Акцентът върху младите режисьори винаги е необходим – особено когато става дума за български автори, които упорито и последователно отстояват правото си да разказват истории въпреки трудностите на местната филмова индустрия. Венцислав Сариев е сред онези гласове, които се открояват още с първите си стъпки. Дебютният му филм „13-ти август“ (достъпен в HBO Max) заяви ясно авторско присъствие, а на пилотното издание на Sofia Short Fest грабна гласовете на редакцията ни с наградата на Кинобокс.

„Да правиш любов“ – история за три невръстни деца, които се впускат в разгадаването на едно привидно необикновено, загадъчно семейство – ще бъде представен на 22 март 2026 г. в късометражната програма на 30-ото издание на София Филм Фест.

Повече за носталгията във филмите на Венцислав, за съспенса като любима жанрова форма и за детската представа за любовта – прочетете в интервюто.

#KINOИНТЕРВЮ С ВЕНЦИСЛАВ САРИЕВ

Твоите истории извървяват интересен път към екрана. Спомням си, че „13-ти август“ се заражда като концепция още по време на следването ти в НАТФИЗ, когато е трябвало да адаптираш тази идея за сцената, но по-късно решаваш, че това всъщност е история за филм. И не след дълго филмът се създава. По какъв начин откриваш своите истории? 

Наскоро размишлявах върху това – мисля, че няма как да направя филм, ако не го свържа пряко със себе си. Във всеки един филм се концентрирам върху нещо, което познавам добре. Виждам себе си в историите. Затова често си пиша и сценариите. Изключение е „Да правиш любов“, там оригиналният текст не е мой, а на Мартин Касабов. Въпреки това само като чух за какво става въпрос и веднага ми оживя детството във Варна, успях да се напъхам в кожата на главния герой.

Ако „13-ти август“ е история, през която самият ти си преминал, как тогава се свърза с историята на „Да правиш любов“?

След като написах сценария на „13-ти август“,  търсих финансиране, проучвах как се случват нещата на пазара и попаднах на конкурса на Българско кино общество за сценарий за късометражен филм. Тогава темата беше „Свидетел“ и реших, че тя ми пасва идеално. Кандидатствах. Поканиха всички на церемония, на която щяха да обявят победителя, и тогава спечели Мартин Касабов с „Да правиш любов“.  Съвсем накратко представиха сюжета и още там ме заинтригува, звучеше като моите детски години в квартала във Варна, пред блока, под дърветата. Една приключенска история, необичайна, която се различава много от това детство в момента с технологиите. 

Носталгията всъщност ми помага по пътя към историите. Например 90-те години, колкото и да са били тежки за нас, за родителите ни, за България,  това са ми детските години и имам една романтична представя за това време. Макар че беше трудно, имах хубаво детство с игри до късно, с пакости, с всичко. И когато чух, че в историята на Касабов три деца разследват нещо необичайно, веднага можех да съставя списък с 20 такива неща, които ние сме правили, от абсурдни по-абсурдни. И веднага се припознах в текста. 

Няма как да не те попитам за съспенса, който винаги присъства в твоите филми.

О, да, много го обичам! 

В „13-ти август“ той обгръща сюжета с едно преобладаващо напрежение, но е много любопитно по какъв начин си го приложил и в „Да правиш любов“ – съспенс насред една детска история с детския наивитет към образа на възрастните. Смяташ ли да продължаваш с тази линия на съспенса? 

Това си ми е любимият жанр, от дете съм израснал с Twin Peaks, с „Досиетата Х“, което ми беше най-любимото предаване на света, „Зоната на здрача“ и много други. Четейки „Да правиш любов“, веднага си казах – окей, това може да бъде история през 90-те години, може да бъде един детски ноар, с елемент на криминале, а къде сме успели и къде не – зрителите ще кажат. 

Предстои ми завършването и на друг филм, пак с доста съспенс. И още един в препродукция. 

Любопитна ми е режисьорската работа с деца актьори, която винаги носи един особен тип непредвидимост. В „Да правиш любов“ един от главните персонажи е детенце със слухов дефицит. Как се запознахте с Борил Антов?

Започнах да търся персонажа от сценария. Къде можех да отида? В училище или център с деца от глухата общност. Свързах се с различни хора и ми препоръчаха да посетя Академия „Анди и Ая“. Когато отидох, имаше само едно дете и това беше Борил, който ще видите във филма. Рисуваше си на една маса, неговата учителка ме запозна с него. И аз се опитах с нейна помощ да проведа кратък разговор. Борил беше много срамежлив тогава. Попитах го дали иска да играе във филм. Потвърди, че иска. И го питах, добре, а ти гледаш ли някакви детски филмчета. Тогава се зачуди и не отговори. Продължи да си рисува. Дойде време да си ходя и тогава той направи знак на масата, почука няколко пъти, учителката го погледна. Борил направи един жест с два пръста върху устата, точно под носа. Жената се обърна към мен и каза: „гледа Чарли Чаплин“. В този момент нещо ме пречупи, развълнувах се много, разбрах, че това е моят образ, моят Мирослав.

Как адаптира снимачния процес към него?

С Борил не съм правил никакъв тест. Никаква репетиция. Говорих с родителите, прочетоха сценария, одобриха. И вече дойде най-важната част – да го запозная с другите две деца. Бях много притеснен. Дали ще се харесат? Как ще намерят език, за да общуват един с друг? Тук помогна доста и жестомимичният преводач Силвия Маринова. Тогава си помислих, че най-сплотяващо за всички би било да играем на лимки. Играта, на която играят и във филма. Има го съревнованието. Има го моментът на забравяне присъствието на други хора, пълна фокусираност. Всеки месец играхме на лимки в продължение на половин година. Веднъж или два пъти в месеца. Борил беше много ентусиазиран, наистина най-добрият, постоянно печелеше. Взимаше всички лимки и те накрая си оставяха за него, целите му джобове бяха пълни и тракаха. Успоредно с това правихме различни сцени – мислехме кое да премине през жест в самия филм като начин на комуникация и кое да бъде изписано на магнитната му дъска. А тогава той беше много мъничък, нямаше и първи клас, когато се снима. Въпреки това си беше написал самостоятелно всичко на дъската за филма, репетираше с помощта на майка си. Борил е истински боец и съм много щастлив, че се срещнах с него. 

Предстои премиерата на филма по време на София Филм Фест. Какво ще видят децата в „Да правиш любов и какво ще видят възрастните?

Надявам се всички зрители да преживеят едно приключение чрез филма. Надявам се най-малките да видят колко е важно да бъдеш грижовен, да бъдеш приятел, а възрастните да се провокират да се върнат в своите детски години, като с машина на времето. Да погледнат отново през детски очи. Много се надявам и да успеем да ги разсмеем, да ги развлечем, защото това беше нашият стремеж: да направим един топъл, нежен филм, нещо различно от всичко, което до момента съм правил. Много се вълнувам!

Интервюто проведе Симеон Александър

Гледайте „Да правиш любов“ на 22.03.2026 г. – част от програмата с късометражни филми, която включва още заглавията „Гадже“ (24’), „Пичинг“ (7’) и „Извън релси“ (6’). Билети за прожекцията могат да бъдат намерени тук.

Снимки: Яна Лозева