От 9 до 12 юли Родопи Филм Фест проведе своето шесто издание. В рамките на програмата на фестивала зрителите имаха възможност да се насладят на селекция от късометражни, среднометражни и пълнометражни документални филми, да се обърнат с въпроси към част от авторите, да се потопят в магията на VR преживяването и да прекарат качествено време на кино в планината. А фокусът на тазгодишното издание – спектакъл „Политика“, даде възможност за размисъл върху множество наболели теми, които остават болезнено актуални в нашето ежедневие. Част от филмите, които имаха своите прожекции, можете да гледате в платформата Neterra.TV+ за територията на България.

И в тази връзка журито на Родопи Филм Фест 2026 в състав: Боряна Пунчева, Даниел Кьотер, Елене Микаберидзе, Керем Сойълмаз, Лиза Боева и Витезслав Хованец имаше нелеката задача да отличи големите победители, а списък с наградените можете да откриете по-долу.

Най-добър пълнометражен документален филм: „Минало продължително в бъдеще време“ (реж. Мортеза Ахмадванд, Фирузе Хосровани)

Синопсис: Мариам бяга от Иран на двадесетгодишна възраст, увита в овча кожа, скрита сред стадо, пресичащо планинската граница между Иран и Турция. Революцията току-що е победила и нейните политически активни приятели са или в затвора, или екзекутирани. Семейството ѝ решава да я спаси на всяка цена. Тя напуска Иран и никога не се връща. С помощта на приятели Мариам е инсталирала камери за наблюдение в цялата къща на родителите си – така в американския си дом тя вижда в реално време своите близки и своето родно огнище. По този начин миналото и настоящето преминават непрекъснато едно в друго, а когато интернетът в Иран спре, прекъсва и връзката на Мариам с дома ѝ – изображенията застиват или изчезват. Минало и настояще изгубват границите си. 

Най-добър режисьор на пълнометражен документален филм: „Рибата прелетя над главите ни“ (реж. Дима Ел-Хор)

Синопсис: Времето минава, а Ливан затъва все по-дълбоко. Някъде между миналото и настоящето, между бляновете и реалността Реда, Адел и Касем просто чакат край морето. Но не очакват чудо, което да ги спаси, а окончателния крах на страната им.

Специални отличия в категория пълнометражен документален филм:

• „Прах от звездите“ (реж. Нилс Ебервайн) – През погледа на режисьора поемаме на пътешествие из страна, намираща се някъде между Дивия запад и разпадащия се Съветски съюз. В търсене на останки от космически ракети и следи от епохата на откритите ядрени опити, филмът ни среща със Сергей, Ерлан и Батирбай. Техните истории разкриват едно население, което живее сред радиоактивното наследство на миналото, между необитаем полигон и столица, поглъщаща богатствата на страната. По пътя изплуват скрити останки от ракети, радиоактивни кратери и следи от забравено минало. 

• „Пророчески сън“ (реж. Нао Йошигай) – На 34-годишна възраст Нао Йошигай губи психическото и физическото си равновесие и започва обучение в дзенбудистки храм. Чрез практиката на дзенбудизма тя преосмисля храненето, съня и дишането, възприемайки тялото и ума си като „съвкупност от плът“. Вдъхновена от Мичизо Ногучи, създател на метода за движение Ногучи Тайсо, тя започва да гледа на тялото си като на кожен мех, изпълнен с течност – свободен да се разширява и свива, а в него костите, органите и мозъкът сякаш плават свободно. 

Най-добър среднометражен документален филм: „Галина Василевна е против“ (реж. Егор Гаврилин)

Синопсис: 80-годишна активистка от Екатеринбург, Русия, участва и организира протести в центъра на града, като открито, без страх критикува властите. След началото на войната в Украйна обаче цената на свободата на словото рязко нараства и тя е изправена пред избор: да продължи своята гражданска позиция или да замълчи.

