Мартин Малинов: Българските истории в хорър жанра имат потенциал да се харесат на света

Киното е изкуство, което създава връзки – между хора, култури, поколения. Своеобразен мост, който ни позволява да погледнем света през очите на другия, независимо дали го преживяваме като зрители, или го създаваме като професионалисти. В навечерието на декемврийските празници се срещнахме с едно от свежите лица на българската филмова сцена – Мартин Малинов, млад продуцент с впечатляваща амбиция, която вече включва международни отличия и награди, включително и от фестивала „Remember the Future“ в Кан. Неговите хорър продукции печелят признание както у нас, така и отвъд океана.

Александра Александрова-Спейди разговаря с Мартин за неговия път към киното, амбициите му в Щатите и дебютния му пълнометражен филм. 

#KINOИНТЕРВЮ С МАРТИН МАЛИНОВ

Филмите ти до този момент са фокусирани изцяло върху хорър жанра. Казваш, че си му почитател от дете. Кога за първи път прояви интерес към страшното на екрана? 

Помня, че първата форма на хорър, която гледах, бе клипът на „Трилър“ на Майкъл Джаксън. Харесах много грима на зомбитата и сетдизайна като цяло. Мисля, че не бях на повече от 10 години, но това ме запали. Просто започнах да гледам повече YouТube, повече филми и оттам пламна искрата към киното.

Не знам кой ми беше първият хорър филм, но този, който помня най-много, е „Сиянието“, защото беше различен от всички останали. По-комерсиалните хоръри като „Заклинанието“, „Анабел“, заглавия, които излизат по кината в сегашно време, са хубави, не ги подценявам, но „Сиянито“ е нещо много различно. Няма jumpscare-ове, няма традиционните стряскащи елементи, които присъстват по принцип. Там има един тричасов филм, в който с всяка изминала минута атмосферата става все по-напрягаща от всички ъгли на екрана и хотела. Знам го наизуст, този филм ме вдъхнови да прилагам по нещо различно в хоръра и да засягам теми, които да са любопитни за мен, но и за публиката.

Мартин Малинов

Вампирът във филма ти „Алкохолик ме посещава всяка вечер“, с награда на международния фестивал Remember the Future в Кан, е метафора за зависимостите на човек и как в такива случаи той е най-големият си враг и единствен спасител. Има ли други подобни кодирани послания в творчеството ти?

Да, в последния късометражен филм „Метапсихоза“, който наскоро имаше своята премиера. На него бях режисьор и продуцент. Метопсихозата обозначава преминаването на душата от едно тяло в друго и нейното прераждане. История за една рок група, която пътува към следващия си концерт и отсяда в хижа. И в тази хижа виждат смъртта… истинската смърт. Тя често ходи с една коса, с която убива и това е нейният символ. В нашия филм косата е дясната ръка, в образа влезе един интересен господин, висок цели два метра и двайсет сантиментра. 

„Метапсихоза“ е метафора за смъртта и живота и за необходимата липса на страх към двете. За вдъхновение послужи един цитат, който гласеше: „ако има смърт – няма живот. Ако има живот – няма смърт. Защо да се боиш и от двете? Моята рок група не уважава смъртта, изпитва страх към нея и това я погубва. 

Мартин Малинов

Подобни теми се откриват и в твоя дебютен пълнометражен филм На четири крака. На режисьорското място седи Ерик Лунд. Кога започнахте да работите заедно? 

С Ерик започнахме да работим заедно през 2024 година. Имахме частна задача, в която ни събираха в екипи по двама, единият предлага идея, другият пише сценарий по нея, после обратното. Аз предложих моята идея, доста странна: двойка отива в къща на ужасите (вид атракцион), обаче са под въздействието на LSD и преживяването им се превръща в кошмар. С времето този сценарий се превърна в Terroride, който Ерик режисира през септември, а аз бях негов продуцент.

След него продължихме да работим заедно. Ерик написа сценария за „Метапсихоза“. В Щатите работихме върху четири филма през 2024 г., аз в ролята на копродуцент или Ерик в ролята на дизайнер продукция. Мислехме, че е време да направим нещо по-мащабно. Имах започнат сценарий от преди няколко години, идея за 10-минутен филм за чудовище в гората и група ловджии, които се опитват да го уловят. Ерик малко преправи текста – времето се удължи с 5 минути. Започнахме да мислим как ще го снимаме в Щатите. С течение на месеците от 15 стана на 30-минутен късометражен филм и се замислихме сериозно за бюджета. Преценихме, че вместо 30-минутен филм, заснет в САЩ, по-добре пълнометражен филм, заснет в България. Бюджетът е същият.

Започнахме сериозна работа по проекта. Намерихме чудесен сценарист в Щатите (Шанън Уелс) и тримата с него работихме усилено от началото на август до края на септември. Първата завършена версия на сценария беше 130 страници.

