Ето ги и тях! Най-значимите сред най-известните! Прогнозите за двете категории, които не могат една без друга – от 95-те победители за най-добър филм, 68 са прибрали преди това наградата и за режисьор. Академията се опита преди известно време да ги засенчи, слагайки в програмата си като последен за вечерта Оскара за главна мъжка роля, но много бързо разбраха, че най-същественото си остава най-добър филм. И колко хубаво звучи – най-добър! Напоследък обаче точно там стават… да ги наречем… грешки? И не само случаят с разменените пликове, не, това е запомнящо се. Грешките са в това, че никой не може да се сети за последните пет победители в това престижно (фалшиво) състезание. 

Режисьор

Преди да се връчи най-добрият филм, необходимо е да се избере кой режисьор е направил най-голямо впечатление през годината. Мисля, че съвсем обективно и сигурно, през 2023 г. само за два филма се говореше не в кино средите, ами в целия свят – „Барби“ и „Опенхаймер“. Първият ще получи номинация, но по задължение. Академията ще иска да се извини, че пропусна Гъруиг за номинация в тази категория през 2020 г. за „Малки жени“. Макар че всъщност тогава конкуренцията просто беше смазваща. Що се отнася до Кристофър Нолан – не номинацията, ами наградата му е сигурна. Което уви, избутва „Опенхаймер“ едни гърди пред всички останали за най-добър филм. Пиша го със съжаление, защото предпочитам да има равностойна конкуренция, за да има интрига. Истината е, че „Опенхаймер“ е рядък феномен – тричасова биографична драма за създателя на атомната борба, сериозна част от него, заснета черно-бяло – щом днешната разглезена публика толкова много е гледала и обсъждала този филм – постигнал си нещо значимо.

Останалите номинирани ще са разпределени между дебютант и опитни майстори. Мартин Скорсезе няма особени шансове да излезе победител, но пък номинацията няма да му се изплъзне. Препоръчвам на Академията да не си и помисля да игнорира Йоргос Лантимос, който всъщност, ако можеше да се сключват такива сделки – щях да му връча наградата за режисьор, а „Опенхаймер“, на когото дадох адаптиран сценарий, ще получи и за най-добър филм. Последната номинация пък я запазих за нечия първа такава в тази категория. Колебаех се между Селин Сонг („Минали животи“) и Джонатан Глейзър („Зоната на интерес“). В крайна сметка реших дамата да е с предимство. Отписвам Александър Пейн, независимо номинацията му от Гилдията на режисьорите, защото нека Академията избере по-нетрадиционни имена. А Брадли Купър? Мисля, че „Маестро“ постепенно бива разкрит от все повече зрители като излишно претенциозен филм. Номинациите на Брадли Купър за оригинален сценарий и главна мъжка са му предостатъчни.

• Мартин Скорсезе – „Убийците на цветната луна“
• Кристофър Нолан – „Опенхаймер“ (вероятен победител)
• Йоргос Лантимос – „Клети създания“ (заслужаващ победител)
• Грета Гъруиг – „Барби“
• Селин Сонг – „Минали животи“

Извън играта, но споменати: Джонатан Глейзър, Александър Пейн, Брадли Купър

Най-добър филм

Нека се разберем – Оскар за най-добър филм не значи наистина най-добър филм за изминалата година. Затова аз абсолютно безпощадно и подчинен на здравия разум премахнах своите истински победители: „Айлийн“, „Страсти в кухнята“ и „Имението Солтбърн“. Освен това ще има и няколко несправедливо „наказани“ филми, които няма да получат любовта на Академията – „Май, декември“ (заради противоречия през последните седмици, толкова добър и смущаващ филм няма да намери място в голямата десетка), „Присила“ (никаква кампания за Оскар от Копола и компания), „Пурпурен цвят“ (започна много обещаващо, но неочаквано затихна откъм внимание в най-важните седмици). В моите прогнози присъстват някои приятни изненади със смел залог, но също и спорен пропуск: „Маестро“ – вече споменах как напоследък този филм все повече бива разкрит за това, което е.

Първите пет са ясни на всички – „Клети създания“, „Опенхаймер“, „Убийците на цветната луна“, „Барби“ и „Остатъците”. За тях много се е писало, пише се, предстои да се изпише. Изглежда, че е дошло времето Кристофър Нолан да получи награда Оскар. Съвсем логично е той да бъде звездата на вечерта и да обере почти всички големи значими награди. Както написах и по-горе – хубаво ще е поне една от трите (сценарий, режисьор, филм) да отиде при някой друг, но това на този етап изглежда малко вероятно. Все пак ще стискам палци за „Клети създания“. След като уточнихме половината сигурни номинирани, нека обърнем поглед и към онези, които са напълно вероятни и онези, които сложих като wildcard.

„Анатомия на едно падане“ е носител на Златна палма от Кан, фаворит е за победител в категорията оригинален сценарий, ще получи на някои по-важни места също номинация (да речем, главна женска роля) – Академията все ще преглътне, че не е на английски и ще го допусне до другите големи заглавия от 2023 г . За „American Fiction“ се говори напористо и предвид основата, която ще му бъде положена от номинацията за адаптиран сценарий и може би главна мъжка роля, също изглежда достоен за номинация. „Минали животи“ и „Зоната на интерес“, все нискобюджетни, авторски филми, които си струват да се видят. Няма да бъдат победители, но нека покрай тези номинации достигнат до по-широка публика. Безразсъдният ми залог ще е „Спайдър-мен: През Спайди-вселената“ да стане четвъртата анимация, номинирана в цялата история на Академията за най-добър филм – първата от 2010 г. насам. „Момчето и чаплата“ доста сериозно разколеба наглед гарантираната статуетката за анимационен филм, но все вярвам, че Спайдър-мен ще успее да се намести и в двете категории, благодарение на номинации в технически категории, подобно на „Красавицата и Звяра“ през 1991 г.

• „Клети създания“ (заслужаващ победител)
• „Опенхаймер“ (вероятен победител)
• „Убийците на цветната луна“
• „Барби“
• „Остатъците“
• „Минали животи“
• „Анатомия на едно падане“
• „Спайдър-мен: През Спайди-вселената“
• „American Fiction“
• „Зоната на интерес“

Извън играта, но споменати: „Айлийн“, „Страсти в кухнята“, „Имението Солтбърн“, „Май, декември“, „Пресила“, „Пурпурен цвят“, „Маестро“

Всички текстове на Момчил Драганов може да прочетете тук.

Снимки: Variety, iMDB, Merca20