През далечната 1971, когато Джордж Лукас се вдъхновява и измисля филм за войни сред звездите, с малко магия, лазери, огромни кораби-градове и кораби-планети, надали и в най-налудничавите си представи си е позволявал да допусне какво ще се случи с това (почти буквално) култово творение. Близо половин век вселената на Междузвездни войни ни глези и черпи с нови допълнения, които за истинските фенове облекчават онзи досаден сърбеж на „Този/тази от къде се появи?“, „Защо се държи сега този чичко така?“ и „Какво по дяволите се случи с онази леля?“. Най-новото попълнение в този вечно разрастващ се канон се нарича Междузвездни войни: Истории за Империята, което дава отговори на много от тези въпроси, докато в същото време ни замечтава за всичко, което обичаме в Междузвездни войни. 

ПОРЕДНОТО БИЖУ НА ДЕЙВ ФИЛОНИ

Истинските фенове вече свикнахме, че всичко, което този човек пипне, се превръща в злато. Истории за Империята не е изключение. Този сезон, подобно на Истории за джедаите, е общо час и двайсет минути и по непотвърдена, но предполагаема информация, представлява първата част от планирани три сезона. Категорично разделен на две ясно обособени части, първите три епизода от общо шест покриват арката на Морган Елсбет, която за първи път срещнахме за кратко в сезон втори на Мандалорецът и по-късно в първи на Асока. Вторите три епизода пък проследяват Барис Офи след нейната присъда за терористичния ѝ акт срещу храма на Корусант. Минисериалът няма политическа цел, не е натоварен с политически коректни квоти, а атмосферата е потискащо красива. Той замечтава, вдъхновява и всеки фен иска още… ако може веднага! Ще разгледаме двете арки малко по-надолу, но нека дам повече контекст за какво всъщност гледаме.

ИСТОРИЯ И ЛЕГЕНДИ

След излизането на оригиналната трилогия (епизоди IV, V и VI), поредицата жъне безапелационен успех и се превръща в световен феномен и абсолютна класика, съпътствана от теории, форуми, комикси, игри, книги, които така и не се превръщат в „официални“, но повличат след себе си лавина от мечтатели. Това е и причината истинските фенове на вселената винаги да се разпознават, ако се срещнат.

Години по-късно, когато прикуъл трилогията (епизоди I, II и III) приключва, Лукасфилм, а по-късно и Дисни, виждат нуждата и (финансовата) възможност да продължат и разширят историята, така че да покрие множеството недовършени и неизследвани сюжетни линии от вселената. Изборът това да се случва под форма на компютърна анимация за съжаление носи и негативи. От една страна, на пръв поглед за много фенове, а и за нови зрители проявили интерес, тези истории не изглеждаха достатъчно „сериозно“. От друга страна, това се оказва истинска благословия заради безкрайните възможности, които анимацията предлага, и Дейв Филони успешно успя да разгърне потенциала на сериалите, без да се страхува от диктат и микромениджмънт за това какво „трябва“ да бъде включено в тях. Така, някои от най-заклетите фенове ще ви кажем, че Войните на клонираните е най-емоционалната и най-стойностната част от вселената на Междузвездни войни.

Ако потърсим Star Wars Timeline, ще намерим абсолютно ужасяващия и оплетен списък, който често много бързо плаши всеки нов фен на вселената. Добрата новина е, че всички отклонения от главната история, която разказват епизоди I до IX, са самодостатъчни и можем да им се насладим и да помечтаем заедно, без да е нужно да сме изгледали и изчели всичко. Нека го кажа малко по-технически – когато гледаме филмите, се потапяме в диегетичната и метадиегетичната част от историята. За тези от нас, които гладуват за повече и все посягаме към екстрадиегетичната част от вселената, то тези истории са балсам за душата.

