Нощ. Сивкава, мътна завеса покрива сцената. От най-горната част на стълбището се появява Норма Дезмънд. Светлина. Всички спират всякакво движение. Затаяват дъха си, мускулите си, съзнанията си… ето я. Тя слиза с всички условности на грацията, минава през тълпа от мълчание, изправя се като бикоборец пред камерите и казва, че е готова за кадър в близък план. Това е Норма Дезмънд, минути преди да осъзнае съдбата си. Съдба, която е избягвала през последните двадесет години. И всичко заради едно единствено нещо – самата Норма Дезмънд.