Добре дошли в свят, в който маймуните достигат връх на еволюцията си – мислят, говорят и се борят за надмощие над човека, които изчезва със светкавично темпо и губи своите човешки качества, третиран като добитък. Добре дошли в един апокалиптичен свят, в който словото е сбор от символи, скрито в книжни реликви, Кърт Вонегът е легендарен разказвач от миналото, а рисунките в детските книжки, изобразяващи маймунки в клетка, са болезнената истина, скрита в бомбоубежища и карантинни центрове, в които живее и се бори за оцеляването си малка част от изчезващата човешка нация. Еволюцията на човека и обособяването му като отделен вид от приматите е мит, останал в изпокъсаните и прашасали книги, а маймуната водач Цезар, иронично, се превръща в историческа фигура, праотец, спасител и водач на маймунската раса. За съжаление, неговата фигура се издига в култ от поколения, неразбиращи неговото дело, настървени маймуни, превърнали се в машини за убиване на хора, хищници, обезобразени от омраза и жажда за власт.
Новият филм „Кралството на планетата на маймуните“ отваря нова страница на епичния франчайз, позовавайки се на глобалния конфликт между хората и еволюиралите маймуни. Новата част продължава да поддържа интереса с епична актьорска игра, поразяваща камера и ефекти и вълнуващи динамични развръзки. Една от най-великите поредици на всички времена в света на киното носталгично обръща поглед към миналото, оставя чиста паметта на Цезар и продължава напред, фокусирайки се върху бъдещето, което ще пребъде във фигурата на новото поколение.
ПОРЕДИЦАТА ПРЕЗ ГОДИНИТЕ
Преди да продължим да разкриваме останалите немалко неща, които сме си набелязали, нека се върнем малко назад, в ранните и в златните години на поредицата, която доближи маймуната до великите дела, човешкото съзнание и жестоките последици за хора и маймуни. Поредицата е базирана на романа от 1963 г. „Планетата на маймуните“ на френския писател Пиер Бул, а пет години по-късно излиза първата филмова адаптация, чийто режисьор е Франклин Шафнър. Във филма група от астронавти кацат на необитаема планета от далечното бъдеще. Впоследствие се сблъскват с едно еволюирало маймунско общество с висок интелект и говорни умения, доминиращи над човешкия вид, който се състои от неми диваци, облечени в животински кожи. През 1970 г. излиза втората част, озаглавена „Под планетата на маймуните“, режисирана от Тед Пост. В този филм сблъсъкът между маймунската и мутиралата човешка раса води до унищожението на планетата на маймуните, благодарение на оръжието, създадено и боготворено от човека – ядрената бомба. Година по-късно излиза и третата част „Бягство от планетата на маймуните“, която е режисирана от Дон Тейлър. Фокусът е върху пристигането на единствените оцелели шимпанзета – Корнелиус и Зира на планетата Земя, където печелят доверието на хората, криейки своята смъртоносна тайна от тях за масовото човешко унищожение.
1972 г. е годината на излизане на четвъртата част от поредицата, озаглавена „Завладяването на планетата на маймуните“, режисирана от Дж. Лий Томпсън. Светът вече е под робството на маймуните, непознат вирус, пренесен от Космоса, изтребва всички кучета и котки, а синът на Зира и Корнелиус – Цезар, се подготвя трескаво за бунт срещу човечеството. Частта, която бележи дългогодишна пауза на фантастичния франчайз, излиза през 1973 г. със заглавие „Битката за планетата на маймуните“, режисьор отново е Дж. Лий Томпсън. Години след началото на глобалната ядрена война, Цезар се бори за мир между маймуни и хора, защото осъзнава, че не са много различни едни от други и трябва да бъдат третирани като равни. Всички очакват деня, в който оръжията няма да бъдат нужни и насилието между отделните видове ще спре. Четирите продължения получават смесени отзиви от страна на критиците и не бележат успеха на първия филм.
