Александър Алексиев съчетава множество творчески и обществени занимания с убедителност и стил. Той завършва актьорското си образование в Adelphi University Ню Йорк. Зрителите го познават от филма „Възвишение“ под режисурата на Виктор Божинов, както и в ролята на д-р Василев от популярния „Откраднат живот“. Не на последно място Александър е съдружник в платформата за българско кино NO BLINK и продуцент на „Диада“.
Ако искате да опознаете кинопредпочитанията на Александър Алексиев, то тогава прочетете следващите заглавия в рубриката ни „7 любими“.
_____
FISH TANK (РЕЖ. АНДРЕА АРНОЛД)
През „Аквариум“ зрителите имат възможността да се докоснат до обратите в ежедневието на 15-годишната Миа (в ролята Кейти Джарвис). Стремежът ѝ към свобода и пълна самоопределеност я води през изпитания и открития, които преобразяват живота ѝ. Филмът се опира върху сложността на човешките връзки и влиянието, което те оказват върху нашите мечти и решения.
Винаги отличавам „Аквариум“ на Андреа Арнолд, защото това е едно от заглавията, които са ми повлияли много през годините. Гледах го почти веднага, след като излезе, докато живеех още в Ню Йорк. Допадна ми силно цялата документалистика и самата история на бунтарското момиче, на детето, което се опитва да се докаже, въпреки че минава през сложни конфронтации – като влюбването в доведения ѝ баща. Харесвам проблематиката и стилистиката, както и сама по себе си актьорската игра много ме впечатлява. От този филм се превърнах в голям фен на Майкъл Фасбендър. Кейти Джарвис, от своя страна, също играе безобразно добре.
ИЗТОЧНИ ПИЕСИ (РЕЖ. КАМЕН КАЛЕВ)
В „Източни пиеси“ Камен Калев проследява съдбите на двама братя, всеки от които се бори със своите вътрешни демони. Филмът се впуска в дълбините на човешката душа, докато ни сблъсква с истински социални проблеми и създава една деградираща визия на съвременния ни свят.
Това отново е филм, който съм гледал в Ню Йорк. Явно има огромно лично значение къде съм гледал дадено заглавие. Сам по себе си „Източни пиеси“ ни дава възможност да видим как изглежда България в дадения момент. Това е документиране на ситуацията на героите ни, които живеят като своеобразни изгубени души в София. Наблюдаваме през какво преминават, битката със зависимостите, както и бруталния инцидент, който се случва. Важното за мен в „Източни пиеси“ е невероятната работа на Камен Калев в драматургичен и режисьорски план, както и камерата на Юлиян Атанасов, която ни помага да станем част от компанията на Христо Христов и Ованес Торосян. Те са пример за натуралистична актьорска игра, която е на ръба на документалното, като в същото време не е някак фрагментарна, лишена от емоция или студена. Душите и очите на персонажите са пълни с емоция.
ЗА КЪДЕ ПЪТУВАТЕ? (РЕЖ. РАНГЕЛ ВЪЛЧАНОВ)
Режисьорската ръка на Рангел Вълчанов се докосва до теми като любов, загуба и търсене на смисъл в рамката на заобикалящата ги действителност. „За къде пътувате“ разкрива подробности за живота на един научен работник, който търси ново предизвикателство в живота си. С пъстрото си платно, изтъкано от човешки емоции, филмът кара да съпреживеем хода на това пътешствие.
„За къде пътувате?“ е наше представително заглавие на фестивала в Кан в година, в която се нарежда до заглавия на големи европейски режисьори. По това време не е било позволено на актьорите да пътуват и представят филма си заради ограниченията на режима. „За къде пътувате“ е супер футуристичен по своята същност. Съвсем спокойно можем да твърдим, че Рангел Вълчанов е абсолютен феномен на българското кино, което прави проекта ценен, истински и напредничав. Само можем да си представяме по какъв начин въпреки режима, защото той е бил бунтар спрямо него, тези хора създават заглавия, които да провокират.
GUMMO (РЕЖ. ХАРМЪНИ КОРИН)
„Gummo“ съчетава изкуство и провокация в едно, оставяйки траен отпечатък върху този, който се осмели да влезе в света на Хармъни Корин. Той е поглед към на живота на двама тийнейджъри в американска провинция, където събитията се развиват в хаотичен танц на необичайни персонажи и неочаквани обрати.
