В съвремието предпочитанията на аудиторията спрямо кинопреживяването и използването на стрийминг платформи непрекъснато се променят, а разбирането на зрителските нагласи е ключово. Какви са предпочитанията на българските зрители? Какви фактори влияят на техния избор и как можем да се адаптираме към тези промени?
За да отговорим на тези въпроси, провеждаме разговор с проф. Александър Донев – експерт в областта на медийните и екранните изследвания и анализи в сектор „Екранни изкуства“ на Института за изследване на изкуствата в БАН. В хода на интервюто ще разгледаме резултатите от проведената анкета, свързана с нагласите на зрителите в България, която разкрива аспекти за влиянието на COVID пандемията, разрастването на стрийминг платформите и предпочитанията при избор на заглавия от големия екран.
В анкетата, която направихме с читателите на Кинобокс, а и отвъд тях, 50,5% посочват, че за последните 6 месеца са ходили само веднъж на кино. Кои са основните фактори, които влияят на все по-рядкото посещение в кината?
Проф. Александър Донев: Исторически погледнато, не само в контекста на анкетата, има намаляване на зрителската посещаемост на киносалоните и тя се характеризира с определени вълни – моменти на спад или някакъв вид плато (задържане на тази тенденция) на определени равнища. В момента има поредица от фактори, един от тях при всички случаи беше пандемията от COVID-19, която промени нагласите на много хора по отношение на публични забавления, присъствие на места за масови забавления.
От друга страна, промениха се нагласите на компаниите, които предлагат подобен тип съдържание. Пандемията се превърна в много мощен стимул за развитие на стрийминг платформите и други подобни пространства за представяне на съдържание онлайн, засили се интересът на публиката към тях. Новата ситуация създаде много повече разнообразие и възможност на хората да гледат филми и подобри технологическите условия за достъп. Съкрати се и цикълът на предоставяне на големи заглавия, които са имали премиери в киносалоните. Сега доста по-бързо те достигат в стрийминг платформите. Всичко това са фактори, които влияят на зрителския интерес и към посещенията в киносалоните.
Какво предприемат кината? Ако голяма част от попълнилите анкетата са от София, то как малките кина в страната успяват да задържат бизнеса си?
Проф. Александър Донев: Трудно ми е да формулирам стратегия, която кината могат да предприемат, за справяне с тази тенденция. Това е като природните бедствия – трудно е измислянето на технология, която да повиши зрителската посещаемост в киносалоните. Имам някакви наблюдения над различни практики в различни страни – в Америка преди COVID-19 беше популярна системата с абонаментни карти за филмови прожекции. За съжаление, тя не показа резултата, който очакваха киноразпространителите, защото тези карти са добро решение за хората, които така или иначе ходят често на кино, но не успяват да стимулират тези, които не ходят, за което има редица причини – възраст, динамично ежедневие, труден достъп до кината.
Кампаниите на кината по повод големи събития, като 15-ти септември (дни с преференциални ценови условия) също могат да играят ключова роля, защото в тях повече хора имат възможност да влязат в киносалона. Предполагам, че в дългосрочен план такива действия биха дали положителна развръзка, защото ще покажат предимствата на това да се гледа филм в голям киносалон. Особено ценно качество на преференциалните цени е, че залите са пълни и хората могат да преживеят различни ефекти на кинопреживяването, което не се изразява само в удобните седалки и големия екран, добрия звук. За мен един от най-важните фактори за качествено прекарано време на кино е пълната зала.
По-малките кина в страната прилагат същите методи, няма друга технология. Трябва да се търсят възможности за осигуряване на публика. Проблемите, по отношение ходенето на кино, до голяма степен са свързани със социалното битие на хората. То е функция от стереотипите на социален живот, но и от жизнения стандарт. Там, където жизненият стандарт е висок, има и по-висока посещаемост, включително хората нямат проблем, дори в тяхното населено място да няма киносалон, да изминат нужните километри до по-големия град, в който има кино. Фактически това правят и голяма част от хората, които живеят в София – киното вече не е на 5 минути разстояние, както беше в определени периоди на моето детство. Начинът и организацията на кинообслужването и предлагането, на дейността на киносалоните се превръщат в специфично изискване на публиката и това неминуемо се отразява и в малките населени места. Мисля, че фактът, че съществува в едно населено място киносалон, е достатъчно висока оценка за стандарта на живот. Кината извън София трябва да предлагат по-богат репертоар, за да мога да си осигурят консистентна публика.
В анкетата бяхме посочили списък от жанрове, които зрителите можеха да посочат като предпочитани за гледане в киносалон. На първо място бе отредена екшън категорията, след нея комедията, драмата, ужасите, анимацията, а на последно място документалният жанр. Има, разбира се, изключения като „Моралът е доброто“ от 2022 г., но защо документалните филми остават по-скоро в каталога на фестивалите в България?
