Призовете и специалните дипломи на 40-то издание на „Златна роза“ вече са раздадени. Но въпросите около наградените заглавия будят любопитство и незатихващ интерес.

Журито за късометражно кино в състав проф. Инегборг Братоева, режисьора Мартин Негрев и журналистката Силвия Недкова връчи голямата награда на филма „Празник“. Подвластници на първото място със свои специални дипломи за режисура и операторско майсторство бяха отличените „1999-та“ на Александър Милушев, както и „Откъснати“ на Стефани Дойчинова.

За критериите и оценката, късото кино и българската публика разговаряхме с Мартин Негрев.

Какво се търсеше в един късометражен филм на фестивал като „Златна роза“?

Като част от привилегията да сме жури на късометражните филми на “Златна роза”, аз и моите колеги се опитахме да бъдем максимално обективни и да определяме по критерии – драматургични, визуални, основи, които търсим в класическата структура за изграждане на филм. Разбира се, това не означава, че не допускаме некласическото изграждане, напротив, но се наблюдава често как експерименталното кино твърде много нарушава структурата и дори зрителят накрая остава в пълно неведение какво се случва на екрана.

Смятам, че филмите, които избрахме, се отличават от останалите, които бяха в състезателната програма – имаше много интересни предложения, много интересни подходи, но това, на което единодушно се спряхме, срещна всички наши критерии.

Вие селектирахте “Празник” като победител в категорията. На какво се дължеше преднината на филма пред останалите?

“Празник” е един много фин филм, за мен лично с перфектна драматургия, с изграден и много ясен конфликт, положен още от началото, с много ясно събитие. Отличи се в селектираната серия с ритъм, който в нито един друг филм не забелязахме. През цялото време върви с перфектно темпо – няма нищо излишно според мен, а темите вътре обхващат съвремието и динамиката на XXI век – когато човекът е изправен пред хилядите си избори за кариера, партньори, взаимоотношения. Често в такива ситуации се изпада в депресия и ние виждаме точно това в тази прекрасна история, както и изхода по много внимателен начин.

Такива филми срещат ли своята аудитория? Каква е връзката на българския зрител с късометражното кино?

Смятам, че късометражното кино, поне в последните години, набира доста по-голяма популярност от преди. Аз съм част от едно поколение, което оценява развитието на технологиите, и във връзка с киното подобни филми могат да бъде гледани не само на фестивали, но и в различни онлайн платформи. За мен късото кино и въобще това да разкажеш нещо в кратка форма – е магия.

По-лесно или по-трудно се прави късометражен филм?

Спорно е. Зависи с какво се е захванал самият режисьор, сценарист. За мен е доста трудно. А имайки предвид, че обикновено младите режисьори се захващат първо с къса форма, много е трудно човек да не се разпилее в този формат, много е трудно да не се опита да разкаже за всичко, което го интересува в живота, тъй като ние, младите режисьори, имаме тези отклонения понякога. (смее се) Именно затова смятам, че “Празник” е един доста фикусиран и добре изгдаден филм, което е трудна задача и неслучайно сме се го оценили.

Как оценяваш филмите, когато познаваш техните режисьори, актьори, работили сте заедно или сте учили в един университет? Как даваш оценка на хората от сферата, които те познават?

Е, чак всички да ме познават – още не! (смее се) В действителност с някои от участниците във фестивала, а и не само, се познаваме, приятели сме, работили сме заедно, от някои дори аз съм се учил. Но все пак винаги съм бил на мнение, че ще имам задачата да оценявам филма, а не човека. Конкретно ако става въпрос за вотовете в момента, те са били максимално обективни, самото жури просто беше единодушно – не е имало сериозни дискусии, по-скоро разговорът беше в същината си да намерим причините защо избираме тези заглавия, които заслужават наградите.

Като изгледа всичките филми в конкурсната програма за късометражно кино, направи ли ти впечатление съществуването на тенденция – нещо, което се намира във всички проекти?

Забелязах, че има доста различни теми, но смятам, че примерно “Празник” обхваща тематиките от целия фестивал – и от пълнометражното, и от късометражното кино. Тази година като че тенденция беше невъзможността да си родител. Трудностите, през които трябва да премине не само една жена, а едно цяло поколение, за да може да отгледа семейство. Това пак се свързва с избора ти – професия, финансова стабилност, динамиката, в която всички преследват своя кариера, сменят работа, сменят амплоа, в един момент ставаш на възраст и си задаваш въпроса за семейството, който беше наличен в много филми на фестивала.

Кои бяха другите ти фаворити?

Ние ги селектирахме. “1999-та” – много ми хареса фимът. Носталгично ме върна в едни години от моето детство и смятам, че беше добре изграден, с леки забележки, разбира се, но се отличи също от останалите филми, запознавайки ни с проблеми, актуални не само за 1999-та, но и за днес. Всичко беше през призмата на тогавашното време, наблюдаваше се една промяна на персонажа, която е, бих казал, не грандиозна, но много ценна, човешка промяна. 

Ти беше носител на наградата на “Златна роза” за късометражно кино на миналогодишното издание. Какво ти донесе твоето участие като жури, вече от другата страна?

Най-вече голямо удоволствие! Щастлив съм, че и този път присъствах на фестивала, точно това си мислех миналата година, като свърши “Златна роза” – „аз няма да мога да подготвя филми и пак да участвам догодина“, но съм много щастлив, че ме поканиха. Запознах се с другата част от журито, за мен бе супер полезно да контактувам с хора с доста по-богат опит от моя. Отблезвам, че ме изненада идентичното ни решение с колегите за победител в категорията. Да, годините опит си оказват влияние, но все пак бяхме на едно мнение, което мен много ме удиви. Цялата атмосфера тук беше супер – да видим резултатите в киносферата, особено след пандемия, беше изненадващо, но и много приятно.

Интервюто проведе Симеон Александър