Какво вдъхнови историята на филма, стояла скрита четири години?

Първоначалната идея много се видоизмени. Отново имахме образа на ловджиите и чудовището. Преди това беше старец със свръх сили. След него самодиви, жадни за плътта на мъжете. Накрая запазихме образа на skin-walker. Ерик е от щата Юта, откъдето се зараждат конспирациите, че тези създания живеят там. По някакъв начин успяхме да комбинираме идеи от всичките предишни версии и да добавим малко от фолклора от Навахо хората, включихме и елементи от българския фоклор и стана един пъстър микс, но за мен това е напълно окей.

Мартин Малинов

Как създадохте връзката между България и чудовището от Навахо?

В екипа ни е Кейт Томпсън – професионалист, работил по създаването на чудовища за Дел Торо. Измислил е и създанието от филма „Ритуалът“ на Нетфликс. Свързахме се с него, преминахме през стотици идеи и накрая създадохме нашето чудовище – успяхме да съчетаем по нещо от всяка култура.

Повечето ти филми са снимани в България, а и ти открито заявяваш, че след приключване на следването ти в Щатите, искаш да се върнеш обратно тук и да работиш с роден екип и таланти.

О, да, дори днес обсъждахме това с ко-продуцента ми. Искам да снимам тук. Имаме 3 филма след този, които планираме да направим в България. На първо място, надявам се, че няма да имам проблеми, ако го кажа това – е филм за Царичина дупка. Зловеща, странна, завъртяна история, малко хора знаят какво се е случило. Толкова много лица са били част от събитията. Ванга е била част от това. Екстрасенсът Ели Логинова също – чел съм нейната книга. Говорили сме с толкова много хора, които са били част от този случай и знам, че Царичина дупка е следващият ми проект. Ще бъде на английски, но вярвам, че можем да направим нещо зловещо и интересно, невиждано досега.

Мартин Малинов

Жанрово кино, извън добре познатите ни комедия и драма, трудно се създава у нас. Мислиш ли, че България може да бъде завладяна от хорър жанра и да се превърне в място, където той би бил добре затвърден? 

Абсолютно! За съжаление, имаме един реализиран ужас до момента и това е „Вила Роза“. Този филм показва, че имаме толкова много истории, такъв богат фолклор, че ще привлече вниманието не само на България, но и на много отвъд нея.

Гледал съм американски статии и интервюта за Царичина дупка например, които нямат нищо общо с България, но говорят за нея. По света се говори и за Ванга. Говори се за самодивите. Българските истории в хорър жанра имат потенциал да се харесат на света!

Локациите, които имаме, са невероятни, затова всички идват тук да снимат. Наскоро бяхме на огледи за пълнометражния филм, обикаляхме цяла седмица. Стигнахме до такива зловещи места! Такива гори, планини… Наблягаме на общи планове, иска ни се отдалеч да се вижда хубаво цялата локация. Тези гори имат интересна енергия, която и на екрана ще се усети.

Мартин малинов

Смяташ ли, че си открил своя жанр, или оставяш място и за експеримент в друга посока?

Имам много любопитна идея, която не е в хорър стила, може би по-скоро драма-трилър. Но обичам да разнообразявам. Филмът, с който кандидатствах за университета в Щатите, беше романтичен. Мисля, че постепенно започвам да размишлявам и в стила на други жанрове.

Хорърът е това, с което се запалих по киното и исках да го използвам на макс, за да се науча. Гледал съм всеки един хорър през последните десетина години и от тях съм разбрал много – какво да направя, за да се получи добре, или от какво да се пазя, за да не излезе зле.

За да стигна вече до другите жанрове и да се представя добре в тях, мисля, че трябва да започна да гледам друго кино. 

Има ли поджанр на хоръра, който предпочиташ?

Наскоро body хорърът започна много да ме привлича, за една седмица изгледах всичките филми на Кроненбърг, а след това задължително „Субстанцията“ и „Титан„. Но най-любим ми е сатаническият хорър – с демони, дяволи и истински препракти към окултното. Малко са тези филми, за съжаление. Един такъв проект, за който се сещам сега, е „История на окултното„, аржентинско заглавие, вдъхновено от истински окултизъм. Подобни филми искам да правя!

Къде могат почитателите на хоръра да гледат твоите късометражни филми?

Последните два късометражни филма, които представихме наскоро и пред публика, тръгват по фестивала идната седмица и още не мога да ги пусна онлайн. След това ще бъдат качени в сайта ни и в нашия YouTube канал. В YouTube вече имаме няколко качени късометражни филма, но тази година ще добавим още. През 2024 г. работих върху много проекти, които скоро довършваме и ще споделим със зрителите.

Интервюто проведе Александра Александрова-Спейди.

Снимки: MBM Production

Оставете коментар