Едва изпъкваща между два високи блока на софийската ул. „Гурко“ стои спретната модернистична сграда с яркожълти стени, към която повечето минувачи отправят поглед, но продължават по пътя си. Това е наскоро реновираната административна сграда на Българската национална филмотека, с чиято дейност все повече любители на киното се запознават. В разговор за реставрирането и съхранението на филмите потъваме в недрата на БНФ с киноведите Росен Спасов, Галя Жекова и Ангел Радев.

„Основните задачи на БНФ са: колекциониране, реставриране, консервиране и съхранение на филмови и отнасящи се до киното нефилмови архивни ценности от националното и световното изкуство…“

Росен Спасов: Това е мисията на всяка една филмотека по света, а дейността ѝ варира според това колко развит е един филмов архив. В България имаме няколко хранилища, като основният се намира до киноцентър „Бояна“ и действа като разпределителен пункт, с още две активни хранилища в Белоградчик и Стара Загора.

Росен работи в БНФ от 2017 г. и понастоящем е ръководител на отдела за филмова обработка, разпространение и програмиране. След директора на филмотеката Антония Ковачева, върху Росен се стоварва голяма част от ежедневната дейност на архива.

Росен Спасов: Между хранилищата, филмотечно кино „Одеон“ и административната ни сграда работят приблизително 25 човека в БНФ. Това кара да се зададе въпросът с какъв персонал всъщност е редно да оперира една национална институция? Особено тази, която борави със съхранението на огромна част от аудиовизуалната ни култура.

Ангел Радев: Към днешна дата имаме около 15,000 киноленти в инвентара. Около 9,700 са българските заглавия, заедно с около 6,000 чуждестранни, като по закон всички нови филми са длъжни да предоставят копие на филмотеката – с годините трупаме и дигитални носители на всяка продукция, която е финансирана от държавата, а често и частни продукции.

Ангел Радев е стажувал в Международната федерация на филмовите архиви (FIAF) в Имперския военен музей, а преди месец се завръща от интензивно обучение в L’Immagine Ritrovata, една от най-престижните лаборатории за кинореставрация в света. Завръща се в БНФ като експерт дигитализация, което ни довежда до главния въпрос:

Що е то филмова реставрация на световно ниво?

Ангел Радев: Този процес минава през няколко стъпки:

Курация: Първо трябва да се реши кои филми заслужават да бъдат приоритизирани. Това са ленти с особено голяма обществена важност, ленти, за които се знае, че състоянието им не е добро – обикновено се приоритизират най-старите, за да може да бъдат съхранени. След като се измислят параметрите, по които се прави селекцията, колегите в Бояна трябва да прегледат и изготвят доклад за състоянието на тези ленти; 

Подготовка на лентата: Подобно на подготовка за прожекция с лентовия прожектор в кино „Одеон“, при реставрация материалът преминава през проверка и отстраняване на физическите му дефекти: лепене на скъсани перфорации, подмяна на износени лепенки между отделните секции на лентите и още други. Лентата трябва да премине най-плавно през апарата за сканиране.

Сканиране: Понякога реставрацията може да се направи с части от няколко различни копия. Когато правихме преглед на копията на „Морето“ (1967, реж. Петър Донев), открихме, че имаме копие, съдържащо епизод, който е бил цензуриран и премахнат – решихме да го върнем. Обикновено се приоритизира (ако е наличен) оригиналният негатив или неговото копие, а ако то е в лошо състояние, тогава се прибягва до позитив, но с всяко следващо копие на една лента знаем, че се губи качеството. При много късно копие самата лента няма много информация и тогава сканирането в 4К се обезсмисля.

