Имало едно време в Холивуд: един нестихващ купон, от който не знаеш дали ще си тръгнеш жив и цял; оазис, за който бленува всеки прежаднял артист, сънувайки звездния блясък с леопардови оттенъци и мирис на лак за коса и марихуана. Място на неограничени възможности, слава и бурни нощи. Легендарният надпис в планината Санта Моника осветява бъдещето на мнозина, докоснали се до смъртоносния наркотик, наречен „Холивуд“, като за някои свети до края, а за други постепенно догаря като свещ.
Като тийнейджърка мечтаех да върна времето назад и да се пренеса в 80-те години на миналия век, за да усетя духа на свободата, безгрижието, но и трудния път към звездните мигове. Мечтаех да карам Harley Davidson с Дий Снайдер (вокалист на хеви метъл групата Twisted sister) или като журналист да имам възможността да интервюирам известни актьори като Джак Никълсън, Джон Траволта и много, много други. Години по-късно пиша за филм, който остави рубиненочервен отпечатък в съзнанието ми и върна носталгията по годините, прекарани в романтични мечти. Новият филм на Тай Уест „MAXXXINE” очарова с нетипичен стил, връщайки се назад към времето на 80-тарския слашърски хорър, който ужасява и погнусява зрителя и го отнася в една реалност, която го кара да заключи входната си врата два пъти и да си купи джобно ножче за евентуална самоотбрана.
Някои го предпочитат русо
Пренасяме се с размах в далечната 1985-та г. в Лос Анджелис, където мечтите се сбъдват и дори зверски убитите жертви добиват медийна слава със скоростта на светлината (на прожектора). Сексапилната Максин Минкс (Миа Гот), единствената оцеляла след клането във фермата на Пърл и Хауърд, се превръща в известна и любима порнозвезда на своето време. Радва се на вниманието, което е изградила с годините, и то сякаш е мехлем за белезите, които миналото безпощадно е нанесло.
Докато гледаш „MAXXXINE“, се замисляш за това колко жесток може да бъде религиозният фанатизъм, колко безцеремонно би могъл да изтръгне органите на изкуството от масивното му тяло и да ги разпилее навсякъде като в типичен хорър филм. Тук се разкъсват масивните вериги на посредственото кино, заобикалят се тактично всякакви ненужни визуални ефекти, а суровостта и страстта вървят като тайни любовници по ритмите на 80-тарския рок, познат и любим на истинските ценители. Филмът е пряко свързан с предишните части от поредицата- „X” и „Пърл“, затова, преди да гледате “MAXXXINE”, опреснете спомените си с тях (можете да ги намерите в SkyShowTime), за да няма нещо, което да ви попречи да се потопите МАКСИ(Н)мално в атмосферата на филма.
Трети път за късмет и слава
“MAXXXINE” е третият филм от поредицата на режисьора Тай Уест. Филмът надменно се отдалечава с бърза скорост от мрачната и пуста провинция, оглеждайки се в светлината на прожекторите, чашите с шампанско и огледалата в гримьорните. Максин в настоящето е всичко това, за което Максин от миналото и Пърл си мечтаеха. Тази част е като най-малката сестра от приказките – запомняща се със свой собствен чар, отличителна и красива. Тя вълнува, държи под напрежение и кара да се пренасяш тайничко в този приказен порочен свят. Ех, Америка! Какъв остър нож държиш зад изящния си гръб и колко дълбоко и болезнено можеш да го забиеш в сърцевината на прогнилото човечество?
Филмът е заснет по същия начин, по който са се заснемали филмите през 80-те години: ярки, неонови цветове, набляга се на яркостта на червения цвят и високия контраст на осветлението. Това е носталгичното писмо на режисьора към всички зрители, които са живели в това златно време или които тепърва се сблъскват с него на големия екран. Филмът е отражението на 80-тарските слашърски шедьоври с елементи на “giallo ” (от италиански: „жълт“; жанр, който съдържа елементи на слашър трилър, психологически трилър и сексуална експлоатация).
