Десетата част на най-успешния франчайз за туниговани коли, горещи жени и екзотични места е като автомобил в студено време – стартира много бавно, едва пали, но когато най-накрая загрее и всичко в него достигне работната си температура, тогава навлиза смело в „лютеницата“ (автомобилен жаргон за каране на предела на възможностите на двигателя). Филмът е бърз на десета степен и яростен на единадесета. И е логично, предвид славата на цялата поредица, свързана с много абсурдни сцени, далеч надхвърлящи законите на физиката, началото на края ѝ да е един подобен високооктанов екшън, който да те държи на скорост почти през цялото време. Въпреки бавния старт „Бързи и яростни X“ е вълнуващ през първите две трети от времетраенето си, но истинската магия се случва в последния му, трети акт. След него е добре, ако сте дошли с автомобили до киносалона, да си дадете малко време, преди да ги карате, защото ще искате да правите неща, които Законът за движение по пътищата категорично забранява. Бяхте предупредени.

За силата на семейното наследство

Началото на филма е белязано от ретроспекция към събитията от „Бързи и яростни 5: Удар в Рио“. Зрителят е хвърлен веднага в действието на адски високи обороти, докато си припомня един от по-невероятните обири в историята на киното – сейфът, изтеглен от сграда, благодарение на два много мощни автомобила, управлявани от Доминик Торето (в ролята – вечно ръмжащият Вин Дизел) и партньора му Браян О‘Конър (покойния Пол Уокър). Виждаме първия важен образ в цялата поредица – Американския мускул. За тези, които не знаят, това е нарицателно за всички автомобили, които се характеризират с огромни по обем двигатели, направени за каране из необятната американска шир, с доста коне под капака и с един много специфичен басов звук, бумтящ от ауспуха. Този тип коли носят дълбока наследствена символика, те са предмети, които се предават от поколение на поколение. И точни тези символи и идеи са вкоренени в цялата поредица „Бързи и яростни“ – превръщат се в част от семейното богатство.

Следва ефектно дрифтещ американски автомобил, а режисьорът на филма Луи Льотерие („Транспортер“, „Невероятният Хълк“, „Сблъсъкът на титаните“) и операторът Стивън Ф. Уиндон, стоял зад камерата на почти цялата поредица „Бързи и яростни“, ни оставят с впечатлението, че тези ефектни маневри са дело на Дом Торето, но всъщност неговият син, малкият Браян (изигран супер адекватно от Лио Абело Пери) е зад волана. Това е следващият основен стълб, на който се гради целият филм, ако не и цялата поредица – наследството и следващото поколение, което ще продължи в стъпките на предишното. Засегната е темата за особено силната връзка между баща и син, разбира се, пречупена през призмата на мисленето в САЩ – Дом и синът му реставрират автомобил заедно, но не какъв да е, а гореспоменатият стар Американски мускул. Следват сцени, присъщи повече на семеен романтичен филм, отколкото на „Бързи и яростни“ – цялата рода на Дом се е събрала за превърналото се в традиция в поредицата барбекю. Рита Морено, кралицата-майка на фамилията Торето, прави кратък, прочувствен монолог за семейството, за всичко, което го изгражда и съхранява. След барбекюто и студените Корони (също запазена марка на франчайза) на сцената се появява Шарлиз Терон и нейният персонаж Сайфър, който беше главен злодей в предишните две части на поредицата. Логичният въпрос би бил кой и какво може да ступа един от по-внушителните суперзлодеи от света на „Бързи и яростни“ по този начин, но спокойно – съвсем скоро ще разберем.

Един герой е толкова добър, колкото е зъл злодеят му

Изведнъж действието се прехвърля в Рим, където, от свръх секретната правителствена организация, наречена Агенцията, са изпратени на мисия Роман (Тайрийз Гибсън), Теж (Лудакрис) и Рамзи (Натали Еманюел), за да откраднат супер модерен микрочип. На сцената излиза вероятно най-злият гений, срещу когото Семейството на Дом Торето се е изправяло – Данте Рейес, изигран изненадващо добре от небезиствестния Джейсън Момоа. Неговият персонаж е инфантилен, но изключително зъл, социопатичен, деструктивен и с неадекватно високо его. Той е пълен антипод на сериозните герои от групата на Дом. И това си личи и от начина на игра на двете основни лица на филма. От едната страна е Вин Дизел, който гледа високомерно, дори леко надменно, а сцените с него са така изградени, че освен физически, той е и митологично напомпан до краен предел – визуалният език на филма ясно ни казва, че той е Алфата и Омегата на „Бързи и яростни“. Това е неговият франчайз и той напълно заслужено може да се чувства негов владетел. В другата крайност намираме Джейсън Момоа, който изглежда сякаш искрено се забавлява в ролята си, пресъздавайки с плашеща лекота психопатичния Данте. Този лековат, забавен маниер, който той привнася в иначе доста сериозната роля на човек, загубил своето Семейство, своето Наследство, своят Баща, въобще всичко основополагащо за героите на „Бързи и яростни“, довежда до доста необходимия баланс на филма, като го връща в правите релси – бърз, екстремен екшън, а не сюжет, възхваляващ Вин Дизел. В сцените с Момоа няма ненужно забавяне на темпото, като дори и в най-абсурдните костюми и в най-неадекватните негови реплики има стил, финес и най-вече – една ловкост, която лично доста ми допадна.