Специално отличие в категория среднометражен документален филм: „Общински съветник“ (реж. Адела Пеева & Антони Дончев)

Синопсис: Филмът показва как работи демокрацията на местно ниво – там, където е най-видима и всеки глас и всяко решение оставят следа. В малкия провинциален град общинският съвет е арена на ожесточени сблъсъци, стари вражди и нови амбиции. Политическият дебат често преминава в лични нападки, а решенията за бюджета, инфраструктурата или бъдещето на града се вземат на фона на скандали и недоверие. Филмът проследява възхода на Косто Томов – най-младият общински съветник в България, който влиза в политиката под сянката на дядо си, дългогодишен политик и местен авторитет. Поставен между лоялността към партията, различни очаквания, личните амбиции и натиска на системата, Косто постепенно се сблъсква с реалността на местното самоуправление.

Интервюто на Любен Краев по повод „Общински съветник“ можете да прочетете тук.

Най-добър късометражен документален филм: „Граница“ (реж. Саша Шпроцер)

Синопсис: В продължение на четири дни режисьорката изминава сама пеша разстояние от 80 километра – от Нарва в Естония, нейната родина, до гроба на баба си в руския град Сланци, отвъд границата. Това приключение е белязано от опасности, а по пътя единствените ѝ спътници са камерата и въпросите за корените ѝ. Минималистичен, но новаторски в своя разказ и кинематографичен език, това е филм за едно пътуване по един дълъг, прашен път.

Най-добра режисура на късометражен документален филм: „Скръбен спомен“ (реж. Жорж Енрике Гонзалес Венегас)

Синопсис: Повече от десет години след въоръжената конфронтация, случила се само на няколко крачки от дома ни, насилието, породено от борбата с наркотиците, се е настанило в нашия дом под формата на привиден мир – резултат от дълго мълчание. Мълчанието се опитва да се наложи в живота ни, но аз предлагам на семейството си да назовем и разпознаем нанесените щети. 

Специално отличие за късометражен документален филм: „Инга“ (реж. Кшищоф Копчински)

Синопсис: Малката Инга живее във Варшава на улица „Дедал“, кръстена на митичния архитект, който успява да избяга от лабиринта с помощта на крила от пера, слепени с пчелен восък. Инга се премества в Полша със своите незрящи родители, пет котки и едно куче, след като Русия напада Украйна на петия ѝ рожден ден. Детето обича да духа свещичките на тортата, защото тогава може да си пожелае нещо. Любими са ѝ още фотоапаратът, фенерчето и кончето играчка с въртящи се крака, което майка ѝ купува в Кривой Рог. Макар често да помага на родителите си да се ориентират в пространството като техен гид, тя не може да тръгне с баща си за Украйна, където той трябва да уреди незавършени дела.

Допълнителна награда в категория пълнометражен документален филм: „Прах от звездите“ (реж. реж. Нилс Ебервайн)

Специални награди oт М&S Tonstudio:

• „Естествен филм“ (реж. Калина Николова) – “Естествен филм” e деликатен документален портрет на писателя Георги Господинов, вдъхновен от неговия култов „Естествен роман”. Разгръщайки се чрез поредица от начала, филмът е кинематографичен експеримент както върху писателя и първи български носител на наградата „Международен Букър”, така и върху човека, който търси път и смисъл през паметта, меланхолията и поезията на всекидневния живот.

• „Всъщност, не исках да остана дълго“ (реж. Андреас Грюцнер) – Как се е променило отношението към хората в психиатричните институции от 70-те години на ХХ век до днес?  Кои са хората, които живеят в тези институции и какъв е опитът на един млад мъж, започнал работа в една от тях през 70-те години? Изправен пред травматично разкритие от семейната си история, той започва процес на равносметка и преосмисляне.

• „За няколко бучки сирене“ (реж. Никола Бошнаков) – Мина прави най-вкусния кашкавал, който сте опитвали. На инат и с цената на денонощен труд тя успява да съхрани стадото и стопанството си повече от тридесет години. Не я спират нито бурните години на прехода, нито административният натиск, нито птичият грип и африканската чума. Днес Мина трябва да реши дали да се раздели с досегашния си живот, за да поеме нова роля – тази на баба в Мартaс Винярд, луксозен остров край Източното крайбрежие на Съединените щати.

*

Снимки: Родопи Филм Фест, Алекс Александрова – Spadey (KinoBox Bulgaria)