След сканиране: Световна практика е материалът да се сканира кадър по кадър, след което изображенията се прехвърлят на специализиран софтуер, създаден единствено за дигитални реставрации. Там могат да се правят манипулации като почистване на прах, драскотини, стабилизиране на картина. Целта винаги е да се върне лентата до най-близкото състояние като при оригиналната премиера – в помощ на този резултат е, ако техникът се консултира с референтно копие, което реално е показвано в киносалон. Съществува сериозен етически проблем при цветовите корекции на реставрации, например, където цветовете на изображението се изменят драстично спрямо оригинала. Хубаво е ако хората, работили по тези филми като режисьори, оператори и т.н., са все още сред нас, да присъстват и консултират при реставрацията. Дори с тях има проблеми от типа „Тук не успяхме да го направим както трябва през 83-та година, не може ли сега да коригираме нещо?“, при което се получава нов филм. Това вече не е част от нашата работа като реставратори и архивисти.

Дългосрочно съхранение: След като се създаде DCP (Digital Cinema Pakcage), настъпва въпросът с авторските права за самото показване на реставрирания филм пред публика. Много филмотеки по света, когато имат правата, издават реставрации на DVD, Bluray, качват по стрийминг платформи. Най-богатите архиви обичат след дигитална реставрация да сложат филма обратно на лента за дълготрайно съхраняване. Лентовото копие все още се счита за най-сигурния начин да се съхрани един филм и при правилни условия може да издържи стотици години, докато дигиталните носители страдат от по-бързо остаряване на формати.

На този етап ние пренасяме дигитализацията в чужбина, главно в Сърбия, като примери за това са „Морето“ (1967) от миналата година или „Слънцето и сянката“ (1962, реж. Рангел Вълчанов) от тази година. Защо и какво ни спира да правим това у нас?

Ангел Радев: Ние сме в много добри отношения с колегите от Югословенската кинотека. Правим го там, защото условията, които ни представят, са добри и сме доволни от техния процес на дигитализация, но най-вече защото до момента не сме имали възможност да го правим ние.

Росен Спасов: Има една частна компания у нас, която закупи скенери и техника, даже направи реставрации на няколко класически български филма. Само че в тази компания просто няма опитен екип – те купиха техниката и започнаха да експериментират с нея. Колегите в Сърбия са най-добрият вариант в съотношение цена-качество в нашия регион и основният фактор, заради който избрахме да работим с тях, е огромният им опит във филмовото реставриране, тъй като са наследили и архивирали своя (няколкократно над нашия нашия) архив на югославското кино.

По това време към разговора ни се присъединява и Галя Жекова, която освен ръководител на библиотеката на БНФ е и движещата сила зад подкаста „Филмотечно“.

Галя Жекова: Когато тази година дойдоха членове на китайския филмов архив, за да преговаряме с тях, те също ни предложиха своите услуги, но се досещате за разстоянието, което лентата трябва да измине. Всяко едно пренасяне води до някаква степен на амортизация.

С какво разполага и не разполага БНФ, за да практикува успешно реставрирането на филми?

Ангел Радев: От 20 години БНФ има едно телекино, където се правят копия на филмите в стандартна резолюция и изходният файл не е кадър по кадър. Машината е много способна и все още работи добре – чудесна е за преглеждане на ленти, но не и ако искаме да ги съхраним. Сега обаче е задействан голям проект за набиране на техника и на този етап само чакаме да ни я доставят. Ще ни снабдят с три скенера, които ще работят паралелно, с работни станции с целия нужен софтуер и сървъри, с които да обзаведем дигитализационен център, който да е поне на нивото на съседите ни, за да можем да създаваме целия процес тук. Това е свързано също и с набирането и обучението на хора.

Самият процес на тази обществена поръчка е свързан с проект за масова дигитализация, чийто срок е 2026 г. Имаме две години, в които да задействаме тази техника, да обучим хора и до лятото на 2026 г. ще трябва да сме сканирали няколко хиляди заглавия. Това ще бъде доста интензивно (смее се).

Ангел Радев: В момента с колегите ни в Сърбия правим съвместна реставрация на „Крадецът на праскови“ (1964), заедно със „Слънцето и сянката“ (1962), след което се надяваме следващите проекти вече да можем да си ги вършим със собствена техника.

Росен Спасов: Надяваме се тези две реставрации да са последните, които правим извън България. 

