Темата събра в зала „Дерида“ на 15 април 2026 г. учители, директори и специалисти във форума „Ролята на киното и театъра за личностното израстване на учениците“, организиран от Арт асоциация „Водолей“ (Театрална школа „Водолей“) и „Архитекти на бъдещето“. Събитието се концентрира върху една тема, която все по-осезаемо намира място в училище – как чрез изкуството учениците започват да разбират, да мислят и да изразяват себе си.

Сред присъстващите беше и д-р Теодора Иванова, председател на Държавната агенция за закрила на детето. Форумът беше подкрепен и с официални поздравителни адреси от доц. д-р Катерина Кънчева, директор на дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“ към Министерство на културата, д-р Елеонора Лилова, началник на Регионалното управление на образованието – София-град, проф. д-р Пенко Господинов, зам.-ректор по учебната и художествено-творческата дейност на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Началото беше дадено от ученици с откъс по Шекспир, който показа как един текст може да бъде преживян. Именно това постави и основата на целия разговор – когато ученикът участва активно, знанието придобива смисъл. Децата от Театрална школа „Водолей“ присъстваха не просто като участници, а като носители на смисъл – омагьосани от сцената и киното, със силата на словото и живото си присъствие. Те показаха не само резултат, а процес – начин на мислене, отношение и вътрешна свобода, като същевременно заплениха с високо художествено ниво, усет към текста и способност да превръщат съдържанието в живо преживяване. Тяхната работа ясно показа, че този подход не е единствено педагогически ефективен, но и носи реална художествена стойност – разпозната от присъстващите учители и директори като качество и посока.

Симона Попова представи модел на работа, основан на 18-годишни практики и методологии, разработени по програмата „Деца играят за деца“ в учебна и извънучебна среда. Подходът включва използването на киното и театъра както като средство за развитие на личността, така и като ефективен начин за усвояване на учебния процес. Акцент беше поставен и върху ролята им като превенция на рисково поведение, както и върху възможностите за работа с деца със специални образователни потребности и с деца от маргинализирани групи. Не на последно място, моделът очертава и ясна посока за професионално ориентиране чрез изкуството.

В своето изказване д-р Ваня Кастрева, Председател на Управителния съвет на „Архитекти на бъдещето“, постави акцент върху ролята на ученика като активен участник в образованието и върху връзката между преживяването и разбирането – защото именно там се случва истинското учене. Тя говори за нуждата децата да имат пространство да се изразяват свободно, да бъдат чути и разбрани, и за това колко е важно образованието да достига не само до ума, но и до чувството. Подчерта, че именно чрез изразяването учениците откриват себе си и намират увереност да бъдат такива, каквито са.

Модератори на форума бяха Анастасия Генова, заместник-председател на Управителния съвет на „Архитекти на бъдещето“, и Виктор Липовски, изпълнителен директор на Арт асоциация „Водолей“. Те насочиха разговора към практическата страна на темата – как този подход се прилага в училище и какво може да даде на учениците. В рамките на форума бяха представени откъси от филми и сценични форми, създадени от деца за деца – по Петя Дубарова, по Дамян Дамянов, откъс от „Сонетите на Шекспир“ и финален клип по Джани Родари. Това не бяха просто откъси от представления и филми, а израз на един цялостен подход – изкуството като преживяване, като мислене и като присъствие.

Във форума се включиха и практици – директори и учители, които споделиха конкретни примери от работата си и реални резултати от прилагането на този подход в училищна среда. След събитието разговорите продължиха – за смисъла, за нуждите и за това как този подход може да бъде надграден. Организатори, учители и директори се обединиха около едно ясно усещане – че това, което се прави, има смисъл и трябва да продължи.

Финалът беше поверен отново на изкуството. Шестнайсетгодишният Виктор Пашов завърши със стихове на Емили Дикинсън: „Ако пчелата не пристига – мечтата стига.“ И остави усещане за полет. И нужда от изкуство – в училище и извън него. Форумът завърши така, както започна – с ученици и с усещането, че когато им дадем пространство да изразят себе си, те могат много повече, отколкото очакваме.

Това, което се случи в зала „Дерида“, не беше просто събитие, а посока – към образование, в което изкуството има място не като допълнение, а като необходимост. Организатори, учители и директори се обединиха около ясна позиция – че този подход трябва да продължи да се практикува, да бъде подкрепян и развиван, защото ролята на театъра и киното е доказано важна – както като изкуство със своя самостоятелна стойност, така и като мощен инструмент за развитие на личността на ученика.

*

Снимки: Арт асоциация „Водолей“ и „Архитекти на бъдещето“