След продължително и на моменти почти клинично изследване на собствените си натрапчиви вкусове и нездрави обсесии, достигнах до заключението че Дейвид Кронънбърг е любимият ми кино-Дейвид. Плътно зад него, заключени във вековна схватка за надмощие и контрол над неблагодарното второ място са воайорската перверзия на Дейвид Финчър и кошмарните съновидения на Дейвид Линч. Но дълбоко психологически наслоената, влажна и лъскава, месеста тактилност на Кронънбърг завинаги ще царува над всичко друго. Така че наистина – „да живее новата плът!“.

Това са нашите умове и души, притеглени към мрака, мислещи мисли, пишещи книги, създаващи филми и консумиращи ги с жадната страст на удавен в мнимо целомъдрие пуритански окаяник, който цял живот е потушавал тъмния животински огън в главата и слабините си… до този момент. До момента, в който нашето насила пречистено с белината на изкуствено създадения ни морал съзнание не достигне своята критична маса… и не се пречупи. В този миг то се потапя в бездънното корито на безкрайния катраненочерен басейн на безсмислието. И там ни чака Брандън Кронънбърг и неговият хипнотичен и ужасяващ Infinity Pool.