Има ли метод, извършван в архивите в чужбина, който може да се въведе у нас и да се подобри ефективността на реставрацията? 

Ангел Радев: Средствата и хората. Практиката навсякъде е идентична, има стандарти, които всеки следва според възможностите си. Не можем да се сравняваме например с Бундесархива, където работят няколкостотин човека. Всичко зависи от това какво финансиране имаме и с колко хора можем да работим, за да спазваме тези най-добри практики.

Галя Жекова: Имаме сериозни амбиции, но все пак трябва да се разпростираме спрямо чергата си, народно казано. Иначе искаме всичко да ни е според най-високия стандарт, но сме държавна организация и трябва да направим всичко по възможностите ни.

Росен Спасов: Има финансово-административни затруднения, но те се преодоляват с течение на времето, малко по-бавно, което е типично за българската страна. И с повече постоянство!

Споменахте, че ви предстои увеличаване на екипа в бъдеще. По какъв начин хората, учили кинознание например, могат да кандидатстват?

Ангел Радев: В момента в България няма такава индустрия или специалисти, които да са обучени и готови за филмова реставрация. Преди да имаме техниката, няма как и да се свържем и препоръчаме какво да се преподава.

Росен Спасов: НАТФИЗ имаха план да подготвят магистърска програма за филмова реставрация, но после нещата останаха на „стендбай“. Може би и Софийски университет. Но ако сте завършили кинознание, нашата сфера е много специфична и човек трябва да има интерес в тази насока, да осъзнае, че БНФ е единствената институция, която се занимава с това, и да се свърже с нас.

Галя Жекова: Човек, завършил кинознание, може да стане кинокритик и да пише за различни медии, може да държи да стане изследовател, а при нас по своеобразен начин се комбинират тези неща. Покрай подкаста всеки един от нас прави публикации в сферата, в която се интересува. Така че БНФ е „гнездото“, където можеш да развиеш целия си потенциал като киновед.

Галя Жекова: Постоянно правим изложби и си партнираме с други институции. Имаме много богат фотографски архив, който е свързан с кадри от филмите, самите актьори и снимачния процес. Имаме огромна колекция от плакати, както и материали от ранното българско кино. Неиздавани ръкописи на филмови творци, които някой ден, когато решим да ги популяризираме, просто трябва да се свържем с наследниците, защото някои от тях са позволили тяхното публикуване. Също така поддържаме своята фейсбук страница, която всяка седмица публикува поне два любопитни материала, обвързани с историята на българското кино, от снимков материал до изрезки от периодичния печат.

На първият етаж от сградата на „Гурко“ 36 има немалка библиотека, съдържаща заглавия от периодиката, собствени издания, но и редица български и чуждестранни биографии, учебници и други материали, свързани с киното. Цялата колекция от заглавия е достъпна за посетители от 10 до 16 ч. всеки ден, а Галя се старае да съдейства максимално, когато постъпят конкретни заявки. За въпроси, свързани с документация и библиотечния фонд, читателите могат да пишат на library@bnf.bg. 

Ангел Радев: Издателството е един от опитите да промотираме работата си, а другият е подкастът „Филмотечно“. Нещо, което много искам да направим пак в удобен момент, е лайвстрийм заедно с прожекциите в кино „Одеон“ с гости и музика на живо. Честотата на такива събития се ограничава и от авторските права на лентите, които прожектираме.

От 1959 г. БНФ е член на FIAF и като такъв е поелa задължение да опазва българската част на световното филмово наследство. Покрай това задължение обаче има и куриозни случаи като например копие на лента, открито в България, да се появи на световноизвестен фестивал, какъвто беше случаят с AL-MAKHDU’UN / THE DUPES (1972) от миналогодишното издание на Il Cinema Ritrovato. Това обичайно ли е за света на кинореставрацията?

Ангел Радев: Абсолютно! Това е една от големите функции на FIAF – връзка между институциите и подкрепа, когато се издирва някое копие. Питат се всички членове: „Можете ли да помогнете да се издири филмът Х?“

Росен Спасов: Дори питат за филмови елементи, защото може една страна да има единствено фрагменти от филма, което пак би могло да свърши чудесна работа при една реставрация.

