Том Ханкс

Том Ханкс: Един необикновено обикновен човек

В историята на съвременното световно кино има имена и лица, които прорязват като Халееви комети небосвода на малкия и големия екран – велики артисти идват и си отиват, оставяйки незаличими следи на лентата. Някои са експанзивни, други са обрани, но има и някои, които поставяме в една много тясна графа, обхващаща най-необикновената черта на един артист – обикновеността. Представете си само как един човек на изкуството грабва, манипулира и омагьосва поколения със своята обикновеност и оставя трайна диря в съзнанията ни сякаш е велик илюзионист. Името на този обикновено велик човек е Томас Джефри Ханкс.

Хелмут Бергер: Опит за спомен за едно момче със сини очи

На 28-ми май в Залцбург почина един човек, когото никога не познавах, но който е пропаднал в забвението на един гениален век. Защо в забвението? Защото от неговото име е останала само бледа сянка, а за неговите роли няма спомен… но въпреки това онези очи, онези сини и безкрайни очи трудно се забравят…

Булевардът на залеза

Булевардът на залеза: Дисекция на живота през погледа на киното

Нощ. Сивкава, мътна завеса покрива сцената. От най-горната част на стълбището се появява Норма Дезмънд. Светлина. Всички спират всякакво движение. Затаяват дъха си, мускулите си, съзнанията си… ето я. Тя слиза с всички условности на грацията, минава през тълпа от мълчание, изправя се като бикоборец пред камерите и казва, че е готова за кадър в близък план. Това е Норма Дезмънд, минути преди да осъзнае съдбата си. Съдба, която е избягвала през последните двадесет години. И всичко заради едно единствено нещо – самата Норма Дезмънд.