На 10 април 2026 г. честваме 80 години от рождението на режисьора Николай Волев (1946-2024), артиста в българското кино, който споделяше, че „за мен времето е най-висшият съдник за стойността на изкуството“.

Следващите седмици във филмотечно кино „Одеон“ ще можем да гледаме подбрани заглавия от неговата филмография, включително непоказвани досега на голям екран документални филми. По случай годишнината от рождението му Доротея Волева, съпругата на Николай Волев, организира изложба на негови графики и издава биографията „Моят прекрасно луд мъж“, в която се разкриват мисли на Волев, за българското кино и за българските институции.

След своя много рядък за социализма престой във Великобритания Николай Волев се завръща в България и скоростно заявява своята позиция като режисьор с документалните проекти „Цимент“ (1977), „Грънци“ (1980) и по-късно „Дом №8“ (1986). Стилът му е остър, безкомпромисен и често провокиращ границите на възприятието на публиката, като изобличава лицемерието в различните пластове на видоизменящото се българско общество.

Паралелно с нещадящата си документалистика Волев оставя блестящо впечатление с комедии като „Двойникът“ (1980), „Господин за един ден“ (1983) и други последвали класики на игралното кино. Творческият тандем с Тодор Колев в ранните игрални филми на Волев, споделя проф. Петя Александрова, преобръща конвенциите в комедийния жанр и допринася за съзряването на игралното ни кино в общ план. Особен принос е неговата работа с актьори, в която той проявява завиден усет към нови лица и извлича най-доброто от познатите на сцената или екрана. Такъв е случаят с Велко Кънев в „Да обичаш на инат“ (1986), Ирини Жамбонас в „Маргарит и Маргарита“ (1989) или Елена Петрова в „Козият рог“ (1994).

Преходът на Волев от комедии към драматични филми продължава да провокира съзряването на жанра и гледащата публика. Безпощадният „Маргарит и Маргарита“ преминава през своите сблъсъци с цензурата, но ги преодолява, за да се добере до големия екран на кино фестивала в Кан и да стане свидетел на изправената на крака публика и дългите овации. В драмите на Волев ясно се усеща принадлежността към бунтарското поколение от 60-те на Милош Форман, Иржи Менцел и Яромил Иреш – нещо, с което събужда уважение насред всеобщия хаос през 90-те. Тази смелост и непримиримост поражда новия и напълно оригинален прочит на „Козият рог“ през 1994 г.

У Волев кипи енергия за самоизява, която така и не се изразява докрай – за жалост, режисьорът споделя участта на мнозина от своето поколение творци на прехода и след края на 90-те престава да снима филми. Завръща се към своята поразяваща документалистика, но по телевизията, която обаче не създава същия отзвук в обществено. След 2000-та година Волев прави единствено изключение с биографичния филм „Извън пътя“ от 2017 г.

Прожекциите, организирани от Българската национална филмотека в партньорство с БНТ, ще се провеждат в четвъртъците, започвайки от 16 април. На този ден в „Одеон“ ще бъдат представени три късометражни документални филма: „Грънци“, „Цимент“ и „Художникът“, показвани рядко през годините.

На 23 април 2026 г. ще се прожектира „Господин за един ден“, на 30 април – „Да обичаш на инат“. Проф. Иво Драганов, от когото възниква идеята зад „Дом №8“, ще представи филма на 7 май. На 20 май ще се покаже „Маргарит и Маргарита“, а на 21 май Ирини Жамбонас ще представи изложба с графики на Волев във фоайето на Филмотечно кино „Одеон“. Следва „Козият рог“ на 28 май и документалният „Вестникарската война“ (1993) на 4 юни – първи официален показ на филма на голям екран.

Отделно БНТ ще излъчи документалните „Вечният любовник“ (1999) и „Бърза помощ“ (1999), като още два от документалните филми на Волев ще бъдат показани на предстоящия „Златен ритон“ в края на ноември 2026 г.

Предстои издаването на книгата „Моят прекраснолуд мъж“ на Доротея Волева. Биографията включва 300 допълнителни страници, които Волев първоначално е желаел да публикува в автобиографията си „Девствената проститутка“. Книгата потапя в личния живот на двойката през своите 39 години съвместен живот и цели да покаже един Николай Волев, когото малцина познават. „Той е странен, необуздан характер с менящи се настроения, които го правят неповторим творец,“ – споделя Доротея Волева пред KinoBox – „Той беше прям, дързък и говореше това, което мислеше. Отстояваше своята правда, не понасяше лицемерието, простащината и алчността в хората. Страдаше от разрухата на България, която толкова обичаше.“

Кинокритикът Ирина Иванова, редактор на „Моят прекраснолуд мъж“, споделя, че днес в българското кино липсва такъв безстрашен провокатор като Волев: „Човек, който да заявява толкова категорично и безкомпромисно своите позиции, също липсва. И мисля, че това е много важен пласт от книгата, който ще бъде интересен и на хората от професията, от киногилдията и на всички останали“.

Снимки: Доротея Волева (личен архив)