Небезизвестният роман на Александър Дюма-баща „Тримата мускетари“ е любим сюжет на малки и големи и винаги е бил благодатна почва за сценаристи и режисьори по света. Фокусът върху жертвоготовността и приключенията на четирима смели мъже кара читатели и зрители да затаят дъх и да се впуснат заедно с тях по опасните тъмни парижки улици в името на краля, кралицата и собствената им чест. Майкъл Ууд, професор в университета в Принстън, много точно изразява позицията на средностатистическия човек: „Всички помним романа, без да сме го чели изобщо“.

Литературната творба е една от най-екранизираните, почти колкото „Клетниците“, и дори да не сте чели романа, то поне сте гледали една от многото филмови адаптации, които светът на киното щедро предлага. Аз съм от хората, които смятат, че всеки филм, направен по популярен роман/разказ/повест, губи своята оригиналност и аудитория в мига, когато се направят още няколко копия с една и съща концепция, с една и съща посока на действията, с един и същ декор. Колкото и да се режат и добавят някакви детайли, за да бъде този пореден филм малко по-разчупен от предишния, отново на филмовата сцена излиза познатото, вече гледаното и изцеденото. Всеобщият мозък на световното кино залиня от липса на нови и оригинални идеи и разчитайки на интереса на зрителя към познатото, издухва прахта от изоставените романи на бабината полица и създава поредната приключенска драма за мъжката чест, тайните международни афери и скандализирания кралски двор.

Не мога да кажа, че видях нещо ново и изненадващо в тази поредна версия на „Тримата мускетари“, освен подхода, който френският режисьор Мартен Бурбулон избира, а именно филмът да бъде разделен на две части, които излизат по родните кина с две седмици разлика. Но това отново не е нещо невиждано, имайки предвид, че през 1961 г. излиза двусерийната сага на Бернар Бордери „Тримата мускетари: Диамантите на кралицата“ (1961) и „Тримата мускетари: Отмъщението на Милейди“ (1961).

Ах, Париж, Париж…

Този град винаги е бил една блестяща, бленувана дестинация, криеща своите тъмни тайни, обвити в позлатена бонбонена обвивка. Идеално място човек да започне нов живот, да се превърне в герой…или да потъне в похот, забрава и нищета.

Париж е пътят към нов живот и за нашия главен герой Д’артанян – младеж от Гаскония, бленуващ да стане мускетар. По пътя си той става свидетел на опит за отвличане на млада благородничка и опитвайки се да спре групата бандити, едва не губи живота си. Полужив, излязъл буквално от гроба си, младият гасконец посещава капитан дьо Тревил, който е командир на мускетарите, за да заяви своите амбиции. По случайност Д’артанян вижда един от мъжете, които го нападат и преследвайки го, си навлича неприятности с Атос, Портос и Арамис – мускетари от гвардията. Младежът насрочва с всеки един от тях дуел, но още на първия дуел разбира, че секундантите на Атос са именно Портос и Арамис. Последвалата суматоха е прекъсната от гвардейците на кардинал Ришельо, които искат да арестуват мускетарите за незаконно дуелиране. Напрегнатите обстоятелства сближават Д’артанян с тримата мускетари, сблъсквайки ги с подмолните планове на кардинала и неговата мистериозна помощничка, забранената любов на кралица Ан Австрийска с херцога на Бъкингам и една война, която застрашава бъдещето на цяла Франция.

„Тримата мускетари: Д’артанян“ замъглява представата ни за френски блясък и разкош и изкарва на показ ръждивата страна на миналото на Франция – измамите, насилието, лицемерието и подправеността. Кралската власт е марионетка на религията, която е обвила цялото кралство в отровните си пипала, а любовта и уважението са тайна, разпростираща се чак отвъд пределите на Франция. Напрежението е засилено до максималната си възможност, животите на ключови персонажи са поставени на карта, а смелостта и бързината са единствените изходи. Важна роля, както във всеки един филм, играе саундтракът, който допълва сцените с още мрак и мистицизъм. Заслугата е на Гийом Русел – композитор на музиката на злополучната четвърта част на „Непобедимите“ (2023).