Морган Елсбет – последната вещица на Датомир

След сезон 2 на Мандалорецът и по време на сериала Асока, всички се чудехме коя, по дяволите, е тази вещица, защо не разполага със силите си, защо се бие на страната на Империята и какво общо има тя с Адмирал Траун. Междузвездни войни: Истории за Империята дават отговор на всичко – те ни разказват какво се е случило и какво се случва в момента на мистичната планета Датомир, сервират ни една прекрасна история за разочарование, предателство, страх, пропусната възможност за спасение и перфектната буря, която създава един безкомпромисен злодей. Дейв Филони ни оставя вратичка да проявим съчувствие към нея, да я разберем и да простим, но след първи сезон на Асока вече знаем какво точно я очаква. За това допринасят и имената на епизодите – 01. Пътят на страха, 02. Пътят на гнева и 03. Пътят на омразата. Директна препратка към учението на Йода от Невидима Заплаха – „Страхът води до гняв, гневът води до омраза, а омразата води до страдание“.

Първи епизод ни „връща“ във времето, когато генерал Грийвъс напада Датомир, с цел избиването на всички датомирски вещици. Тук усещаме истинския ужас и чувството за безпомощност, което този геноцид предизвиква. Виждаме какво се случва, когато страхът ни плени, и ни демонстрира как дори да имаме възможност да се отърсим, понякога смразяващата му хватка е по-силна от нас.

Втори епизод ни тласка към нещо ново – кариерата на Морган по време на Империята. Отритната и сама, там тя среща Траун. Успешно манипулирана от него в безизходицата си, Морган се отдава напълно на гнева си и, като всички останали като нея, се превръща в инструмент в ръцете на Траун.

Трети епизод ни учи какво се случва, когато гневът се загнезди в някого и се превърне в дълбока омраза. Носи ни в първите години на Новата република и ни запознава с вече безкомпромисната Морган, изцяло отдала себе си на най-тъмните си страни и носейки със себе си точно това, от което я е било страх някога. Нейната арка в този минисериал приключва, а страданието ѝ можем да видим в Асока.

Барис Офи – когато добротата не може да бъде потушена

Един от по-неизвестните персонажи на вселената, Барис, за пръв път срещаме във Войните на клонираните. Тя е умен, послушен и свръхотдаден на джедайския орден и на своя учител Луминара Ундули падауан. Още с представянето си, Барис ни залива с огромно количество Хърмаяни енергия и заедно с учителката си беше използвана във Войните на клонираните като пълната противоположност на дуото Анакин и Асока. В по-късните сезони на сериала виждаме трагичната ѝ съдба – добротата ѝ се бунтува срещу все по-военно настроения джедайски орден, докато не извършва атентат в джедайския храм, за който се опитва да натопи Асока. Анакин се впуска да оневини Асока и в последния момент разобличава конспирацията на Барис. Оттук започва сюжетът на Истории за Империята. В последните три епизода имаме удоволствието да видим несломимата доброта на Барис, независимо колко непосилно изглежда тя да бъде поддържана в лицето на ултимативното зло. Тя приема единствената възможност да излезе на свобода – да се присъедини към инквизиторите на Дарт Вейдър, с надеждата, че може все пак да прави добро в процеса.

Арката на Барис е един истински апотеоз на доброта въпреки всичко и в нея виждаме поредната добре завършена сюжетна линия на един от най-дискутираните персонажи сред по-запалените фенове на вселената. Виждаме осъзнаването на младата Барис и нейния път за бягство и спасение. Виждаме и защо тя е възприемана за една от най-талантливите лечителки от ордена.

За Финал

Истории за Империята е едно прекрасно бижу – за по-небрежните зрители е добър спектакъл, има достатъчно напрежение, битките са прекрасни, визуално е едновременно прелестно и потискащо. За тези, които искат още повече вдъхновение от емоционалното, в което да вникнат и още цвят във вселената на Междузвездни войни – за пореден път Дейв Филони ни дава всичко и много повече. Единствено не трябва да ви плаши CGI елемента. Ако ви плаши, ще ви разгневи, ще го намразите… а всички знаем до какво води това.

*

Автор: Никола Александров

Снимки: IMDb, Rebelscum, Deadline, Venngage