Международният ден на анимацията, 28 октомври, е едно от редките явления в календара, което ни позволява да се докоснем до детското Аз и да прекараме следобеда или вечерта в компанията на своя любимия анимационен герой.

От спомените за касетите и домашното кино до мащабните кина, в които все повече потъва зрителят, когато попадне в света на анимацията, жанрът продължава и продължава своето развитие. Но зад цялата тази експресия от подходи и възстановки стои дълга и често клатушкаща се между успеха и провала история.

Mеждународен ден на анимацията!? Откъде въобще се появи?

През 2002 г. Международната асоциация на анимационните филми (Association Internationale du Film d’Animation) създава един неофициален празник, за да отбележи деня, в който анимацията поставила началото си със своята първа публична прожекция. 28 октомври 1892 г. в музея Гревен в Париж, когато Шарл-Емил Рейно и неговият Théâtre Optique представили невижданата досега постановка „Pantomimes Lumineuses“. Представлявала колекция от три анимационни филма: „Pauvre Pierrot“, „Un bon bock“ и „Le Clown Et Ses Chiens“, част от която може да изгледате в линка:

Няколко години по-рано, през 1888 г., Рейно патентовал Théâtre Optique – машина, която създавала изображения на екран, използвайки 36 огледала, два магически фенера или допълнителни светлини, неподвижен фон и проектор. Изображенията били нарисувани върху дълга лента, която се навивала на две макари, въртящи се собственоръчно. Работата с макарите изисквала известно умение, така че обикновено това била ръката на самия Рейно.

Всяка от трите анимации, една от които виждате в линка горе, се състояла от 500 до 600 индивидуално нарисувани изображения с продължителност около 15 минути. Рейно изпълнявал ролята на прожекционист, като ообикновено го придружавал пианист. Актьорите отстрани осигурявали диалога. Шоуто продължавало до 1900 г. и е гледано от половин милион зрители от цял свят.

От този момент анимацията е започнала своето развитие. Следващата стъпка била установяването на стил „lumière“, който заменил ръчно рисуваните изображения със снимки за по-реалистично визуално изживяване. Публиката приела по-модерния стил на анимиране и загубила своя интерес към представленията в музея Гревен. Въпреки това Рейно поставил около 12 800 представления на своите проекти.

Историята на създателя на анимацията обаче не вещае щастливия край, който сме свикнали да предсказваме в повечето филми от жанра. Рейно не се адаптирал към настъпилата промяна и понесъл последствията. През 1913 г., разочарован и обеднял, той разбил с чук последната машина на Théâtre Optique и хвърлил повечето от филмите си в река Сена.

АСИФА: ежегодното отбелязване на празника

Всяка година Международната асоциация на анимационния филм публикува на сайта си селектирано изображение, с кооето маркира празника. Тази година плакатът е дело на Михаела Павлатова, чешки аниматор и режисьор, която пише, че „вдъхновението за визуализацията беше радостта и празничното настроение, което се създава днес.“

Павлатова предава текущото състояние на анимационния жанр в тази гама от подходи – „Надявам се, че анимацията ще продължи да бъде толкова цветна, различна и вдъхновяваща. Разнообразната, но силна общност от луди хора, създаващи нови вселени, заслужава да бъде отпразнувана!“