Изследването на пороците, произлизащи от главозамайваща слава, не е най-оригиналната тема. Все пак тя съдържа в себе си достатъчно потенциал, ако попадне в ръцете на някой талант, да произведе стойностен резултат. Макар и примерите от миналата година „Блондинка“ и „Вавилон“ да бяха крайно пренебрегнати и несправедливо зачеркнати, Холивуд настоятелно продължава да търси нови истории за секс, наркотици и поп (защото рокендролът вече е демоде), чрез които да покаже страданието в съдбите на онези, къпещи се в богатство, обожавани от милиони простосмъртни. Манията се разпростира и отвъд киното – социалните мрежи все се колебаят дали Бритни Спиърс е икона, или откачалка, или и двете. А пък по нашите географски ширини изникнаха не едно или две порно клипчета на популярни личности. Голотата изкушава, скандалът продава. Вдига се шум и независимо от грозния начин, популярността на човека се увеличава.
Необходимостта от „Идолът“
Още от трейлърите си пролича, че „Идолът“ не знае какво е. Дали иска да е задълбочено проследяване на възходите и паденията на съвременната поп звезда? От видяното в първия епизод – тя е обикновена пионка, използвана от хората около нея, за да могат те да живеят охолно. Тогава да не би да е сатира за лицемерността на шоу индустрията? Останах с такова впечатление, но това не означава, че останах и особено очарован. Подигравките бяха очевидни, плоски и скучни. Една евтина основа, след която лесно да се предскаже накъде ще отиде историята. Главната героиня, потискана от екипа си, достигнала моралното и социално дъно, ще намери утеха в чаровен непознат – в пъти по-опасен за нея от останалата част от обкръжението ѝ.
Сам Левинсън от край време се опитва да натяква, че той е гласът на своето поколение, че в неговите продукции виждаме откровеност, смелост, независимост… В „Еуфория“ резултатът е неоспоримо успешен и вероятно това го заблуди да продължи със самовглъбяването. „Малкълм и Мари“ е интересен, стилен, но не повече от добър, пешеходен филм, струващ си да се види само веднъж. „Идолът“, натоварен със сериозни надежди и очаквания, все още не заслужава сурова крайна оценка. От видяното засега обаче не се очертава и да се превърне в истински специален. Все пак се прокрадва мисълта, че целта на сериала е да раздели публиката. Затова предизвикването на крайни мнения вероятно е добра новина.
Падащи не звезди, а комети
Време е да се отдели специално внимание на безспорно двете най-важни роли в сериала. Лили-Роуз Деп се опитва настоятелно да избяга от известността на родителите си, ала „Идолът“ не ѝ дава тази възможност. Като Джоселин от нея се изисква да е съблазнителна и през всяка възможна секунда да лъха на секс. Тя се справя отлично с поставената задача, но за нещо повече от това е твърде рано да се каже, защото сценарият не ѝ позволява особено голяма свобода.
Ейбъл Тесфайе (The Weeknd) не вади зрителя от действието, каквато опасност винаги има, щом известен изпълнител се пренесе от музикалната сцена към малкия или големия екран. Въпросът е доколко беше нужно да се изчака с появата му, предвид факта, че бе ясно каква важна роля ще изпълнява? Още по-дълго. Така или иначе първото впечатление за Джоселин е изградено не от самата нея, а от хората, които я заобикалят. Когато непрестанно се повтаря колко голяма звезда е, какъв потенциал има, докато междувременно се споменават и проблемите ѝ в миналото, то желанието да я видим в действие е голямо. Уви, предоставя ни се само плът, алкохол и цигари. Нищо, отговарящо на амбициите на Сам Левинсън и Ейбъл Тесфайе. Отделно от това, тук-там се показват (и предстои да се появят още) лица, познати на днешната поп култура, но тяхното присъствие не оставя забележим отпечатък.
Рейчъл Сенът, направила добро впечатление миналата година от „Убийствена игра“, е изключение. Нейният персонаж, дори и да бива използван като ходеща подигравка, е един от най-симпатичните и любопитни за проследяване. Без да навлизам в крайно смели предсказания, предполагам, че в даден момент тя ще се противопостави на връзката между Джоселин и Тедрос (Ейбъл Тесфайе), ще накара приятелката си да избира и ще бъде отритната.
„Най-перверзната любовна история“
По този начин беше обявен и промотиран „Идолът“. След първия епизод това не е нито най-перверзният сериал, който сте гледали, нито пък е най-романтичната история, която се излъчва в момента. За да постигне целите си, „Идолът“ не трябва да се фокусира върху оскъдните тоалети на Лили-Роуз Деп, нито пък да „изобличава“ общество, компрометирано от егоизъм и мания за власт и пари. Вместо това, ако завие в по-екстравагантна посока, в която се обръща подобаващо внимание на персонажа на Джоселин, то сериалът ще е далеч по-поносим. В противен случай – колкото и секс сцени да се добавят, те не биха могли да предоставят достатъчно съдържание, че да определя „Идолът“ като наслада за окото, интелекта или сетивата.
Всички текстове на Момчил Драганов може да прочетете тук.
Снимки: IMDB, Esquire