Дългото начало на още по-дългия край

Но да се върнем на сюжета – след като видим основното противоборство и главните антагонисти във филма, следва една наистина шеметна гонка по улиците на Вечния град. Лети Ортиз (Мишел Родригез) отново е на две колела, Хан (Сунг Канг), когото всичко адски много обичаме, защото е тих, а тихите води са най-дълбоки, кара Алфа Ромео, а Дом Торето е в своя Американец – зверския Dodge Charger SRT Hellcat Redeye Widebody. Тримата преследват не супер хай-тек чип, както би трябвало, а огромна, кръгла мина, и усещането е все едно гледаш напомпана на стероиди смесица между „Индиана Джоунс“ и „Италианска афера“, като връзката между „Бързи и яростни X“ и „Аферата“ се затвърждава и от снимачните локации – освен в Рим, част от филма е сниман и в Торино, точно където се провежда и емблематичната гонка с Мини Купъри от филма от 2003 година.

Докато гледах около 40-минутната гонка из Рим, си дадох сметка, че и този филм страда от нещо, което ще нарека „Синдромът „Хобит“ – сцените са разтеглени до краен предел, за да могат да изградят от нищото сценарий, който може спокойно да се вмести в два часа и половина, вместо в два, а евентуално дори и в три филма (ако може да се вярва на амбициите на Вин Дизел). Не казвам, че тук това задължително представлява проблем, даже напротив – винаги е забавно да гледаш как малката Алфа Ромео на Хан се движи толкова бързо, колкото златното Ламборджини на Роман, и как полицейските Алфи догонват Додж Чарджър с 800 конски сили, а той от своя страна избягва поредната експлозия със способността да заличи малка държава. Но в името на обективността трябва да отбележим, че знаем, че тези потенциално три филма са всъщност един разточен като тесто филм.

В края на шеметната гонка, когато прахолякът от взривове, димът от гуми и бензиновите пари са се уталожили, във Вечния град пристига и вечната Хелън Мирън – Куини, майката на героя на Джейсън Стейтъм – Декард Шоу. След краткотрайната размяна на няколко бързи реплики за семейството, класата на Мирън изчезва от екрана, почти толкова рязко, колкото се е появила, за да можем се върнем обратно към екшъна.

Завръщане към корените на франчайза

От средата на поредицата „Бързи и яростни“ винаги има по един кечист. Първо беше Дуейн Джонсън и неговият Хобс, а сега е Джон Сина в ролята на чичо Джейкъб, брата на Доминик Торето. За разлика от Скалата, който всъщност може да играе, Джон Сина не може. Героят му е пресилено комедиен, достигащ до досадни крайности на клоунадата. Огромният, квадратен бивш състезател в развлекателните борби на Световната федерация, вместо в чудовищен автомобил (какъвто би му прилягал), е заврян в маломерен Форд. Освен това, когато не участва в бойни сцени, от играта на Сина си личи, че не се чувства съвсем на място като детегледачката на малкия Браян, в каквато се е превърнал някъде между предишния филм и този. Но възможността това да е съвсем целенасочен ефект от страна на режисьора, за да ни представи този образ на опасен бивш наемник в друга, по-дълбока светлина, винаги съществува… проблемът е, че тази сюжетна нишка не е никак добре изградена , за да повярваме на нея или на самия персонаж.