Проф. Александър Донев: Поради тяхната специфика. Хората търсят форма на идентификация, някаква висока степен на емоционално преживяване, което документалните филми трудно могат да им доставят особено поради избора на тематики. По света има такива филми, които се радват на много добра гледаемост, разбира се, не толкова голяма с игралните, но по-висока от една средна категория документални филми. Системата на държавно подпомагане в български условия според мен не стимулира създаването на такива заглавия с по-висок зрителски потенциал – филми с теми, които биха предизвикали по-широк интерес от страна на аудиторията и биха намерили място при разпространение в киносалоните.
„Моралът е доброто“ е особен филм и заради героя, който е в основата му, както и заради активистката природа на неговата публика. Гледането на този филм се превръща не толкова във филмово преживяване, колкото във форма на изявяване на позиция, заявяване на идентичност и принадлежност към дадена група. В този тип документално кино тази позиция е доминираща и определя предпочитаната форма на организация на филмовите прожекции. „Моралът е доброто“ не влезе в обичайна форма на разпространение, той се показа под формата на единично събитие, което привлича група съмишленици.
Огромна част от анкетираните споделят, че за тях киното е забавление, за малка част то е форма на социално общуване. Започва ли да се губи принадлежността на киното като създател на колективно преживяване? Особено след засиленото използване на стрийминг платформите?
Проф. Александър Донев: Не бих разграничил тези две форми. Забавлението включва елемент на общуване. Приоритет във филмовото преживяване неизменно е забавлението. По-точно казано с терминологията на естетическата наука – удоволствието. Без него филмовото преживяване е невъзможно. Тук идва и проблемът, който трябва да разберат колегите, които правят високохудожествени, естетически взискателни филми и не могат да си обяснят защо нямат толкова голяма национална публика. Обяснението е, че хората търсят естетическото удоволствие, като всеки влага собственото си разбиране за него и то е свързано с вкуса, който всеки притежава. Не мисля, че има човек, който не притежава категорията естетически вкус и удоволствие. Има висок и нисък вкус, като разграничение може да се направи на база образование, социални условия на живот, с какво изкуство и с какви методи е въведен в естетиката. Един от големите проблеми на нашето образование е, че уроците по хуманитарните науки не стимулират удоволствието от естетическото преживяване. Те не са организирани така, че да стимулират учениците да харесват изкуството. Общуването с изкуството неминуемо е свързано с изпитването на удоволствие.
Как се промениха навиците на зрителите след увеличеното използване на стрийминг платформите?
Проф. Александър Донев: Анкетата показва, че все повече хора започват да използват стрийминг платформите. Това послужи и за онагледяване на все по-големия избор на такива в публичното пространство, включително появяването и на национални платформи, което аз намирам като много положителен знак. В един момент у нас имаше три такива, а в момента мисля, че само Gledam.bg запълват тази ниша.
Стрийминг платформите са неизбежно допълнение към филмовата диета на всеки запален киноман. За някои не толкова запалени – той е единственото предложение. Струва ми се, че редовните посетители на киносалоните гледат също така филми и сериали в стрийминг платформите. Те са необходими, ще продължат да се развиват и да разширяват предложенията си, ще продължават да се търсят модели за комбиниране на предлагането между киноразпространение и стрийминг платформа. Мисля, че в един краен етап статутът на киното ще се промени на бутиков и ще функционира с по-ограничена публика.
Все пак зададохме въпрос “Кой тип киносалони предпочитате? и четирите най-избирани бяха: 1. мултиплекс киносалон; 2. малко кино; 3. лятно кино; 4. домашно кино. Попитахме зрителите и за важните фактори, които влияят на избора за кино и на първо място посочиха “локация и удобство”, след това “цена на билетите” и едва на трето място “качество на картина и звук”. Води ли това до мисълта, че зрителят би направил компромис с картината и звука, ако киното е наблизо и предлага ниски билети за прожекцията?
Проф. Александър Донев: Разбира се, със сигурност би направил компромис, но може би не за всеки филм. Публиката, особено запалената, има ясна представа какво да очаква, къде и как да гледа дадено филмово заглавие. Вярвам, че тази йерархия при изборите е съвсем логична и нормална.
Като основен стимул за по-често ходене на кино е посочена “ниската цена на билетите”. Защо зрителите все още очакват резултатът от едно скъпо за създаване изкуство да бъде предоставен на ниски цени ?
Проф. Александър Донев: В чисто теоретичен план трябва да отбележим, че в областта на киното и то още в първия му голям разцвет през 20-те години на XX век се въвежда принципът на униформеност на цените, т.е. зрителите плащат една и съща цена, независимо какъв е бюджетът на филма, потенциалният интерес към него и т.н. Разпространители, киносалони и зрители много добре знаят, че едно заглавие ще привлече повече публика от друго, но то, съпоставено с останалите, се предлага на една и съща цена. Смята се, че този принцип е важен фактор за развитието на кино изразността, за пренасяне на конкуренцията не в областта на цената, а в областта на качеството.