Ангел Радев: Това не важи само за филмови ленти, а също и за „Имате ли резервни части за този прожектор? Имате ли човек с опит с тази техника и може да дойде и да помогне?…“ Това е една екосистема, чиято идея е ние да си помагаме един на друг. 

Росен Спасов: Случаят с AL-MAKHDU’UN (1972) е интересен, защото този сирийски филм се оказва изключително важен в историята на киното от региона – първият филм, който показва бежанци от войната там и се счита за шаблонен за много модерни продукции. Ние им изпратихме нашето копие и се оказа че то, от всичко, което бяха събрали по света, е в най-добро състояние и 90% от реставрацията му идва от нашето копие. Тепърва ще правим специално събитие, в което да покажем филма при нас – поддържаме връзка с бежански организации, с които искаме заедно да го направим. Бяхме много аплодирани миналата година на Il Cinema Ritrovato в Болоня точно заради това участие.

Росен Спасов: Това не е единственият подобен случай. Наше копие на италианския ням филм „Ад“ (L’Inferno, 1911), който L’Immagine Ritrovata реставрираха 2005-2006 г. Изпратихме наше копие и от него те взеха междукадровите надписи за реставрацията – оказа се, че нашето копие имаше най-използваемите надписи. 

Разкажете ми за връзката на БНФ с кино „Одеон“. Какъв е процесът на програмиране там?

Росен Спасов: Винаги когато го споменаваме, казваме филмотечно кино „Одеон“, защото това е си нашето кино – институционалното кино, единственото такова в България. Имаме главен програматор там, а ние като киноведи влизаме в ролята на куратори, подбираме филми, които да предложим. Гледаме да са обвързани с различни юбилеи, важни дати и събития. Понякога създаваме контекста, както правим с „Филмотечно“ – в програмата на „Одеон“ имаме рубрика „Подкаст Филмотечно препоръчва“ и филмът, който се програмира, е свързан с темата на последното издание на подкаста.

Галя Жекова: Епизод 4, който публикувахме последно, е обвързан с историята на българската анимация. След почивката на киното през месец август, през септември ще има селекция от филми на Тодор Динов от 60-е години, които са може би най-емблематичните за неговото творчество.

Росен Спасов: След като предложим тези филми на програматора, той вече намира точен ден и час за неговата прожекция. Програмата излиза седмица за седмица на нашия сайт и по различни медии.

Предлагам да завършим разговора ни с подкаста „Филмотечно“ – един изключително задълбочен и добре монтиран подкаст с любопитни гости. Как се стигна до неговото осъществяване?

Галя Жекова: „Филмотечно“ засега е финансиран изцяло от Национален фонд „Култура“ и до края на 2024 г. трябва да направим 6 епизода. Понеже сме заети с всичко споменато досега, нямаме възможност да го превърнем в същински ежемесечен подкаст. Така бяхме и заложили в проекта, просто искахме да видим как ще потръгне.

Росен Спасов: Да видим самите ние ще се справим ли с такова начинание – тези 6 епизода са част от един стартов проект и имаме ентусиазъм той да продължи.

Галя Жекова: Към момента финансирането ни от външен източник страда заради бюрократични спънки. Тази година евентуално ще кандидатстваме към Столична програма „Култура“. Ако те сметнат, че ние сме обещаващ проект, ще реализираме и сезон две. 

Росен Спасов: Следващият брой, който ще излезе в края на септември, ще бъде за използването на архивен материал в документалното кино. Гост ще бъде Мария Аверина, български режисьор на документални филми, самата използва доста архивни кадри, но отделно от това е доктор по кино и дисертацията ѝ е на тема използване на архивен  материал в документалистиката.

Повече за Българската национална филмотека може да следите във фейсбук и да слушате подраста „Филмотечно“.

Интервюто проведе Любен Краев

Снимки: БНФ