Да ме прощават и комедията, и драмата, ама по-сложен жанр от приключенския няма! В него се събира всичко – и екшън, и романтика, и забавление, и напрежение… Въобще цялата палитра на човешките емоции се излива на кино платното и тръпнещият зрител не очаква да му е скучно в нито една минута. Този зрител си ти, псевдоинтелектуалецо. Както и онзи приятел, дето хрупа с пуканките и би отворил тази статия, за да чете за Джони Деп. Групата тийнейджъри, не съвсем наясно защо са тук и какво се очаква тях – да цвилят, да се натискат, да се снимат… След тия изброени типажи за други вече може сам да се сетиш и мисловно (или в коментарите) да добавиш. Иначе текстът става много дълъг за едно забързано ежедневие като днешното, така че да се фокусирам върху темата.

Йо-хо-хо, и бутилка оригиналност!

„Карибски пирати“ отдавна не е просто успешна филмова поредица. Вярно, пикът на популярността ѝ отмина, но не малко се опитаха да повторят този успех. „Джон Картър“ – космически финансов провал. „Хрониките на Нарния“ – не успя да достигне чак толкова широк отзвук. „Круиз в джунглата“ – поздравления, ако си го спомняш (нищо, че излезе преди две години). „Карибски пирати“ направи непостижимото – превзеха свят, който спря да се интересува от качеството на продукцията, а предпочита да се влюбва в герои. Уви, постепенно репутацията на капитан Джак Спароу и компания отплава към далечен хоризонт, без да обещава дали ще се върне някога обратно.

Ама пък какво гордо плаване беше! Преди отмъщенията на живите мъртви, преди непознатите води, преди края на света, преди сандъка с водорасли и пипала… Преди всички тях имаше едно проклятие. Проклятието на добрия приключенски филм. Без да има високи очаквания, изненадата се превърна в мания, манията в пари, парите в продължения. Първият филм от поредицата, излязъл на 9-и юли, точно преди 20 години, съдържаше такъв елемент на зашеметяване – множество обрати, култови реплики, открояваща се музика и най-вече – отговор на въпроса какво иска да постигне. Развлечение.

Не всяко съкровище е сребро и злато

Читателю, позволи ми това дребно отклонение в рамките на пет изречения. За да не се пренаситим от обожание към някой герой, действието трябва да се случва не заради, а около него. За справка „Ранго“, реж. Гор Вербински. Там първите няколко минути главният герой живее в самота, заобиколен от пластмасови играчки, четири стъклени, ограничителни стени, а чист пясък топли краката му. Страхотни условия за екзистенциална криза. За щастие, вихрушка от неочаквани странности го отпраща там, където ще намери същността на съдбата си сред клетници, нуждаещи се от него.

А сега замени Ранго с капитан Джак Спароу и ще разбереш защо след „На края на света“ (нека бъдем милостиви) пиратите се давят! Не заради русалки, не заради полумъртви испанци. Само защото има един завършен герой, който макар намерил мястото си, все бива измъчван от разни неволи. Дали ги заслужава? Това е пиратският живот – докато не спреш да си доходоносен, все ще си преследван от закона на комерсиалните студийни шефове. Всъщност, отправяйки поглед към трилогията на Вербински, забелязва се как обичаният капитан (не Барбоса, а онзи другия, хвъркатия Спароу) не е главното действащо лице. Или поне не е единственото. Уил Търнър, Елизабет Суон, Дейви Джоунс, Кътлър Бекет и така нататък, все малки части, които щом се напаснат в карта, дават посоката за намиране на съкровището. То, перифразирайки реплика от първия филм, „не е само сребро и злато“.

Денят, в който почти ще получим нов добър приключенски филм

Бъдещето на любимата поредица е спорно. Ако трябва да съм честен, време е да оставим Джони Деп да се разхожда като капитан Джак Спароу и да ни носи радост, но в живия живот. За завръщане в кино салона е късно. Получим ли го, само ще се оплакваме колко бледо копие е в сравнение с оригинала от 2003 г. Така че стига толкова преследване на модерните тенденции – рибуут, римейк, спин-оф, прикуъл, безполезни са. Не че оригиналните идеи се ценят подобаващо, съдейки боксофиса през последните лета, но поне предлагат разнообразие. 

Уморих се от филми, които разчитат на носталгия, за да замаскират колко са празни. И дори да сложим настрани комиксите, ситуацията пак не изглежда добре – „Супер Марио“, „Индиана Джоунс“ (последните два), “Терминатор: Мрачна съдба”, „Джурасик свят“, все са дъвки за очите, които рано или късно, на второто, третото гледане, губят вкуса си. Затова да се върне Джони Деп, да се повтаря сюжетът от „Карибски пирати: Проклятието на Черната перла“, да се даде главната роля на Марго Роби или на друга талантлива актриса (Пенелопе Крус вече си изпати), то крайният резултат трудно би могъл да бъде истински забележителен. Поради тази причина не завършвам с надежда за нови „Карибски пирати“. Поне във вида, за който се спекулира. Такъв тип филми, довери ми се, не ни трябват. Случи ли ни се да се качим на друг кораб, където друг капитан ни обещава други опасности, резултатът ще бъде друг. Самите ние ще бъдем други.

Всички текстове на Момчил Драганов може да прочетете тук.

Снимки: IMDB