Нито звук: Ден първи – Денят, в който шумът отстъпи на тишината

Замисляли ли сме се някога дали има нещо по-страшно от болестта, която разяжда организма и душата на човека и го превръща в трудно придвижваща се развалина? Болестта, както и войната, са тъмните бездни в живота на човека, в които той не пада по собствена воля, и не се знае никога дали ще се завърне цял, духом и тялом.

Никой от нас не се замисля какво би могло да се случи в утрешния ден, отричаме съществуването на същества, които са живели само във въображението и кошмарите ни. За нас те са фикция, мит, бабини деветини и измишльотини, свят от неизследвани обекти, които може би са по-могъщи и по-интелигентни от човека. Някои от тях не идват в нашия свят с мир, идват да заличат човешката раса, да създадат безкраен хаос и просто да изчезнат със зората. Може би защото пречим. Може би шумът на забързания ни живот пречи на нашата планета и когато изчезнем, настъпват хармонията, тишината и празнотата. Може би, когато искаме най-много да крещим, трябва да потънем в мълчание, да бъдем предпазливи, защото това е ключът към спасението. Превръща ли се тогава мълчанието в злато? Висока ли е неговата цена? В свят, в който безформени и неидентифицирани същества от дъното на въображението изплуват на земята и изтребват всичко, което издаде звук, безмълвието е скъпоценност, която спасява хиляди животи.

Тишината на първия ден 

„Нито звук: Ден първи“ ни отвежда в Ню Йорк – едно от най-шумните и пренаселени кътчета на земята. Голямата ябълка, пълна с мънички червеи. Постоянен трафик, сивота, забързани и загрижени хора с празни погледи. И на фона на бързото темпо на големия град, в покрайнините, едно момиче чака търпеливо своите последни дни живот. Единственото, което иска да направи, преди да си отиде от света на живите, е да хапне парче пица в любимата пицария, в която някога е ходела с баща си.

В деня, в който групата на Сам слиза до града, за да отидат на театър, се случва нещо, което разтърсва живота на милиони хора. Неидентифицирани същества от друга планета със свръх слух, сила и скорост, нападат града и избиват огромна част от населението за отрицателно време. Хората са принудени да се борят за оцеляването си, без да са подготвени за това. Стотици остават без семейства, без дом, принудени да се крият тихомълком в разбитите сгради, в които преди броени часове е кипял живот. Мнозина биват евакуирани по вода, не знаейки какво ще се случи с тях самите.

Сам и нейният мяукащ приятел Фродо се впускат в мисията да отидат до пицарията и да хапнат за последно, но пътят до там е пълен със смърт и премеждия, които забавят хода им, но и ги срещат със студента по право Ерик. Неволята и апокалипсисът сближават Сам, Ерик и Фродо, и заедно намират своя начин за разтуха от опасностите и гибелта по затихналите улици.

Нито звук: Ден първи

Героите на тихия ден

Не сме си представяли продължение от този апокалиптичен франчайз без Емили Блънт, Джон Кразински и Килиън Мърфи. В ролята на Сам обаче влиза неповторимата Лупита Нионг’о, позната ни от „Черната пантера“ (2018), „Черната пантера: Уаканда завинаги“ (2022), „Ние“ (2018), „12 години робство“ (2013) и др., както и Джоузеф Куин, познавате го като Еди от сериала „Странни неща“, сезон 4 (2022). 

Да се бориш със същества от друга планета, доближаващи се визуално до демогоргоните, е вече познато изпитание за Куин, който се бори геройски за спасяването на човечеството в „Странни неща“. С този образ печели симпатиите на милиони фенове и признание за добре свършената актьорска работа. Това не е единствената роля на младия актьор за тази година. През ноември очакваме втората част на „Гладиатор“ на Ридли Скот, където той ще играе император Каракала. Джоузеф описва персонажа си в „Нито звук“ като „самотен, далеч от дома, нуждаещ се от другар“, което абсолютно се доближава до това, което се вижда на екрана.

