Страсти в кухнята: Вкусът на нежното кино

За да се изрази любовта чрез киното, не е необходимо да бъде представена буквално – с физически акт, с диалог между предметите или хората, подчинени на това чувство, това са повърхностни методи. Много по-въздействащо е да се оцветят лицата на тези влюбени жертви с подходящата светлина, да се акцентира върху тишината между тях, да се подскаже интимността. Когато бъдат разделени, в движенията им да се открие мисълта за другия – докато ходят по улицата и забелязват цветарски магазин, те не виждат предлаганото вътре като просто букет, ами възможен романтичен жест. Естествено, това е прекалено елементарно обяснение. Във филма „Страсти в кухнята“ любовта между двама души е придобила далеч по-съвършена форма – храната. Звучи като незначителното удоволствие на ежедневното хранене. Но начинът, по който е заснето приготвянето на всяко едно от ястията в „Страсти в кухнята“, подсказва за съвсем различно тълкуване.

Рецептата

Основно окъпваният в златисто от камерата е персонажът на Беноа Мажимел – Доден. На него му е отделено най-много време, освен в златисто, бива обливан и в силно контрастен син нюанс. Операторът Джонатан Рикебург е отговорен за това. Неговата отлична работа не се изчерпва дотук, но нека сега се върна към случващото се на екрана. В края на деветнайсети век сме, историите за любов никога няма да получат срок на годност, нито пък да се различават в своето естество заради периода. Доден е известен кулинар, чието вдъхновение е готвачката в дома му – Йожени. Между двама им цари на вид безкрайна хармония. Тя е засегната по деликатен начин в поредица от сцени, в които зрителят ги наблюдава как боравят в кухнята. Доден изглежда вманиачен да впечатли Йожени с редица екстравагантни, сложни, но и неустоими блюда.

Режисьорът Тран Ан Хунг интелигентно показва как за Доден докосването на продукти, с които ще изненадва обекта на своите желания, е сякаш докосване и на тялото на Йожени. В ролята на готвачката е Жулиет Бинош, все така женствена, чувствителна и привлекателна на екрана. „Страсти в кухнята“ обаче започва не с проявата на обожание от страна на майстора-готвач към неговата подчинена. Откриващият, забързан около половин час, акт е посветен на Йожени и нейното място в кухнята. Там тя се чувства най-независима и съвсем заслужено като господарка. Не я привлича светът на мъжете, на обсъждането на последните политически новини, на парадирането с успехи в професионален план… Доброволно и честно признава, че общуването ѝ с тези типажи протича чрез храната, която приготвя и им бива сервирана. Нейната свобода е една и тя се изразява в готвенето. Точно и затова в продължение на две десетилетия отклонява предложенията за брак на Доден.

Презентацията

Тран Ан Хунг признава в интервю колко не харесва първоизточника на филма. Както подобава на всяка добра адаптация, Хунг е взел идеята, пречупил я през своята призма и я е развил, надграждайки оригинала. Единствено по време на надписите се чува музика, през останалото времетраене на „Страсти в кухнята“ се разчита звуковото оформление да е „живо“, дело на околностите – изпаряване на вода, рязането на месо, пукането на зеленчуци в тигана и т.н. Така се добавя реализъм (всяко от ястията във филма е било наистина приготвено, не са се използвали макети) в иначе доста вълшебното заснетата атмосфера. Джонатан Рикебург умело е уловил желаните цветове, с които Тран Ан Хунг е искал да нарисува този камерен, френски свят. Част от кадрите в „Страсти в кухнята“ изглеждат като съживени картини на Едуар Мане. Няма как окото, на когото и да е било от публиката в киносалона, да остане безразлично към красотата на филма.

Тран Ан Хунг отрича самоцелно да е избрал, заради общото минало на Беноа Мажимел и Жулиет Бинош, точно те да бъдат в главните роли. Не ги е приемал като разведена от вече две десетилетия двойка, между която би могло да настане неудобство. Изобщо не се е занимавал с личните им взаимоотношения. И все пак, няма как този факт да не е послужил като катализатор, за да може Доден и Йожени да са толкова достоверно привързани един към друг персонажи. Бинош признава, че когато дъщеря ѝ от Беноа Мажимел е гледала филма, е била трогната от случващото се на екрана. В този смисъл „Страсти в кухнята“ се превръща и в добро лекарство за едно иначе разделено семейство.

Вкусът

Изненадващо беше решението на Франция да се откаже от носителя на Златна палма „Анатомия на едно падане“ при избора си за кандидатура за наградата за най-добър чуждоезичен филм на тазгодишните Оскари. „Страсти в кухнята“ обаче е не по-малко достойно предложение и ще бъде почти сигурно номиниран. Няма как подобен филм да остане неотразен. Бих могъл да го определя дори като един от най-френските филми за двадесет и първи век – любовта освен между хората се пренася и към кулинарията, така важна част от живота на всеки себеуважаващ се французин. Тран Ан Хунг несъмнено успява да засити дори най-капризните зрители и надали бихте искали да пропуснете „Страсти в кухнята“. Желателно е „дегустацията“ да направите в киносалона, такова изкушение ще бъде най-вкусно именно там.