Запознанството ѝ с магията на киното идва от семейната ѝ среда още от ранна детска възраст. Валентина Каролева завършва Мюзикъл и актьорско майсторство в Лондон. Зрителите я познават от главната ѝ роля във филма “Доза щастие” на Яна Титова, в който разказва историята на своята майка – Весела Тотева. Определя себе си като „пътуващ актьор“ – твори непрекъснато между България и Англия.
„Заглавията, които подбрах, са тези, които най-много са ми повлияли и са ме изградили като актриса.“
Ако искате да видите Валентина Каролева в ролята на кинозрител, то тогава прочетете следващите заглавия в рубриката ни “7 любими”.
_____
INCEPTION (РЕЖ. КРИСТОФЪР НОЛАН)
„Генезис“ не е просто филм. Той ни сблъсква с въпроси, които не сме се осмелявали да зададем, и отговори, които разтърсват нашето разбиране за реалността. Филмът разказва човешки истории, истории за заблуждението и истината, истории на времето и безкрайните лимити на менталната ни галактика. Отличаващ се с визуална естетика и операторска изобретателност, „Генезис“ ни провокира и принуждава да се запитаме „Какво ако?“.
Когато го изгледах, той остана в мен и се връщах към него много пъти. По принцип съм голям фен на Кристофър Нолан и няма негов филм, който да не съм изгледала и който да не ми е харесал. Затова ми беше много трудно да избера точно за кой да говоря. В него има нещо много интересно, усещам, че навлиза дълбоко в теми, които са фикционални, но ги представя по толкова правдоподобен начин, че намираме логиката в тях. С това той влезе в съзнанието ми и след като гледам негов проект, сънувам всичко, свързано с него.
„Генезис“ е заглавието, който най-много ми изпъква на преден план в последните години и много добре помня първия път, когато го гледах. Визуалната му сила е доказателство за това колко режисьорът може да си играе с начините на заснемане. Всеки един от героите е потопен в света на „Генезис“ и имам чувството, че дори изкарани за интервю, те все още продължават да го обитават. Със сигурност това е начинът, когато правиш такъв тип филм.
THE LORD OF THE RINGS (РЕЖ. ПИТЪР ДЖАКСЪН)
„Властелинът на пръстените“ е магическо приключение, което от години води във вълшебната земя, създадена от великия писател Джон Р. Р. Толкин и пригодена за големия екран от режисьора Питър Джаксън. История за битката между светлината и тъмнината, между доброто и злото. Вълшебството, приключението и непреодолимата сила на екипния дух правят филмовата трилогия истинска класика, интригуваща за поколения наред.
Фен съм на цялата поредица! Когато излезе първата част, бях доста малка и баща ми ми разказваше историята на книгата с такава емоция, със сигурност знаех, че ще гледаме и филма. Много обичам леко приказни и нереални сюжети, както и дотолкова научно-фантастични, доколкото мога да си представя да ми се случат. Макар че светът във „Властелинът на пръстените“ е тотално измислен, абсолютно си представям, че мога да живея в него, заедно с хобитите и елфите.
Както може би абсолютно всички момичета, и аз се влюбих в крал Арагорн (в ролята Виго Мортенсен). За мен той прави една много красива фабула и преминава емоционално през всичко. Показва се по човешки начин цялата власт, която лежи върху него, и любовната нишка, която го оплита. Освен него, другият ми любим персонаж е Орладно Блум като елф. „Властелинът на пръстените“ ми е любим заради начините, по които е разказана историята, и музиката, която доста често слушам, за да се пренеса отново в този приказен свят.
THE MATRIX (РЕЖ. ЛАНА & АНДРЮ УАШОВСКИ)
„Матрицата“ е новаторски научно-фантастичен филм, който предефинира жанра. Филмът е образец на идеята за едно мрачно бъдеще, където човечеството е затворено от интелигентни машини в симулирана реалност. В основата си „Матрицата“ е философско изследване на свободната воля и естеството на човешкия опит.
Ще се съсредоточа главно върху първия филм, въпреки че харесвам и останалите. През „Матрицата“ беше моят първи досег с Киану Рийвс, като мисля, че подборът му за тази роля пасва отлично на историята и не мога да си представя някой друг да беше влязъл в неговите обувки. Допада ми дори фактът, че в началото беше леко дърво – аз съм сигурна, че това е нарочно. Като цяло филмът е обвързан с някаква вяра в чудесата. Самата аз съм от тези хора с розови очила и силно вярвам в на пръв поглед големи и невъзможни неща.
Отделно от това имам личното усещане, че всички живеем в собствени матрици – например битовизмите в ежедневието ни, в което не виждаме, че има по-големи мисии, заради които сме тук. Метафората на излизането от матрицата и взимането на правилното хапче е действие, което всеки от нас прави в живота си. За времето, в което излиза първият филм, визуалните ефекти и в частност бойните сцени са повече от впечатляващи и новаторски. Определено е още едно заглавие, което променя начина на мислене на хората.
GLADIATOR (РЕЖ. РИДЛИ СКОТ)
Историята на „Гладиатор“ се развива в Римската империя, където интригите се заплитат една след друга, а доброто и злото се бият за надмощие. В центъра на събитията е Максимус (в ролята Ръсел Кроу), чийто живот е обречен на битки в Колизея. Но той не е просто гладиатор, той е символ на свободата и надежда за своя народ. „Гладиатор“ ни обещава не само впечатляващи сцени с битки, но и моменти на човешка драма и стремеж към справедливост.