За Лупита Нионг’о най-забавната част от филма е била да разбере как се предават съобщения без думи. В интервюта също споделя, че е изпитвала огромен страх от котки и за да преодолее това на снимачната площадка, се наложило да посещава котешки терапевт. И нека си дойдем на думата: голям принос и има котаракът Шницел, домашният любимец на Сам, който се справя блестящо с ролята на мъркащ смел приятел насред апокалипсис. Определено Фродо събира овациите, интереса и симпатиите на зрителите. Ако искате да видите малко повече от Шницел, не пропускайте да последвате профила му в Инстаграм:

Тихата поредица

През 2018 г. излиза първият филм от франчайза, в който фокусът е върху 89-тия ден от чудовищното нашествие. По-голямата част от човешката популация вече е унищожена и надеждата се е превърнала в мираж. Съпреживяваме страха, умората и упоритостта за оцеляване със семейство Абът, които живеят в изолирана ферма насред гората в северната част на Ню Йорк. Семейството е намерило своя начин за оцеляване чрез жестомимичен език при общуване и полагане на пясъчни пътеки за избягване на всякакъв излишен шум при движение. В главните роли влизат Джон Кразински и Емили Блънт.

Нито звук: Ден първи

Три години по-късно излиза и продължението, чието заснемане започва да се реализира още през 2018 г. след успеха на първия филм. Фокусът е върху 476-тия ден. Домът на семейство Абът е разрушен и те търсят други оцелели. Евелин, новороденото ѝ бебе, Регън и Маркъс се натъкват на леярна за стомана, в която се подвизава Емет – стар познат, наскоро загубил семейството си. Филмът е написан и  режисиран от Джон Кразински с помощта на Майкъл Бей, Андрю Форм и Брад Фулър. Идеята за продължение веднага след излизането на първа част е именно на Кразински, който споделя, че Парамаунт не допуска други сценаристи и режисьори, които искат да се включат в реализирането на проекта.

В третата част „Нито звук“ представя началото на целия чудовищен терор. Виждаме първия ден от нашествието, виждаме реакцията на човечеството, бързите темпове, с които хиляди хора загиват, и скорострелните мерки, които взимат властите за спасение на оцелелите. В лабиринта на смъртта не се губят семейство Абът, този път историята е разказана през призмата на едни напълно случайни хора, чиято съдба предстои да се преплете. Както в първите две части, така и в тази се запазва напрежението и тягостното затишие, преди злото да се появи с пълния си  страховит блясък.

Нито звук: Ден първи

„Нито звук: Ден първи“ не дава отговор на въпроса откъде се появиха чудовищата. Дали идването им е било целенасочено, или не, остава неясно. Фокусът тук е хищническото поведение, видът, с който те се отличават от обикновените живи същества и развитите слухови сетива, за сметка на неразвитите зрителни.

Режисьор на филма е Майкъл Сарноски, известен с трилъра си „Търсач на трюфели“ от 2021 г. Продуцент остава Джон Кразински, който поради натрупването на други проекти отстъпва режисьорската си позиция на Сарноски. Първоначалният избор за режисьор е бил Джеф Никълс, чийто „Моторджии“(РЕВЮ) можем да гледаме по кината, но впоследствие се отказва.

Сарноски започва работа по сценария още през 2022 г., като обикаля улиците на Ню Йорк, потапяйки се в оживената и натоварена атмосфера на големия град. През септември същата година започва усилената подготовка за снимките, като екипът е натоварен с нелеката задача да пресъздаде Манхатън от Китайския квартал до Харлем. Филмът е заснет в Warner Bros Studios в Лийвсдън, също така в Канари Уорф и в корабостроителницата в Уулич. Дизайнерът на продукцията Саймън Боулс споделя, че всичко е проектирано в 3D с помощта на виртуална реалност, което е само по себе си впечатляващо от страна на някои детайли, въплътени в декора. Интересен елемент бяха звуците, уловени на фона на затихналия град. В интервю главният звукорежисьор Лий Съливан споделя: „Най-големият проблем, който трябваше да решим, беше как да накараме градът да звучи опасно, като същевременно го  запазим тих. Нещата, които не чуваш всеки ден, стават много силни. Преминаваме към един нов свят на тишина, в който дори публиката се чувства така, сякаш живее в това неудобно пространство.“. С последното изречение се съгласявам мигновено, изпитвайки го от личен опит. „Нито звук“ накара цялата зала, в която гледахме филма, да запази абсолютно мълчание. Чувствах се така, че ако направех каквото и да е движение, това ще бъде също толкова нетипично, колкото щеше да се стори и във филма.

„Нито звук: Ден първи“ заслужава своето място на големия екран и своята предисторийна независимост със силния емоционален принос, но и с пропуснатите възможности за сюжета. Любителите на постапокалиптичните филми и поредици със сигурност биха оценили изживяването на тишината в продължение на час и половина.

Всички материали на Симона Хальова можете да намерите тук.

Снимки: Entertainment Weekly, iMDB

Оставете коментар