В същността на „Gummo“ Хармън Корин търси и изследва теми, които мен много ме вълнуват като човек. Затова когато продуцирам филми, винаги се насочвам към аспекти като зависимостите, насилието и бедността. В това заглавие те се анализират подробно. Много хора ще си кажат, че това не е реално и не може да се случва, но в региона, в който е снимана продукцията, са факт десетки подобни случаи. Вярвам, че заглавия като „Gummo“, aналогично „Kids“ (реж. Лари Кларк) и „Диада“ (реж. Яна Титова) са много важни да бъдат гледани в момента, за да провокират обществото към сериозни дискусии. След този филм си задаваме въпроса „Как можем да променим себе си, за да подобрим средата?“. Изкуството трябва да борави точно с това.
IRREVERSIBLE (РЕЖ. ГАСПАР НОЕ)
Гаспар Ное изгражда сюжет, хронологически обратен на времето, изправяйки зрителя пред предизвикателството да разгадае загадките около едно брутално престъпление и последвалата го жажда за мъст. През вихъра на страстта „Необратимо“ подчертава болката, загубата, жестокостта и острите завои на човешкото съществуване.
Творчеството на Гаспар Ноа ми е в сърцето, но „Необратимо“ пречупи нещо в мен като много малък, изгради вкус към стилистиката на този тип кино. Да, много агресивно, и да, доста брутално, но много натуралистично. Отново актьорската игра е на безобразно високо ниво, с един от любимите ми актьори – Винсан Касел. Филмът сам по себе си е невероятен разказ за нещо, което не бяхме виждали до този момент. Заснет е феноменално, сцената със самото изнасилване е агресивна и страшна. Целият натурализъм на режисьора ми е много любопитен и интересен, а цялостната цветова гама в киното му е лична и стилизирана, както и не повтаря начина, по който води разказите си – нито откъм камера, нито откъм сюжети и прочее. Много е разнообразен, в същото време има и нещо негово, което успява да създаде, но сам за себе си все още не мога да дефинирам.
TASTE OF CHERRY (РЕЖ. АББАС КИАРОСТАМИ)
„Вкусът на черешата“ е филмово пътешествие, което се развива из сухите и красиви пейзажи на иранската провинция. Сюжетът проследява живота на господин Бадии, който решава да сложи край на своя живот. Той кара през гъстите черешови гори, като търси подходящо място за своя последен акт. Срещайки се с различни хора, всеки със своята уникална история и перспектива, героят преосмисля и преформулира своите решения.
Аббас Киаростами е един от любимите ми ирански режисьори и „Вкусът на черешата“ също много ми повлия. Той е много екзистенциален филм, който се опира на философски екзистенциализъм, в същото време е семпъл. Трябва да имаме предвид, че можем да надникнем в динамиката на Иран с цялата филмография на Киаростами. С „Вкусът на черешата“ можем да отнесем много неща и да се вгледаме в себе си – дали сме на правилното място в живота си, от какво сме доволни, от какво не сме доволни, какво търсим, към какво се стремим? Вътрешните терзания обладават филма и ни провокират да мислим в тези посоки.
PERSONA (РЕЖ. ИНГМАР БЕРГМАН)
Бергман обръща поглед към вътрешния свят на човешката психика и сложността на личностните взаимоотношения. „Персона“ проследява срещата между актриса и медицинска сестра в момент, в който съдбите им се преплитат в изолирана вила. Те се оказват заложници на собствените си душевни битки и вътрешни конфликти.
Подбрах това заглавие може би заради скритото и непознатото – това, зад което всички ние се крием. Тишината и същевременно цялата гама на „Персона“ ни карат отново да започнем да дълбаем в навътре – към живота, към смисъла. С всичко това този филм е някак възбуждащ, през него можем да видим къде е живял и самият Бергман. Това са места, които той е обитавал много дълго време. Понякога си мисля, че и аз, аналогично на героинята на Лив Уолман (без нейните преживявания, разбира се), желая да имам възможността да отида някъде, където да се отделя от всичко, което ме заобикаля. „Персона“ прави едно подобно своеобразно отцепване в паралелен свят.
Всички гости на рубриката “7 любими” вижте тук.
Снимки: IMDb, Cinefish, The New York Times
