Празниците са в своя разгар – олицетворение на неограничената свобода, в което най-накрая да имаме времето да правим всичко, което си пожелаем. Можем да караме ски в сърцето на планината, облицовани от глава до пети с най-топлите си шушляци, или да четем дебела книга в уюта на дома си, увити в най-меките си, кичозни коледни одеала. Но истината е, че навярно в главите на всички ни се върти една и съща, класическа празнична мисъл – ядене и спане.
За всеки себеуважаващ се киноман, обаче, наравно с яденето, започва и гледането на поне по един филм на ден. Но понеже това е твърде много, реших да огранича избора си едва до три, за да не затормозявам никого. Все пак трябва да остане време за спане и най-вече – за ядене. Е, първият филм от моята малка селекция за малки екрани също е много, много гладен…
1. Saltburn/Имението Солтбърн (2023):
Какво представлява: Полуеротичен, полусатиричен модерен психотрилър, пропит до мозъка на костите си в традициите на класически, академични истории за любов, завист и вманиачаване като „Тайната история“ на Дона Тарт, „Завръщане в Брайдсхед“ на Ивлин Уо и дори „Ребека“ на Дафни Дю Морие. Но облицован с модерна, екстремна образност, която не би могла да бъде описана или показана в традиционното британско общество (въпреки че със сигурност е била част от него). Също така, по един или друг начин, „Имението Солтбърн“ е вампирски филм – все пак всичко започва с една проста покана.
Защо си струва: Предишният филм на сценаристката и режисьорка Емералд Фенел „Момиче с потенциал“ (2020) беше любопитно упражнение по писане – дали шепа обрати, малко добър диалог и наситен социален коментар биха били достатъчни, за да изградят добър филм. Отговорът на този експеримент беше категоричен – не, един истински филм има нужда от още неща. Затова за втория си опит тя се е въоръжила с цял арсенал от нови играчки. На първо място „Имението Солтбърн“ е ужасно красив – камерата, цветовете, монтажът и дизайнът му са неустоимо декадентски и дезориентиращи, което е върховен комплимент за подобен тип история. Музиката на непознатия за никого Антъни Уилис е прелестно пищна и на моменти истински трагична. Но актьорската игра на Бари Коган, Джейкъб Елорди и, всъщност, на абсолютно всички останали, е това, което извисява тази история, която няма накъде другаде да отиде, освен към логичния си завършек, до нещо почти оперно в своя размах. Bravo!
Подходящо за: Късни Милениали и Джен Зи-та, които не са били родени през 1999-та година, когато „Талантливият Мистър Рипли“ излезе по кината, но чийто най-любим сериал е „Еуфория“ (2019). Ще изядат този филм с парцалите и ще искат още.
Можете да гледате „Имението Солтбърн“ от 22-ри декември по Амазон Прайм.
2. Maestro/Маестро (2023):
Какво представлява: Тежка, биографична драма за най-великия американски диригент и един от най-великите модерни композитори Ленърд Бърнстейн и понякога хармоничната, понякога турбулентна връзка с любовта на живота му – неговата съпруга Фелиша Монтеалегра. Изненадващо, поне за мен, филмът е далеч по-фокусиран върху човека Бърнстейн и неговите всевъзможни взаимоотношения с хората около него, отколкото върху невероятните му музикални постижения.
Защо си струва: Защото Брадли Купър (в ролята на композитора) и особено Кери Мълиган, която играе жена му, са страхотни. Отделно от това, личи от километри, че за Брадли тази история е изключително важна – той е и сценарист и режисьор на „Маестро“, и неговата преданост към истината на тези двама персонажи граничи с обожание. Филмът изглежда повече от прекрасно, а толкова надълго и нашироко обсъжданият и скандализирал толкова хора грим е един от най-добрите, които сме виждали някога. Но бъдете предупредени – това е един от по-тежките и тъжни филми, които ще гледате тази Коледа и ако не сте готови да плачете по време на празниците, може би си го запазете за по-нататък.
Подходящо за: Бейби бумъри и Джен Ексъри, които реално знаят кой е Ленърд Бърнстейн и които са имали нещастието да се родят в образовани, културни семейства или да се образоват сами. Всички останали ще мигат недоумяващо и ще се чудят защо този човек е толкова важен, колкото го представят.
Можете да гледате „Маестро“ от 20-ти декември по Нетфликс.
3. The Holdovers/Остатъците (2023):
Какво представлява: Очарователно топла и изненадващо дълбока драмедия за един сприхав преподавател, който не харесва особено нито себе си, нито децата, които учи, нито Коледа, но е принуден да прекара двете седмици на зимната ваканция затворен в гимназията, в която преподава, заедно с един от най-добрите си, но най-непокорни и непризнаващи авторитета му ученици. Това, което следва, е постоянното сблъскване на трудните им характери, преплетено с постепенното им опознаване и разбиране на това защо са се изградили като хората, които са.
Защо си струва: Със сигурност най-добре написаният филм от трите, „Остатъците“ е чисто удоволствие за сетивата. Разговорите между Пол Джиамати, един от най-непретенциозно страхотните актьори в Холивуд, и олицетворението на тинейджърска непокорност, в което се е превърнал младият Доминик Сеса (който прави много силна и трудна дебютна роля), са очарователни. Никога пресилени, винаги автентични и въпреки това – несъмнено филмови (защото разговорите между истински хора обикновено са убийствено скучни), диалогът и интеракциите между персонажите са сърцевината на тази история и ако те бяха дори малко по-изкуствени, цялото нещо щеше да се разпадне. Също така, това е единственият истински, смислен коледен филм, който ще гледате тази година и който сме получавали от страшно много време насам. Топъл и уютен като чаша горещ шоколад и канелена бисквитка пред камината.
Подходящо за: Буквално всички. Бумъри, Милениали, поколенията X и Z… дори баба ти и дядо ти ще харесат този филм (може да имат малък проблем с езика, но не ги съдете твърде сурово – има цял век между нас и тях). Когато в главата ти за пръв път се пръкне изречението „Не правят вече такива филми.“, тогава знаеш, че си остарял. Е, наистина не правят вече такива филми…
Можете да гледате „Остатъците“ от 29-ти декември по Пийкок.
*
Всички материали на Ивайло Сарандев можете да намерите тук.
Снимки: IMDB