присъства навсякъде във филма.

Голяма част от смисъла и успехите на тази поредица лежи в това колко добре е изградена в конкретния филм моралната дилема за това кое е правилно и кое не. Има ли някой, който наистина да “заслужава” смъртта си? Ние ли сме хората, които трябва да раздават възмездие и правосъдие и да поучават наркомани, насилници и измамници да правят нещо съществено с живота си, особено ако сме се превърнали в серийни убийци в преследването на този праведен път за всички?

Един достоен завършек

Трудно може да се каже нещо негативно за „Убийствен пъзел Х“. Може би единствено бих посочил един нелогичен момент в сюжета, свързан с едно оръжие (няма да конкретизирам, за да не разваля изненадата). Подобни неща са доста характерни за поредицата – във всеки филм има голям сюжетен обрат и значителна част от тях са нелогични и странни, но тук в голяма степен този похват работи. В известен смисъл това оръжие можеше да ни спести поне 20 минути от филма или най-малкото – сюжетът му можеше да се развие по доста по-практичен начин… Но предвид генералните достойнства на най-добре приетия и от критици, и от публика филм от поредицата досега мисля, че спокойно можем да си затворим очите за този негов елемент. Всички останали аспекти на филма са на истински високо ниво и най-вече актьорската игра, особено в лицето на Тобин Бел, който играе Джон Креймър, е великолепна. Това е неговият филм и аз лично усетих как изпълнението му е водено от мисълта “Аз съм лицето на цялата поредица, нека да им дам нещо велико, като за последно.” – и то наистина е такова.

Отделно от това, режисурата ме накара да се влюбя във филма още повече, защото човекът зад камерата, наречен Кевин Гройтерт, е дългогодишен монтажист за поредицата, както и режисьор на шестия и седмия „Убийствен пъзел“. Изключително ярко си проличава любовта му към тези герои и към тези истории, както и признателността му към феновете и за всички тях той е изградил филм, който да възроди най-добрите качества на тази поредица. В това отношение „Убийствен пъзел X“ е категоричен успех и аз съм щастлив, че отново е вдъхнат нов живот в една от най-легендарните хорър поредици.

Автор: Борис Дечев

Снимки: IMDB, KinoCheck