Униформеността на цените е стимул за развитие на качеството на филмите и публиката трябва да го приеме, трябва да разбере, че високата цена се оправдава от най-високо качествените филми. Публиката не протестира срещу тяхната цена, а срещу тази на филмите, които не харесва, защото се чувства изиграна, че е платила повече, отколкото е получила. Тук въпросът е субективен, защото зрителите харесват различен тип филми. Цените се диктуват от точно претеглена стратегия между предлагане и търсене. Много важен фактор са и разходите, които непрекъснато се покачват.
Разделихме филмите, които зрителите от анкетата предпочитат да гледат на кино и през стрийминг платформите. Екшън биха гледали на кино, не вкъщи, но пък комедия предпочитат от уюта на дома. Интересен е изборът на гледане на класически филми – повече на големия екран, отколкото вкъщи.
Проф. Александър Донев: За мен отговорът е такъв, защото като зрители сме свикнали да гледаме на телевизионен екран странни филми, с които рискуваме донякъде да не ни харесат. От друга страна, кинопреживяването, когато се отнася до класически филми, ще бъде възстановено в най-голяма степен, когато това се случи в киносалон. Обяснение на този отговор е и наличието през последните години на все повече формати във фестивалите, включително и тези в България. В световен план има цели фестивали, посветени на класическо кино, и акцентите са около новореставрирани филми, които могат да се гледат отново на голям екран десетилетия след тяхното излизане. Представянето им е най-вярната и адекватна възможност, за да бъдат оценени в контекста на съвремието. В същото време в стрийминг платформите има много по-голямо разнообразие и избор на подобни филми. Разликата между двата показателя в анкетата не беше голяма и разбирам логиката.
В два въпроса сравняваме факторите, които влияят на зрителите да изберат киното (атмосфера, социално изживяване, качество на звука и картината) и на тези зрители, които избират стрийминг услугите (удобство, по-ниски разходи, възможност за поставяне на пауза при гледането на филм/сериал). Създава ли това два фронта между зрителите? Нанася ли и промяна във филмовите дейци, които се примиряват, че някои от филмите им ще бъдат показани повече на малкия екран? 48% от анкетираните посочват, че биха платили за стрийминг услуга, за да гледат новоизлязло заглавие у дома?
Проф. Александър Донев: От една страна, моят възглед е, че има хора, които гледат филми само вкъщи, но мисля, че при тях е налице социално неразположение и невъзможност, за да изберат киното, а не толкова нежелание. Не мисля, че има категоричен отказ от гледането на филм в киносалон. Няма нещо, свързано с природата на кинопреживяването, което да смущава тези хора, а по-скоро достъпът им е затруднен – ценова категория, отдалеченост, социална организация на техния бит. Не смятам, че има принципна враждебност между двете форми на филмово потребление. Възможно е, ако се направи задълбочено проучване по този въпрос, да изскочат още интересни отговори от страна на респондентите. Продължавам да мисля, че е въпрос на разпределение къде да гледаме повече и къде по-малко. Този избор е диктуван от социални фактори и статус, отколкото от принципна несъвместимост между тези две форми.
По отношение на създателите на филми – трябва да имаме предвид, че в по-голямата си част у нас го правят, за да задоволят собствен импулс на себеизразяване. Начинът, по който се гледат филмите им, има значение, но за тях 50% от мотивировката за направата му е изразяване на възгледи, идеи и концепции, да ги „извадят“ от себе си и да го представят пред други хора с надеждата за контакт.
Какви биха били новите предизвикателства, пред които са изправени кината?
Проф. Александър Донев: Главното предизвикателство, пред което са изправени кината, е възникването на нови пандемични периоди. От другата страна са новите форми на визуално съдържание, които продължават да се развиват, аналогично на технологиите. Има и една друга категория, незасегната в анкетата, която се противопоставя на киното, това са видеоигрите. Те също отнемат една съществена част от потенциалната филмова публика. Според мен още една пречка при потреблението са съвременните форми на VR – чатове, забавления, филми. Това е посока, която се развива интензивно и е възможно да отклони зрители от кинопотреблението.
Какви биха били новите предизвикателства, пред които са изправени зрителите?
Проф. Александър Донев: Зрителите трябва да се чувстват доволни в тази ситуация, защото имат все повече и повече предложения. Може би бих откроил свръхголемия избор на филмово и друго съдържание. Когато влезем в една стрийминг платформа и видим това, сме поставени пред трудности в избора, може да се каже, че филмовото потребление се ограничава до разлистване на каталога. Прекомерният избор също може да бъде предизвикателство пред публиката.
Интервюто проведоха Алекс Александрова – Спейди и Емма Пекова