Години по-късно, на големия екран се появява екранизацията на познатия на всички режисьор Тим Бъртън. Опитът за римейк на филмовата поредица излиза през 2001 г. и отново получава смесени отзиви и не постига голям успех. Похвалите за филма са отнесени към визуалните ефекти, грима и, естествено, саундтрака, композиран от великия Дани Елфман. Актьорският състав се състои от Марк Уолбърг, Хелена Бонам Картър, Пол Джамати, Майкъл Кларк Дънкан, Крис Кристоферсън, Тим Рот и Естела Уорън. Елементът с кацането на непозната планета, обитавана от маймуни, е запазена и тук, заедно с фокуса за отношението към хората. Сред цялата тази озлобеност и жестокост обаче, добротата и състраданието намират своето място в героя на Хелена Бонам Картър. Тя влиза в ролята на маймуната Ари, която се бунтува срещу насилието към хората и помага на Лео да се завърне на своята планета. Продължение от страна на режисьора няма.
10 години по-късно щафетата са поети от Рупърт Уайът, който „реставрира“ идеята и режисира „Възходът на планетата на маймуните“, с който възкресява делото и завета на маймунския лидер Цезар, като се впуска в дълбоките дебри на неговия ранен живот и неговото израстване от неопитомено и безпомощно бебе до зрял и разсъждаващ индивид. Бъдещият върховен лидер е отгледан от Уил Родман, изигран от Джеймс Франко, който е фармацевтичен химик, тестващ лекарство на вирусна основа ALZ-112 върху шимпанзета. Целта му е да намери лек срещу болестта на Алцхаймер. Тествано върху биологичната майка на Цезар, лекарството повишава интелигентността ѝ, но майчиният инстинкт я кара да вилнее и това я погубва. Малкият Цезар наследява интелигентността на майка си и с годините той научава много. Повишаването на неговата интелигентност го води до задаване на въпроси за произхода му и неговото място в света. Филмът се приема положително от критиците, получава награди и номинации за визуални ефекти и най-добри специални визуални ефекти. Маймунската сага бележи своя триумф на големия екран и заслужено заема своето място сред най-добрите фантастики в киноиндустрията.
А сега е време режисьорският пост да бъде поет от Мат Рийвс, който по-късно, през 2021 г., ще изгрее и ще спечели симпатиите на публиката и критиците със своя „Батман“. Но нека се фокусираме върху по-ранните успехи. Той е режисьор на „Зората на планетата на маймуните“ (2014) и „Войната за планетата на маймуните“ (2017), като и двете части се радват на положителни и високи оценки и комерсиален успех. Скачаме 10 години напред и наблюдаваме рязък спад на човешката популация. Маймуните стават все по-интелигентни и многобройни, а демонстрацията на сила – все по-голяма. Следват динамични сцени на война и опит за мир, търсене на безопасни земи, ожесточени опити за запазването на човешки и маймунски кланове, масово разрастване на мутиралия вирус и една героична, запомняща се смърт. Тази смърт оставя след себе си наследство, което е забравено, или тълкувано грешно с идването на новите поколения. Цезар вече е историческа фигура в миналото, направила много за възхода на маймунската раса, за неговите дела се говори с достойнство и гордост, но малцина помнят неговия завет.
Добре дошли в бъдещето, представено чрез режисьорския майсторлък на Уес Бол и Джош Фридман. Виждаме една необятна природа и спокойствие, недокоснато от човешка ръка. Не чуваме човешка глъчка, шум от автомобили, бързащи хора по улиците. Не. Улици няма. Има само необятна шир, природа и постапокалиптични пейзажи, ала “Последните оцелели”. 300 години след незапомнените от мнозина събития, младо шимпанзе, Ноа, потомък на орлов клан, се подготвя за своето дългоочаквано съзряване, като събира орлови яйца с помощта на приятелите си Аная и Суна. При сблъсък с човешко създание, Мей, което чупи яйцето му, Ноа е принуден да потърси ново в нощта, преди паметния момент. Той се натъква на неприятелски настроен клан, който го проследява и опожарява селището му, отвличайки целия клан и убивайки баща му. Впускайки се в търсене на своя клан, жаден да отмъсти за баща си, Ноа се натъква на орангутана Рака, който също е загубил семейството си и който пази и следва ученията на Цезар. Рака забелязва момичето Мей и я приобщава към тях. Мей е от малкото оцелели хора с разум и говор, която търси и други хора като нея. Тя разкрива на Ноа къде може да намери своя отвлечен клан и заедно тръгват натам.
НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ДЕЛОТО – НОВОТО ПОКОЛЕНИЕ
Филмът се радва на брилянтна актьорска игра, обещаващи млади актьори и перфектни трансформации. В ролята на Ноа влиза Оуен Тийг, познат на публиката от филмите “I see you” (2019), “То” (2017) и сериала, базиран на романа на Стивън Кинг “Сблъсък” (2020-2021). Фрея Алън влиза в ролята на Мей, като самата актриса можем да я видим и в “Вещерът” (2019), “Война на световете” (2019) и в “Gunpowder Milkshake” (2021). Това е първата голяма и пробивна роля на актрисата. Самият Уес Бол споделя: „Има нещо във Фрея; тя ми изглежда така, сякаш принадлежи към онзи свят от 68-ма година“. Нейният образ е един от малкото човешки във филма, което прави изживяването изключително запомнящо се, тъй като през цялото време тя работи с оборудваните си колеги, чиито движения трябва да се уловят с помощта на техника.
Питър Макон, който изиграва Рака, споделя: „Номерът беше да забравим за екипировката, която носим. Беше страхотно да работя срещу нея, защото тя беше в костюм, беше мръсна и така беше лесно да забравя“. Уес Бол позовава едно бъдещо колегиално приятелство между Тийг и Алън на връзката, която изграждат героите им във филма: „Ето защо посветих много време в кастинга на тези герои, като се уверих, че имат дълбочина за извличане на бъдещи истории“. Оуен Тийг, от своя страна, споделя, че е било изключително предизвикателство да създаде един образ, който да има своето свежо и младежко съзнание, за разлика от това на Цезар и на Проксимус. Адмирации за целия екип, впуснал се в незабравимото приключение, за специалните ефекти, за грима и таланта на всички хора, дали всичко от себе си този филм да бъде факт и да бъде също толкова добър, колкото останалите.
ЧОВЕШКАТА СРЕЩУ ЖИВОТИНСКАТА КАТАСТРОФА
Намирайки се в постапокалиптичната среда, в която се лутаме между човешката алчност, съчетана с присъщо измамното чувство за величие на нашия вид и неспирната сила на първичните животински инстинки, „Кралството на планетата на маймуните“ проследява полюсните спектри на една и съща катастрофа – катастрофа, обединяваща два различни, но неразделни свята във вихъра на собствената си борба за оцеляване. Човечеството, опиянено от властта и жаждата за контрол над всичко, до което може да се докосне, започва война, която повлича всичко по пътя си. Както всяка друга, тази битка също се нужда от жертви и лишения. Филмът ни показва по директен начин загубата на хуманост, сигурност и дори способността за правилна и хармонична комуникация между себеподобните и природата с всички нейни обитатели. Човеците остават да се борят за съществуване в сянката на кралство, управлявано от нашите напреднали в еволюцията си маймуни.
В другото лице на катастрофата срещаме тях – маймуните, осъдени да страдат от човешката гордост и жестокост, сблъсквайки се с вътрешните си терзания, противопречия и трудности, започнали безмилостна борба за своето място под слънцето. Те не просто се борят за оцеляване, те се борят за своята същност, за своето достойнство, което корени своето унищожение от ръцете на човека. В комбинация с цялата травма, която хората нанасят, нашата животинска катастрофа се наслоява от вътрешните противоречия, които подобните на нас са способни да ни причинят. Битката между клановете на маймуните разкрива не само физическите им умения, но и сложните динамики на власт и взаимоотношения. На първи поглед сме на ръба на хаоса и разрухата, но в по-дълбок смисъл „Кралството на планетата на маймуните“ е символична изява на разглежданата от векове тема за властта и контрола.
Светът на маймуните се отличава със своите различия и уникални характеристики и разбира се – неговите лидери. В тази борба за доминация се изявяват различни стратегии и тактики – от хитри планове и засади до пряка конфронтация на бойното поле. Но в същото време, битката разкрива и сложните взаимоотношения между маймуните – съюзи се създават, верни приятели се защитават взаимно, а предателства и интриги разкриват тъмната страна на властта и властимащите. Коментарът на тази борба може да се разглежда и като алегория към човешкото общество. Взаимоотношенията между различните кланове на маймуните отразяват социалните и политическите конфликти в човешкия свят – от различия в културата и идеологиите до борбата за ресурси и власт. През катастрофалните приключения на „Кралството на планетата на маймунуте“ зрителят може да се запита за същността на противоречията в съвременно ни общество и до каква степен сме готови да тръгнем по пътя на търсенето на мирно съвместно съществуване.
По ревюто работиха Емма Пекова и Симона Хальова.
Снимки: Форум Филм България, IMDb