Оставяйки подобни неуспешни експерименти настрана, около средата на филма забелязваме опит за завръщане към корените на поредицата. Вече сме сменили няколко локации и сме в екзотичното Рио, там, където всичко е започнало. Лайтмотивът, че миналото винаги те настига, важи и за двамата главни персонажи – Дом е отново в основата на всичко, а Данте сякаш получава сили от мястото, в което е загубил всичко. Следва класическа четвърт миля, в която Торето е изправен пред тежък избор, намесени са два от клоновете на семейството му – Диoго (Луис Да Силва Младши) и Исaбел (в ролята е прелестната Даниела Мелчиър). Във всеки кадър и на всяка крачка – Данте е един ход пред Дом, докато драг-състезанието постепенно се превръща в метафора за живота на двамата герои, в която ясният лидер не е самоувереният Торето. Това, което казах по-горе за Джейсън Момоа, е напълно валидно и в този епизод – да, той е инфантилен, той е женствен и префинен, но под тази фасада има много злоба, желание за мъст и необуздан гняв. Все пак неговото житейско верую е, че не даряваш смърт на този, на когото дължиш страдание. И Данте определно е виртуоз в изпълнението на своето зловещо кредо.

На всекиму се отдава дължимото

Междувременно, докато Дизел и Момоа се гонят из улиците на Рио, друга част от екипа е в Лондон. И въпреки че измества фокуса от основното действие, тази част от филма всъщност представлява един доста нужен комичен момент, който да отпусне малко от турбото. Във всяка добре разказана история, зрителят трябва да си поеме глътка въздух, преди да може да потегли с мръсна газ към грандиозния финал. Тази глътка въздух в случая е много доброто чувство за самоирония, отправено към може би най-абсурдното нещо в цялата поредица – космическия Понтиак Фиеро. Самоиронията винаги е символ на съзряване и е много приятно да видиш, че „Бързи и яростни X“ е достатъчно зрял, за да се шегува с предшествениците си.

Тук настава времето да отдадем малко дължимо внимание на любимия на всички персонаж – Хан. В неговата сюжетна линия, на фокус са неуредените му сметки с Декард Шоу. Щипка бойни сцени в стилистиката на Джон Уик никога не са излишни и само могат да запалят фитила за ударно влизане в кулминацията на филма. В този момент сценарият ни води и към вероятно (и за съжаление) най-неразвитата сюжетна линия – Лети и нейната неочаквана среща със Сайфър. Сблъсъкът на двата силни женски образа скрива шапката на много екшъни със страхотната си хореография и въпреки че на практика представлява просто пълнеж, все пак не успява да счупи темпото на филма.

Магистрала А24 в Португалия слага началото на последните метри на тази изпълнена с адреналин лента и, точно както в класическата четвърт миля, последните метри преди финала са мястото за най-висок професионализъм. Налице са класическите абсурдни изпълнения, запазена марка за поредицата, умопомрачително бързите коли, динамичните каскади и някаква саможертва в името на Семейството. Последните 20 минути на филма са като едно родео, в което черният Американски мускул се мята като бик по магистралата в Португалия, за да не бъде сломен неговият дух, както и този на Доминик Торето. Не са ни спестени и сценарни обрати, за които нямах никаква представа и останах много приятно изненадан, но които няма да разкривам тук. Ще кажа само, че „Бързи и яростни X“ раздава с пълни шепи от всичко за всеки – началото на края е наистина монументално, изпълнен с рев на двигатели, адски огън, който те преследва по петите и класическата запазена марка на франчайза – CGI на нитрометан в двигателя. Както казах – от всичко за всеки, за да няма разочаровани.

Да израснеш с „Бързи и яростни“

В заключение ще добавя, че след всички досегашни филми, явно поредицата е трябвало да потегли към своя залез, за да видим един изключително добър екшън и за да мога спокойно и без срам да кажа, че това бяха едни невероятно забавни два часа и искрено нямам търпение за следващите. Дори аз, като безсрамен фен на поредицата, получих повече, отколкото очаквах.

Докато излизах от салона, си дадох сметка, че това са филми, които чакам всеки път, когато разбера, че ще излезе поредната част. От 18 юни 2001 година до този момент – всеки път съм си казвал, че искам да видя новата, поредна комедия на екшън абсурда, и всеки път, безотказно, отивам и се забавлявам. Докато спомените от детството ми, преминало в неизброими часове на игра из каньоните на Need for Speed: Carbon – Tokyo Drift, ме заливаха, разбрах, че и аз като Вин Дизел изпитвам носталгия по миналото и по времето, когато сме били по-млади и кръвта ни е бушувала като бензин в двигател. Точно затова съм благодарен, че ще даде на публиката един подобен достоен финал на една адски дълга поредица.

PS: Останете след финалните надписи, тъй като „Бързи и яростни X“ крие много изненади за своите дългогодишни фенове.

PPS: Сигурен съм, че ако Пол Уокър можеше да участва в този филм, щеше да се забавлява невероятно много!

Всички материали на Денислав Кандев можете да намерите тук.

Снимки: IMDB