Бодра смяна на честта

Тримата  мускетари са персонажи, отличаващи се с позабравени в модерно време качества като героизъм, чест, уважение и справедливост. В най-новата филмова адаптация имаме обилно разнообразие от утвърдени актьорски стожери и изгряващи нешлифовани диаманти. В ролята на Атос влиза неповторимият Венсан Касел, познат ни от модерните френски класики: „Омраза“ (1995), „Пурпурните реки“ (2000) и „Необратимо“ (2002). Борещ се със своите „демони“, най-възрастният мускетар е изправен пред смъртна присъда поради обвинение за убийство на млада жена. В първата част екранното време на Венсан е ограничено, но стискаме палци да го виждаме малко повече в предстоящата втора част, която ще излезе съвсем скоро.

В ролята на Милейди де Уинтър винаги фаталната дама с пронизващ поглед и нестандартна, но изумителна красота – Ева Грийн, която знаем от филмите: „Мечтатели“ (2003), „Небесно царство“ (2005) „Казино Роял“  (2006), “Град на греха: Жена, за която да убиваш” (2014) и страхотно недооценения сериал „Викторианска история“ (2014-2016). Гледайки я в „Тримата мускетари: Д’артанян“, осъзнах колко ѝ отиват антагонистичните роли и колко естествено тя може да ни представи една манипулативна, смъртоносна жена, обрисувана изцяло автентично, въпреки хиперболизираните характеристики, които архетипът винаги е носил със себе си. Интересен е случаят с изгряващия актьор Франсоа Сивил, който изпълнява голяма част от каскадите си и в двата филма, тъй като се е подложил на сериозна тренировка по фехтовка, бой с мечове и конна езда специално за ролята. Той е първи и единствен избор за ролята на младия, безразсъдно смел гасконец. Франсоа споделя, че е помолил сценаристите да добавят малко повече уважение в отношенията на неговия Д’артанян с персонажа на Констанс Бонасийо (неговата любов от пръв поглед), защото се е чувствал неудобно от това колко много отявлен флирт е вкаран в сценария. Истински джентълмен мускетар!

По отношение на изобразяването на персонажите проличава заявката за нещо малко по-екзотично, по-различно и по-отличаващо се от досегашните трактовки на историята. В оригинал Портос е изобразен като най-духовития, честен и винаги леко наивен мъжкар. В този филм Портос смело заявява своята бисексуална ориентация, което е нещо ново за образа на сърдечния мускетар. Арамис винаги е бил най-младият от троицата, отличаващ се с изискани маниери, възпитание на високо ниво (които са незаменими оръжия в завидните му любовни завоевания) и много суета. Във филма Арамис не е по-млад от останалите си съмишленици (или поне не изглежда), води двойствен живот и флиртува сравнително дебелашки с различни жени. Актьорската игра държи едно средно ниво, граничещо с театралничене. Битките са като извадка от мюзикъл, защото, въпреки че актьорите са тренирали интензивно фехтовка, в „Тримата мускетари: Д’артанян“ сериозно липсва реализъм. За двучасов филм действията се развиват твърде бързо и сложността на ситуациите и заплетеността на отношенията между персонажите стават жертва на блудкава неяснота. В тези ситуации сценарият разчита на повече динамични сцени и действие, отколкото на разплитане на сложността на сюжет – както обикновено, на количеството се залага повече, отколкото на качеството.

Всеобщият световен интерес към френската история, култура и благороднически взаимоотношения не спира да бъде обект на интерес и на съвременните сценаристи и режисьори. Задкулисните отношения, опасните връзки, политическите сблъсъци и липсата на морал са подправките за изграждането на филм, който да притежава широко поле за анализ и размисъл, но уви, „Тримата мускетари: Д’артанян“ рядко спира, за да се отдаде на него. Той по-скоро препуска през различните събития от тази много интересна епоха на величествената страна, търсейки пикантерията, блясъка, но и героизма и честта, за да се опита сътвори един баланс между историческата картина, персонажите и сюжета, който невинаги намира. Въпреки това, ако сте почитатели на тази утвърдена класика или сте гледали всяка една адаптация, или пък имате домашно по литература, а може би просто ви се гледа исторически екшън – това са вашите „Бързи и яростни“ на коне. Все пак, нека не забравяме – в днешно време „Тримата мускетари“ се възприема за световна класика, но някога преди е бил просто един приключенски роман, написан за романтични, развълнувани юноши, търсещи малко тръпка и приключение!

*

Всички материали на Симона Хальова можете да намерите тук.

Снимки: Александра Филмс, IMDb