Първата ми среща със Синия бръмбар беше чрез сериала „Батман: Дръзки и смели“. Тогава този герой ми се стори като симпатична алтернатива на свръхпопулярния от света на Марвел Спайдърмен. Затова, искайки да се откроявам, предпочитах супергероя на DC. За разлика от Питър Паркър, Хайме Рейес не е ухапан, за да получи силите си. Насекомото директно се е вселило в него и, за добро или за лошо, вече споделят общо тяло. Динамиката между извънземния скарабей и младежа често пъти досега е показвана като комедийна. Все единият не слуша другия, все сами си създават проблемите. Бидейки по-дружелюбно настроен супергерой, Синият бръмбар със сигурност заслужаваше да бъде пренесен на големия екран, но дали съвсем сам е достатъчно интересен, за да бъде лице на пълнометражен филм? Вероятно да. Само че първата му поява в киното ще се опита да ни убеди в обратното.
Към безкрая и отвъд!
„Синия бръмбар“ (2023) съдържа в себе си купища интересни идеи и съвсем безскрупулно ги оставя да отлетят към посредственост и да се изгубят из вече познати сюжети. Първият латиноамерикански супергерой? И не само – целият филм се опитва да доказва колко е свързан с тази култура. Музиката все кънти на испански. Главните персонажи – мексиканци, горди от произхода си. Уви, стереотипи, а не пълнокръвни персонажи. От друга страна, „Синия бръмбар“ визуално е приятен за гледане, имайки предвид каква CGI катастрофа беше „Светкавицата“. Отново един цвят е доминиращ, но за разлика от онова отблъскващо оранжево на Бари Алън, то лилавото тук е стилно и създава атмосфера. Една негативна за DC вселената тенденция обаче продължава – екшънът вече нито е реалистичен, нито е близък до онова, което предлагаше Зак Снайдър, а изглежда евтино. Не е ясно откъде навлезе тази мода на бойни сцени, досущ като от видеоигри, но дано отмине възможно най-скоро.
Шоло Маридуеня наистина се наслаждава на ролята на Хайме Рейес и това си личи на екрана. Той е досущ този симпатичен, невинен младеж, чийто живот предстои да се преобърне. Първата му трансформация в Синия бръмбар е заснета като за филм на ужасите. Тази неприятната гледка бива потулена чрез весело акомпаниране на китари. Защо? Очевидно се търси някакво омекотяване на паниката на мексиканското семейство и Хайме, така че в сцената да има и ирония, и смях, и… Цялата ситуация тонално загубва смисъла си. Джордж Лопес и Дамиан Алкараз също се отличават в ролите на чичото и на бащата на Хайме. Имат по един монолог, все на ръба на клишето, но тяхната харизма надделява. Същото не може да се каже за извънземния скарабей, чийто глас е подобен на цялата химия на пришълеца с Хайме – роботизиран, лишен от какъвто и да е било признак на живот.
На земята и на дъното
Знаете ли кое обаче също е клише? Още без да е казала и дума, само от външния ѝ вид, аз да знам коя ще е девойката, с която Хайме ще си има вземане-даване. После аха по средата на филма да има целувка помежду им и – о, не! – ще бъде прекъсната от някоя внезапна шега от трети човек. А малко по-нататък, щом главният герой доброволно ще поиска да върне вида и формата си на супергерой, когато опасността за семейството му става сериозна, когато вдъхновяващата музика ехти силно, когато е на ръба на сграда, всеки момент ще бъде готов да полети и… Да, познахте, нищо не се случва от първия опит. Секунди по-късно обаче вече е във въздуха, всичко е наред. Основният проблем очевидно е сценарият, който ясно с каква мисъл е бил писан – подобаващо запознаване на Синия бръмбар с масовата публика. Разочарованието идва от заимстването на твърде много от „Железният човек“ и най-вече от „Черната пантера“ (нищо, че тези продукции са все на конкуренцията). „Синия бръмбар“ някак не успява да намери нещо, с което истински да се открои.
Един филм е (навярно) толкова добър, колкото са добри злодеите му. Може би и поради това „Синия бръмбар“ е с посредствен краен резултат. Отново – вината е на сценария, който ни връща към подлия учен с безумен план и още по-абсурдна мотивация за действията му. Е, в случая е жена, но това не променя много. Тя е мозъкът на операцията, затова – изненада! – мускулите ще дойдат от лакей, създаден от нея. Няма нужда да навлизам в подробности какво ще се случи по-нататък с техните отношения. Сами може да се досетите какво „шокиращо“ предателство ще бъде извършено. Сигурен съм, че ако извадите списък на поне три origin story филми с техните общи черти, след като изгледате „Синия бръмбар“, ще намерите абсолютно всяка от тези точки там.
Жертвата в името на общото благо
Трудно ми е да повярвам, че популярността на Синия бръмбар ще се изстреля в нови орбити след този филм. Едва ли ще постигне същия културен ефект на заглавията, които гони, а по-скоро ще застане някъде между „Хищни птици“ и „Черният Адам“. „Синия бръмбар“ не е докрай грабващ, нито пък натрапчиво скучен. Който харесва стандартни супергеройски филми, ще оцени и този като приличен. Все пак, надявам се Шоло Маридуеня да получи втори шанс да бъде „обладан“ от извънземния скарабей, ала следващия път дано получи и достоен сценарий. Между другото нещо подобно твърдях и след като гледах първия „Венъм“ – няма много качество, но пък сигурно евентуално продължение ще е в по-пъти по-добро и ще представи героя в достойна светлина. И това се получи впоследствие, нали? Нали…
Всички текстове на Момчил Драганов може да прочетете тук.
Снимки: Александра Филмс