Въпреки че не се отличава със свирепи касапски сцени, самият начин, по който са показани вече убитите жертви, жигосани със знака на сатанинската вяра, е меко казано жесток, натурален. Бруталността и порнографията, които присъстват в голяма доза в “X”, са редуцирани до степен, допустима за голям екран, тъй като предишните две части от трилогията нямаха кино разпространение. Завършъкът на трилогията на Уест очарова с доближаването си до стила на Хичкок и неговата слабост към русата коса и бруталността и завидното количество кръв, ала Куентин Тарантино.
“MAXXXINE” е спойката между секса и киното, между святото и дяволското в незаспиващия град, между миналото, което те дебне на всеки метър, и обещаващото бъдеще, между причините, които биха сринали с размах кариерата на един вътрешно травмиран човек, и неговите силни амбиции да се бори въпреки смъртта и призрачните образи. След три години неуморен труд е време може би Тай Уест да си даде заслужена почивка и да спре с проектите около тази поредица, както казва пред IndieWire: „Правя това вече три години без прекъсване, по 12 часа на ден, 7 дни в седмицата. Доста съм изтощен. Просто се опитвам да стигна до края и след това, може би, да си взема уикенд или седмица почивка и тогава да разбера какво следва .“
Нещо символично за саундтрака: още в трейлъра чухме един нелош кавър на песента на Laura Branigan – Self control, която години наред заразява със своята нощна и мистична атмосфера нощните барове. От дете обичам тази песен, която непрекъснато се повтаряше на repeat от стария касетофон на майка ми и дори от надрасканата плоча с диско хитове от 80-те. За жалост, не я чухме във филма, но за сметка на това, започваме ударно със ZZTop, преплитайки се с баладичните ритми на Judas Priest, които са типични представители на този период. И накрая стигаме до песента на Kim Carnes – Bette Davis eyes. Пурпурни дъждове се изсипват върху отвратени родители, а Twisted sister все така искат рок, гореща любов и свобода за изкуството на новото поколение, което никога повече няма да бъде толкова горещо, колкото самия пъкъл, по чиято магистрала ние адски много искаме да се движим.
„Актьорската игра трябва да бъде повече, отколкото живота.“
Миа Гот достойно се намества сред кралиците на писъка Джейми Лий Къртис и Джанет Лий. Отличителна и нестандартно красива, британската актриса печели симпатиите на милиони, показвайки брилянтните актьорски умения в “Пърл”(2022), “X” (2022),”Infinity Pool” (2023), “Суспирия” (2018) и др. Тя развива успешно своите чупливи образи, преобразява се в друг доста по-брутално настроен срещу света и човешките ценности персонаж (Пърл), виждаме нейното остаряване и нестихваща омраза към младостта на фона на изгряващата и самоуверена госпожица Максин Минкс. В интервю с ирландския журналист към “Entertainment.ie” Брайън Лойд, Миа Гот споделя, че за да се влезе напълно в психологията на своята героиня, се запознава със стрийптизьорка, с която прекарва доста време, ходейки по различни купони и събития в Ню Йорк, и от която научава полезни неща за живота на една жена, която продава страст и сексапил, също като Максин.
В града на нестихващата слава, светлините непрестанно блестят в ярка бяла светлина. Прожекторите отразяват изкуството и майсторлъка на истински амбицираните и уверени в себе си хора, докато високите като застинали скелети улични ламп мъждукащо разкриват позора и мизерията, мрака и смъртта. „MAXXXINE“ безскрупулно показва и двете страни на големия мечтан град. Бягството от миналото не може да се заличи от брокатения блясък и ефекта от наркотиците. То е болезнена абстиненция, в която дори и най-самоувереното съзнание попада. Градът на мечтите е място на паднали ангели и бъдещи демони, които търсят своето последно убежище в безкрайния купон и в неоновите църкви на уличната религия, наслаждавайки се на сладострастието на порочната си младост.
Ако сте почитател на слашърския хорър и атмосферата на 80-те години, ако сте съвременен бохем, опитващ се да избяга от всичко онова, което се налага като „добро кино“, или просто сте толкова запален фен на Миа Гот и франчайза, че имате нейни снимки на стената си, елате да я видите в една гореща и кърваво-брокатна светлина, създадена и майсторски режисирана от Тай Уест.
Всички текстове на Симона Хальова можете да намерите тук.
Снимки: Twitter, iMDB
