Преходът от детство в юношество идва внезапно и независимо дали е осъзнат, или не, оставя след себе си жестоки поражения. Интересите са променени. Игрите са различни. Общите спомени не обединяват, а разделят. Чак след години човек осъзнава как е изиграл вече последната си игра с доскорошен приятел. Не може да се повтарят тези сцени от миналото. Двете страни са се отдалечили, всяка търси или е намерила своето място. „Близо“, номиниран за чуждоезичен Оскар през 2023 г., засяга това разпадане на съвършеното детско приятелство, поради невъзможността, причинена от редица фактори, то да продължи и в прогимназията.
Любов по-силна от вчера, по-слаба от утре
Лео и Реми, момчета, тъкмо прохождащи в пубертета, са напълно сигурни в чувствата си, знаят колко много значат за другия и не поставят под съмнения своята искрена, емоционална връзка. За тях е нормално да прекарват целия ден неразделни, да приемат родителите си като общи, а вечер да заспиват в едно легло. Камерата, проследяваща ги неотлъчно в началото, постепенно обаче ги разделя. Първо, съвсем очаквано, са постоянно в общ кадър. После избледняват, фокусът пада само върху един от тях, а накрая – не мога да бъдат побрани заедно.
Причината за отчуждението им не е толкова в конфликта помежду им, ескалирал във физическо насилие. Спречкването им е резултат от непреодолимо желание да подновят отношенията си, които така ненадейно са изчезнали. Реми посяга първи публично, пред външни хора, защото за него размяната на юмруци ще причини по-малко болка, отколкото окончателно да спрат да се виждат. Лео пък е изгубил интерес, омръзнало му е и сега решава да опознава нови хора, без да има за цел да отбягва вече бившия си най-добър приятел. И колкото повече единият се отдалечава, толкова по-бързо другият тича, за да го настигне. Тази гоненица е уловена от Лукас Донт в сценария и той я развива още повече, заснемайки я. Смесва както спокойствие и близки планове, така и напрежение със сериозни разтърсвания. Това е характерна черта на белгийското кино.
Желание за идентични отношения, но с различни хора
Най-силното качество на „Близо“ е в разнообразието от трогващи моменти. Дори в мълчанието се откроява тъга, която не би могла да въздейства така, ако се използваше диалог. В жестовете, погледите, тишината, там истински се откроява чувствителността на филма. Когато Лео, вследствие на поредица от злополучия, се опитва да замени Реми с друго момче, той се проваля. Няма я тази предварително изградена връзка, която да позволява поведение, лишено от неудобство. Все още са само познати и колкото и интензивно да се развива това приятелство, то няма да е същото като онова, към което се стреми. За цялата тази жестокост на ситуацията няма драматични монолози, нито пък океани от сълзи. Вместо това режисьорът Лукас Донт се фокусира върху реализма – показва момчетата как разговарят с бащата на единия, получават разрешение Лео да пренощува и двамата играят видео-игри.
Идън Дамбрин и Густав дуо Уел в „Близо“
Безспорно двете звезди са Идън Дамбрин (Лео) и Густав дьо Уел (Реми). Няма как и да е иначе, щом „Близо“ разчита толкова много на тяхното присъствие. Независимо нарочно неравномерно разпределеното им време на екрана, успяват да са запомнящи, без да имат претенция да се състезават и да търсят повече внимание от необходимото. Персонажите им са близки, но ролите са коренно различни откъм влияние. Няма как да се очаква да бъдат „естествени“ в реакциите, когато нямат житейския опит, за да осъзнаят отразяването на тези емоции в съзряването на човек. От друга страна, двамата актьори разчитат на невинността си, придавайки неутралност на проблема. Зрителят ги разбира, но много трудно взима позиция.
Точно тази невинност помага за оправдаването на реакциите на всеки персонаж. Било то възрастен, или дете. За изпитването на болка от разочарование в такъв аспект няма конкретни години. Няма го подценяването и в сценария. Нито и първичната реакция, че щом става въпрос за момчета, разпадането на приятелството им да се отдава на липса на зрялост. Изключително сериозният подход към темата къде е границата на близост е разгледан по уравновесен начин. Особено що се отнася до деца от по-силния пол, при тях всяка прегръдка има ограничено тълкуване в съвремието. Точно това поставя и основите за съмнения в приятелската любов между Лео и Реми. Средата в прогимназията не стимулира връзката им, а ги кара да се разграничават.
Близо до филмите за порастването
„Близо“ е филм за порастването, какъвто не е излизал скоро по екраните. Макар тази тема да се засяга все по-често в модерното, независимо кино, то Лукас Донт е разказал любопитна история. Вероятно не докрай буквално, но всеки зрител ще успее да се припознае в героите. Такова е впечатлението от първото гледане. След второто обаче, когато трагедията вече е очаквана, тогава се забелязват невъзможните за улавяне детайли. Извличат се нови избори. Пред личните размишления се откриват непознати хоризонти. И сякаш едно намери най-видимо място: изборите, които поставя животът, не се отличават съществено. Единствените разлики се намират във взетите решения.
Всички материали на Момчил Драганов можете да намерите тук.
Снимки: IMDB
