Ако се завърнем за няколко минути във времето на дълбоката древност при пещерните хора, можем да откроим любовта като неизменен спътник на човешката съдбовност. Още преди да имаме език и понятия, с които можем да я назовем, тя се заражда и захранва от учестените удари на сърцето при срещата с избрания любим. В първите изградени от камък или кал градове, събирането на две души е равнозначно на промяна на житейското битие. С времето любовта се превръща във власт, пред която са коленичили воини и царе и повод, заради който започва война и се прекроява картата на света. По стените на храмове са издълбавани имената на обичаните, както и в мистични светилища се шепнели клетви във вярност към другия, готови да оцелеят отвъд времето и пространството. Но постепенно с развитието на цивилизацията любовта приема хамелеонния облик на оръжие и убежище, проклятие и благословия.

Днес любовта ни битува в свят, в който всичко има цена и срок на годност. Рядко я описваме в писма, съхраняващи я за идните поколения – вместо това я побираме в бързи съобщения, които могат да бъдат заличени с едно плъзване на пръста по дисплея. Връзките биват измервани в снимки за социалните мрежи, в споделени статуси и в показност, която прикрива споделената между двама празнота. Съвременният ритъм на живот трансформира любовта от бавно изтляващ огън в искра, която угасва, щом се появи нещо ново, по-блестящо. Тя често е приравнена до сделка и съпоставяне на ползи, ресурси и удобства. Именно в тази крехка и противоречива среда се вписва новото попълнение в кинематографичната биография на Селин Сонг „Материалисти“ – филм, който дисектира психиката и сърцето на съвременната любов и общество и пита: готови ли сме да заплатим вече високата ѝ стойност по етикет?

От миналите животи до съвременните материални нужди

През изминалата 2024 година Селин Сонг утвърди името си в общественото пространство като творец, който желае да проникне до най-скритите и дълбоки пластове на човешките взаимоотношения и да ги пресъздаде с необходимата за това доза достоверност на големия екран. Водена от тази идея получихме и дебютния ѝ филм като режисьор – „Минали животи“, в който разплете фините нишки на съдбата, спомените и моментите, които осмислят живота ни – онези мигове на среща с предопределения за теб, раздялата и преживяването на липсата му. Сонг и екипът ѝ получиха 2 номинации за наградите „Оскар“ в категории „Най-добър филм“ и „Най-оригинален сценарии“, както и немалко внимание на наградите „Златен глобус“, включвайки се в надпреварата в категории „Най-добра актриса в драматичен филм“ и „Най-добър режисьор“.

Вторият ѝ филм „Материалисти“ препраща зрителите в сърцето на Ню Йорк и служи като удобно огледало за назрели болезнени негативни качества и проблеми, в което можем да се взрем като зрители. Луси (в ролята Дакота Джонсън) е процъфтяваща млада агентка в луксозна фирма за уреждане на срещи за търсещи любовта с своите ясно изразени материални виждания и високи критерии за живота. Наред с нея върви и един демон от миналото – нейният бивш партньор Джон ( Крис Евънс), който пази в сърцето си любовта към нея, дори след тяхната раздяла. Нископлатен актьор в театрална трупа, живеещ още със своите съквартиранти, Джон не успява да покрие изискванията, поставени от Луси. Като негова диаметрална противоположност се явява и Хари ( Педро Паскал) – неизмерим в богатството си милионер, който има всяка една възможност да удовлетвори финансово жената до себе си. След впускането на Луси в своята материалистка връзка, се появява и възможността за преоценка на любовта, отношенията и средата, в която тя се е настанила.

В „Материалисти“ Сонг акцентира върху критиката към суровата реалност на съвремието, в което любовта е поставена под натиска на материалното и консуматорското мислене на социума. Занимава с начина, по който трепетните любовни чувства се измерват на килограм като кюлчета злато, сравняват и обезценяват в свят, който поставя цената над личните преживявания и емоцията. С всичко това всяко едно мое очакване за поредната захаросана еднозначна романтична приказка, която да се върти по екраните в родните кина, беше попарено.

Колко струва да обичаш и да бъдеш обичан?

Актьорската игра в „Материалисти“ е прецизна и нюансирана – всеки герой носи своята вътрешна борба и социална тежест. Още в първите сцени Луси се откроява като пълнокръвен персонаж, в който е заложен ясен конфликт: от една страна, тя безкомпромисно заявява социалните и материалните си очаквания, а от друга – се опитва да потисне неизказаното си желание за истинска интимна близост. Дакота Джонсън изгражда този образ с финес, движейки се по оста дистанция–близост спрямо Джон и Хари и използвайки пространството, за да изрази колебливото си емоционално състояние. Именно чрез нейното присъствие филмът поставя една от централните си теми – трансформацията на любовта и превръщането на интимността в материална категория. В образа на Луси зрителят разпознава и извода, че статутът, вещите и социалните очаквания избледняват пред силата на автентичната емоционална връзка.

Двата мъжки персонажи в „Материалисти“ функционират като контрапункт един на друг и в същото време като огледало на Луси, разкривайки материализацията и обезценяването на любовта. Хари е по-резервиран, рационален и представя подход, в който емоциите са прецизно контролирани и поставени в сянката на социалния и финансов статус. Педро Паскал предава това чрез присъщия за него нежен контрол върху мимиката, умерени жестове и по-равна интонация, създавайки образ, който измерва всяко взаимодействие в личен аспект и го претегля по стойност. В сцените на близост с Луси неговият поглед и реакциите му подсказват скрито внимание или загриженост, но едновременно с това и дистанция, която показва как материалните очаквания променят интимността.

От друга страна, Джон е по-експресивен, импулсивен и отворен към емоциите. Неговият образ се интерпретира като символ на съвременната любов, която е частично свободна и естествена, но винаги поставена под влияние на материалния натиск и високия ценз на живот в големия град. Персонажът на Евънс е катализатор, който разкрива скритите пластове от психологията на Луси – завръща към моментите от общото минало на радост, конфликти, провокирани от битовизми, както и авантюристичното впускане в следващия ден. Чрез него разбираме колко деликатна, уязвима и нуждаеща се от двустранни компромиси е интимността между двама души в съврменното ни общество.

Размириците на съвременната любов

Любопитно за мен второстепенното присъствие, клиентите на агенция за запознанства „Адор“. Всеки един от тях с представителния набор от критерии за „идеалния партньор“ – външен вид, статус, финансово положение, професия, цвят на кожата – които не са просто индивидуални желания, а отражение на широко разпространени и насадени ни социални норми и стереотипи. Оценяват партньора като „продукт“ и всичко това показва как гореизброените фактори потискат неподправената емоция при избор на своя любим. Чрез „жадните за любов“ необвързани клиенти се разкриха скритите страхове и комплекси на Луси, Джон и Хари – несигурността, нуждата от одобрение и тревогата относно материалната и социалната стойност на собствената личност.

„Материалисти“ не е филм, който впечатлява с оригиналността си към картината, дизайна, липсва и грандиозно отклонение към клишето. Въпреки това е част от необходимите неангажиращи летни ром-комедии, които да присъстват на големите и малките екрани. Селин Сонг представя своята предизвикателна интерпретация на една любов, в която виждаме собствените си представи – оголени, разпилени, обвити в лъскава, но куха обвивка. Без красиви илюзии, а сурова истина за това как безобразно измерваме любовта днес и колко малко остава от нея, когато я поставим на кантар.

*

Всички текстове на Емма Пекова можете да намерите тук.

Снимки: Форум Филм България, IMDb