Не е нужно да четете много за един стойностен филм, затова ще бъда кратък. По-добре отделете време и идете да го гледате, а аз ще се опитам в тези редове да ви убедя, че не е нужно да сте левскари, да се интересувате от футбол, или да сте спортна натура, за да ви докосне историята, епохата и най-вече образа на Гунди.

Гунди – легендата, която продължава да живее

Историята на филма пресъздава живота на най-изявената легенда на ПФК „Левски“ – Георги Аспарухов–Гунди и Лита Маркова, най-голямата и единствена негова любов. За феновете на футбола и „Левски“ няма какво повече да посоча за сюжета. За тези, които не знаят в подробности за именития футболист – филмът е класическа спортна и любовна история, каквато можете да гледате на кило по телевизионните канали. Основната разлика, а и вероятно най-голямото достойнство е, че филмът е роден, български!, а нивото е световно. Чак не мога да повярвам, че го пиша, но „Гунди“ е такава дълбока глътка свеж въздух за родното филмопроизводство, че чак може да те задави. Във всяка една от своите 166 минути предлага перфектен баланс между прекрасни картини на единоборство на две страсти – любимата Лита и любимия Футбол, напрегнати моменти на двубоите, в които Гунди участва, и тъжна действителност на дълбокия социализъм от 60-те години на 20-и век в България.

Един от проблемите на родното кино е, че не знае как точно да изобрази социализма… Дали той ще е тежък, мрачен, основата на всяка житейска драма (не, че не е така), или ще има нотка на носталгия по отминалото време, която ще подхрани изкривени спомени – винаги се оказва трудно да се намери баланс, за да стане ясно, че каквото е било, е било. В този филм, обаче, родният социализъм, изненадващо, е пресъздаден и употребен като перфектен фон и основа за цялата сюжетна линия, без излишно залитане. Удобно представен като обяснение за действията на главни и второстепенни персонажи, той сам по себе си се превръща в участник във филма, чийто призрак витае, без да се натрапва прекалено.

Между страстта към футбола и силата на любовта

Голямата заслуга за това чудо на съвременното родно кино със сигурност се корени в целия екип на „Гунди – Легенда за любовта“. Режисьорът Димитър Димитров, чиято работа се свързва със сериала „Дяволското гърло“, една достойна телевизионна продукция, ала True Detective, тук показва, че владее да се потапя и във високото качество на филмовата режисура. Едно от най-добрите режисьорски решения е да избере актьорите Павел Иванов и Александра Свиленова за ролите на Гунди и Лита. Двамата са млади, не са изгърбени от тежестта на измамната корона на известността във филмовите среди в България и сякаш това им дава нужния размах, за да се представят на високо ниво в съответните роли. Достойно за уважение е това, че Павел Иванов, сам, с подкрепата на консултанти и професионални играчи, е изпълнил всичките над 30 сцени, заснети на футболното игрище. Величка Маркова – Лита, която е и съсценарист на филма, заедно с Емил Бонев, е допринесла с добри насоки, които Александра Свиленова е възприела и интерпретирала, за да създаде образа на съпругата на футболиста, като едновременно с това вдъхнови зрителите да се надяват на такава любов, каквато има между нейната героиня и Гунди.

Черната сянка на Държавна сигурност в лицето на Пенко Господинов също е изиграна чудесно! От първата му поява на екран до последния му епизод винаги има усещане за студ. Но една част от сърцето ми остана със Стоян Радев Ге. К. и неговият Зоро… Георги Аспарухов имаше своя роден баща, но неговият футболен баща беше Зоро. Начинът на игра, перфектният му говорен дефект, тембърът на гласа му – бях поразен, беше удоволствие да гледам всяка сцена с негово участие.

Очевидно, когато има богата история, която да се интерпретира, когато се заложи на на плеяда от именитите родни актьори, когато успееш да запазиш баланса и не превърнеш филма си в поредната битова българска драма – то нещата могат и се случват.

В „Гунди“ усещането за високобюджетна продукция е на лице – при ефектите, при масивността на локациите, статистите… Точно когато си помислих колко би било добре точно в този момент на филма да се вмъкнат документални кадри – те се появиха. „Гунди“ е направен и с мисъл за зрителя, как тези 2 часа и 46 минути да не дотегнат, да не се проточат. Филмът върви с темпото на интригуващ футболен мач – включва много напрегнати моменти и в двете полета – спортното и личното, но има и забавяне, комични елементи, напрежение, топлина, тъга.

Духът, който обединява дори и от екрана

Понеже обещах да не съм многословен, а да ви убеждавам да го гледате – бюджетът на филма е 4 милиона лева, което за родните стандарти е колосална сума. Всеки лев е похарчен на място. За 10 дни в разпространение филмът има над 230 хиляди зрители и боксофис от 3 милиона лева! Този резултат го изкачва на второ място в класацията ТОП 20 на НФЦ, където пред него единствено застава „Мисия Лондон“ с близо 380 хиляди зрители. Красноречиво доказателство за качеството на продукцията.

Финално заключение – според мен всеки фен на футбола, без значение кой роден отбор подкрепя, може да отдели средства и време за този филм и да го подкрепи. Първата причина е новото и различно, напреднало за родното кино усещане, а втората е бъдещата заявка за продължение на висококачествени продукции, дори и взети от футболната история на България. Всеки футболен гранд има своя Гунди, който заслужава да получи такава класна екранизация, а какво да кажем за потенциала за филма за лудото лято на 1994, но само ако е на подобна висота. Последната причина да отидете и да гледате е, за да покажете на родните филмови създатели какво точно се гледа. Стига вече панелни тегоби, житейски мрак и разрушени съдби, огледайте се за светлия пример, за истории, които могат да вдъхновяват следващото поколение, да отиде на стадиона и да започне да играе.

ПП: Наистина за последно – краят на филма е едно от големите му дойстойнства. За повечето хора е ясна трагичната съдба на Георги Аспарухов – Гунди, но финалът ще изненада с позитивния си поглед. Един достоен завършек на филм, който силно се надявам да влезе във вечните родни класики.

Всички материали на Денислав Кандев можете да намерите тук.

Снимки: Междинна станция