Напоследък все по-често наблюдаваме на голям екран насилените опити за пресъздаване на истории за развитието на супергероите от вселената на Марвел. Тазгодишният пореден филм от Spider-Man Universe на Сони – „Мадам Уеб“ не прави изключение от тази паразитна практика. Още с излизането на трейлъра бяхме хвърлени в очакване да бъдем оплетени в мрежа от тайни, свързани с миналото на главната ни героиня, които да предопределят начина ѝ на живот занапред.

„Мадам Уеб“ трябваше да бъде проектът, който да внесе доза свеж въздух след ниските оценки на критиката към двете части на „Венъм“ и „Морбиус“. Възможно е да развиете очаквания към заглавието, след като изгледате трейлъра, но филмът на Си Джей Кларксън е поредното разочарование и води до въпроса кога Сони ще прекъснат прокълнатата поредица на провали и ще започнат да градят успешно своята вселена върху една стабилна основа.

Всяко начало има своя край

С помощта на ретроспекции, за които бяхме подготвени още от трейлъра на филма, се срещаме с любопитната изследователка на редки биологични видове Касандра в процес на покоряване на поредното научно предизвителство. Наглед предвидим инцидент по време на експедицията обаче определя съдбата на цял един живот. Сюжетът се завърта около динамичното ежедневие на Мадам Уеб (в ролята Дакота Джонсън) и начините, по които тя трябва да овладее силата, на която е обречена. Но дали е способна да го направи?

За да разберем по-добре света на Мадам Уеб, е нужно да се гмурнем в него и да изследваме всичко, което го съставлява. Първи образ – жената-паяк Каси Уеб  (в ролята Дакота Джонсън), за която светът научи от дебюта ѝ в еротичната поредица „50 нюанса сиво“. Тя избира да поеме по осеяния с разочарования, опасности и динамика живот на парамедик, но някак все нещо в живота ѝ липсва – било то любов, желание да се погрижи истински за някого, или още по-голяма доза адреналин. Носейки хроничната си неудовлетвореност, тя ежедневно спасява човешки животи, докато в преломния момент не е на косъм на загуби своя собствен. Както много супергерои, тя също носи своята трагична предистория за самотното израстване, което я кара да се затвори за обществото.

За да подпомогнат приключението на Каси в начина да живее пълноценно новия си живот, на помощ идват три тийнейджърки, всяка от които малко по малко напада нашата жена-паяк със своята лична драма. Изабела Мерсед, Селесте О’Конър и Сидни Суйини са на напълно оправдано ниво спрямо шаблонните роли, които изпълняват, един спомагателен орган за себеоткриване на главната героиня. Не липсват типичните импулсивни решения, които взимат младите момичета, оправдавайки се с липсата на стабилност за възрастта си, но в един момент зрителите се пренасищат от тяхното все още детско поведение. Подобно на Каси, те очаквано попадат в ситуация, в която се налага да израстват сами, поради липсата на родителите им, което автоматично ги превръща в огледало на трудностите, през които нашата жена-паяк е преминала.

Нужно е да отделим няколко минути и на злодея в историята. В ролята на антагониста влиза Езекил Симс (в ролята Тахар Рахим). Аналогично на положението, в което се намират трите тийнейджърки, неговият образ е доста шаблонен, не се откроява по никакъв начин и е пълен с клишета. Актьорската игра на Рахим е приемлива за средняшкото ниво, на което е поставена. Той изпълнява ролята си на злодей до последно в съчетание с постоянната параноя, която го преследва около образа на трите млади момичета, оказващи се основна опасност за живота му. Сценаристите на „Мадам Уеб“ Бърк Шарплес и Мат Сазама са направили опит и тук да приравнят чувствата на Езекил към всички страхове, които сме способни да изпитаме. Това е още една пролука филмът да достигне до публиката на емоционално ниво, но, за съжаление, се оказва неуспешна.

Да разплетем мрежата

Ако търсите ефектни костюми, завладяваща музика или впечатляващо операторско майсторство, то „Мадам Уеб“ със сигурност не е филмът за вас, тъй като не може да ви предложи абсолютно нищо от трите изброени. Облеклото на персонажите ни е съобразено с рутината на ежедневието, която обитават, или ситуациите, през които са принудени да преминават.  Единственото, което може да ви накара да запеете, е тактичното включване на песента „Toxic” на Бритни Спиърс във филма, но това можете да го получите от уюта и спокойствието на собствения си дом и дори съм сигурна, че ще ѝ се насладите много повече.

„Мадам Уеб“ е едно от големите разочарования, които спохождат началото на 2024 година. С две ръце не бих препоръчала да прекарате мъчителните 110 минути на голям екран, а да ги инвестирате в някое заглавие, което е по-атрактивно и заслужаващо вниманието ви.

Всички материали на Емма Пекова можете да намерите тук.

Снимки: Форум Филм България