Много харесвам историческата нишка, защото обичам филмите да ми разказват и да ме палят за неща, които никога не са ми били интересни. Затова и смятам, че визуалното изкуство може да помогне на малките деца и зрители. След като изгледах „Гладиатор“, се зачетох във факти за Римската империя. Ръсел Кроу и Хоакин Финикс преминават през много неща в него и отново доказват, че са на актьорското ниво, с което могат да ги преодолеят.
Със сигурност очакването, което имах от актьорската им игра, беше оправдано, превид славата, с която се носят. И двамата изключително много вярват в това изкуство и го предават на публиката си. Подобно на „Матрицата“ всички бойни сцени и начините, по които са заснети, са великолепни. Много се усеща, когато героите ни физически и ментално обитават световете, в които участват. За мен ерата около 2000-та година, когато излиза и това заглавие, е променяща и е пример за добра практика, която може да бъде следвана от по-младото поколение режисьори.
A BEAUTIFUL MIND (РЕЖ. РОН ХАУЪРД)
„Красив ум“ е прозорец към ума на един гений и поглед върху сложността на човешкия разум. Той разказва историята на Джон Наш (в ролята Ръсел Кроу) – блестящ математик, чиито дарби се сблъскват с демоните на шизофренията и социалната изолация. Филмът провокира въпроси за истинската цена на гениалността и как едно човешко сърце може да преодолее дори най-големите прегради.
С избора ми на „Красив ум“ отново се срещаме с Ръсел Кроу по случайност или не. Това е филм, който ни кара да навлезем в психологията на един болен човек, но отвъд това гений. Много ме докосна фактът, че той се опитваше да пребори болестта си, осъзнаваше я и знаеше, че би помогнал на света със своето призвание, отколкото просто да се изолира вътре в себе си.
Тази вътрешна борба се среща във всеки един от нас, дори да не сме гении или шизофреници. Неговият персонаж истински ни показва как може да се премине през подобно изпитание и как мозъкът ни може да бъде най-силното ни оръжие, но и най-слабото ни място. В сравнение с всички заглавия, които изброих до момента, „Красив ум“ залага основно на човешкото и се абстрахира от използването на много специални ефекти, затова достига по истински начин до умовете на зрителите.
SUCCESSION (РЕЖ. ДЖЕСИ АРМСТРОНГ)
„Наследници“ е дисекция на живота на семейство Рой – богата и дисфункционална династия. Докато членовете на фамилията се борят за контрол над бизнеса си, зрителите се пренасят в света на свръхбогатите, където подкопаването на интереси е изкуство, а лоялността често е дефицитна ценност. „Наследници“ е провокиращо изследване на цената, която се плаща за властта, и ни показва на какво са способни хората, за да запазят мястото си на върха.
Много ми беше трудно да не включа сериали в заглавията, които да предложа, защото съм голям binge watcher и гледам всичко, което знам, че е хубаво. С „Наследници“ се сблъсках съвсем наскоро, защото много хора ми го препоръчаха. Първите два епизода по никакъв начин не ме грабнаха, но след тях целият разказ започна да ме хваща за гърлото. Никога не съм се докосвала до подобен тип история и интересната нишка е навлизането в света на много богатите хора, който е представен по толкова реален и брутален начин.
В съзнанието ми се е загнездил изразът „И богатите също могат да плачат“. Минаваме през всички техни проблеми, които аз разбирах. Едното нещо, за което се говори, е начинът на заснемане на сериала – операторската работа е отлична и още си спомням близката позиция на камерата до лицата на актьорите и как тя действаше като един допълнителен персонаж.
FRIENDS (РЕЖ. ДЕЙВИД КРЕЙН & МАРТА КАУФМАН)
„Приятели“ е сериал, който не е просто поредица от епизоди, а е врата към един удивителен свят на смях, приключения и дълбоки човешки отношения. Това е историята на шест души, които съвместно намират магията на приятелството в сърцето на Ню Йорк. Сериалът ни учи, че приятелите са тези, които са винаги до нас, подкрепят ни в най-смешните и най-тъжните моменти и създават най-ценни спомени.
Това заглавие си остава едно от най-любимите ми за всички времена. „Приятели“ е иновативен за времето си. Спойката между главните ни герои е невероятна и фактът, че някои от участващите са ходили на кастинг за други роли, е интересен сам по себе си. За мен като актриса репетициите и това, че един сезон се снима в рамките на ден и то пред публика, е интересно. Така се прави връзка между филмовото и театралното, което има своите специфики. В „Приятели“ няма нито един момент на преиграване, хуморът и комичното са прецизно премерени, а ситуациите са близки до ежедневието на всеки един зрител.
Колкото и странно да звучи за костюмите и декора, нямам усещането за заснето по стария начин, превид и времето, в което излиза. Гледайки го отново и отново, се смея и съм зпомнила всички реплики, развития и лични моменти. Сценаристите на сериала заслужават най-голямо внимание, както и постоянната импровизация на актьорите. Гледах Матю Пери (в ролята на Чандлър Бинг) в една пиеса в Лондон и категорично не беше човекът, който гледах в „Приятели“.
Всички гости на рубриката “7 любими” вижте тук.
Снимки: IMDb, HBO, Britanicca
