В историята на съвременното световно кино има имена и лица, които прорязват като Халееви комети небосвода на малкия и големия екран – велики артисти идват и си отиват, оставяйки незаличими следи върху лентата. Някои са експанзивни, други са обрани, но има и такива, които поставяме в една много тясна графа, обхващаща най-необикновената черта на един артист – обикновеността. Представете си само как един човек на изкуството грабва, манипулира и омагьосва поколения със своята обикновеност и оставя трайна диря в съзнанията ни сякаш е велик илюзионист. Името на този обикновено велик човек е Томас Джефри Ханкс.
Една обикновена, кратка биография
Тук идва моментът, в който трябва да бутна четвъртата стена и да си призная, че не знам как да опиша по-словоохотливо човека и артист Том Ханкс. Може би защото е толкова небезизвестна личност или защото не блести с особено драматична история. Подозирам, че ви се чете за борба със зависимости или борба със себе си, някаква мотивираща и изграждаща личността история или драматична, погубваща я такава. Но в тази история няма наркотици или драматични жълти вълнения, които да я съпътстват – има нещо по-интересно от всичко това, а именно – как се става велик артист, без да бъдеш необикновен. Том Ханкс е роден на 09.07.1956 г. в Конкорд, Калифорния, САЩ. Има особено обикновено детство, като оставим факта, че родителите му се развеждат, когато е в ранна детска възраст и трябва да се опитва да спечели любовта на баща си през юношеските си години. Това не създава комплекси, нито мащабна маниакалност за величие у Том, но създава нуждата да бъде чут. В по-късен етап от живота си той се жени, раждат му се две деца, развежда се и се жени повторно за друга жена и това отново не ни дава предпоставка да говорим за някаква необикновена личност, а за скучна, позната и не особено оригинална житейска история. И въпреки всичко, някакси този човек успява да остане в историята на съвременното кино като едно от най-светлите, талантливи и естествени чудеса на малкия и големия екран.
Скромността на обикновения артист
Още от дете Том не вярва в себе си до степен да може свободно да заяви на света какви са му намерения за бъдещето. Пътуванията му от град на град, породени от баща му, който постоянно сменя работните си места, не му дават шанс да получи нужния кураж да заяви какъв иска да бъде, но му дава достатъчно свободно време да мечтае. „Моята работа е да съм професионален разказвач на истории“, казва за себе си Ханкс. Тази липса на самочувствие, че може да се занимава с нещата, към които проявява интерес, всъщност работи в негова полза. След поредица от случайности (ако изобщо има такова нещо като случайност), той получава шанса да работи за драматургична трупа, която главно се занимава с творби на Шекспир, редом с други класически произведения. До последно не вярва, че всичко това може да доведе до нещо повече от приятно хоби. След тригодишно стажуване в трупата, Том е поканен да участва в постановките „Укротяване на опърничавата“ и „Вишнева градина“. Това му отваря вратата към малкия екран и преди да е разбрал как се е случило всичко, Том Ханкс вече е професионален артист, който получава заплата срещу това да мечтае и да се забавлява. Всичко това не е толкова необикновено като история, нито пък дава гаранция, че личността няма да се повлияе от шанса и да пропилее потенциала си.
Методът на обикновения артист
Има много примери за актьори, които попадат в заешката дупка, докато гонят Алиса, но в крайна сметка остават с пръст в уста. Не и Том Ханкс. Когато един артист се опита да подпечата със свой стил една творба – без значение дали е актьор, художник, писател или танцьор – винаги си личи, когато не е искрено. Искреността прозира, защото сама по себе си не може да бъде насилена да бъде искрена. Нека разгледаме някои от ролите на Ханкс. В „Плясък“ (1984 г.) и „Голям“ (1988 г.) той е харизматично шантав човек, който отказва да порасне. След това го виждаме като болен от рак адвокат във „Филаделфия“ (1993 г.), леко аутистичен, но иронично гениален мъж във „Форест Гъмп“ (1994 г.) – за които получава Оскар за Най-добра главна мъжка роля в две поредни години. Бил е още капитан на полк през Втората световна война, надзирател в затвор, агент на ФБР, пилот на самолет, Уолт Дисни и още и още разнородни лица и герои. Въпросът е как успява да направи всичко това сякаш без каквито и да било усилия и в същото време да създава монументални и трайни персонажи в кино-историята? Отговорът не е чак толкова сложен и се крие в искреността му. Той играе всяка една роля, пречупвайки я през своя образ и подобие, и по този начин постига необикновения ефект, който сияе във всеки един негов филм. Играе себе си, докато е в процес на имитация на друг човек.
Искреността на обикновения артист
Звучи по-сложно, отколкото изглежда, но точно тук се крие магията на артиста Том Ханкс. Ако едно изпълнение ни се вижда просто, то е само защото е минало през дълъг и труден процес, за да изглежда така за нас. Цялата философия на подготвка за роля, нейното изиграване и резултат са цялостно сложни за обяснение процеси, които се разгръщат в съзнанието на изпълнителя. Том Ханкс е майстор в това да играе себе си в дрехите на реални и фиктивни личности. Необикновеното в цялата палитра от роли и чужди дрехи е колко характерно обикновен е всеки един персонаж, изигран от Том. Те са ефирни и леки, когато той иска, строги и тежки, когато трябва, и изненадващо завладяващи, защото докато го гледаме, сме сигурни, че персонажът знае нещо, което ние не, но пък умираме да разберем. В този смисъл ние също сме част от играта, подвластни сме на магията, която небрежно струи от него и сме потънали в трепет да разберем какво толкова знае този човек и защо не ни казва. Не намирам за нужно да изреждам примерни филми или роли, защото е правено многократно от други хора, във всяка една аз се опитвам да разлистя поне мъничко от един от слоевете на тази личност. Просто знам, че крие нещо и винаги се връщам към филмите му, за да го намеря…
Човек за всички хора
Томас Джефри Ханкс е актьор, сценарист, режисьор, съпруг, писател, колекционер на пишещи машини, любител астролог; човек преборил нови и стари вируси, както и диабет; човек, който за любимата си става православен християнин; човек, който с най-големи усилия се мъчи да произнася думи на български за филма „Терминалът“. В галактиката на световното кино има цяла планета посветена на Том Ханкс, както в орбитата на нашата галактика има астероид кръстен на него. Рядко в нашия живот срещаме хора, които ни се струват дълбоко познати, без да сме се запознавали с тях. Сякаш раними и чисти ни приветстват да си свалим гарда и да се отпуснем. Това е даденост – дали обществото създава илюзорни рамки за характеризиране на даден човек като „предразполагащ“ – не знам. Но знам обаче, че каквото и да е, този човек го притежава и е създаден, за да го сподели с всички ни.
Автор: Илия Гайдев
Снимки: IMDB, CBC, Planet Randy, Enterpreneur, Oscars, Vanity Fair
